радост-нерадост

В неделя се сдобих със спомен. Мислех си защо е толкова трудно на човек да се зарадва за нещо хубаво, което е споходило друг човек. И си спомних прабабата на телевизионните игри у нас "Невада" и даже не толкова самата "Невада", ами един автобус и аз в него. Пътувах с в този градски транспорт сутринта след като в шоуто беше спечелен първият автомобил. Качи се някакъв чичко във видимо лошо настроение и замахвайки с ръка безсловесно каза: "Тюх, да му се не види", а на глас добави: "Спечелиха колата!" и последва лирично отклонение към роднините на спечелелия.
Не му беше на човека гадно за нещо друго, ами защото някой си беше спечелил нещо. Та така и аз си мисля - не колата, ами каквото и да е материално и нематериално, често пъти става трън в очите на другия, щом не на неговото рамо е кацнало птичето.

Трудно? Не. Тя, тази работа, мой по-скоро зависи от характера на човека.
Има и един съвсем друг тип хора, които съвсем най-искрено се радват. Радост за окото са, с добрите си чувства, как се радват сякаш става въпрос за тях, или някой близък..

Бяха на изчезване, ама гледам напоследък, излязоха от дупките, където се бяха скрили.

Ха дано!

Аз съм като чичкото от рейса. Лятото едни хора спечелиха една сделка. Още не ми се е оправило настроението.

"Безкрайно е богатството на щедрия."

Казвал съм го и преди. Ще го казвам и занапред.

2


Geek by Nature, Linux by Choice!

Ти тък, не бива да се впечатляваш от простотията човешка. Хора всякакви и човеци всякакви.

"Life is like a box of chocolates, you never know what you're going to get"

Защото хората не вярват в това, че може да се спечели по честен начин.
При все това продължават да участват и да се надяват. Сигурно защото "надеждата умира последна"



All things are full of signs, and it is a wise man who can learn about one thing from another.

Майка ми е една от тях



All things are full of signs, and it is a wise man who can learn about one thing from another.

Според мен е много просто - който не вярва че някога някъде и него го очаква нещо хубаво - мрази и завижда на "богоизбраните".
И обратното, когато харесваш живота си, винаги ти се иска и другите да са добре и се радваш на успеха и късмета им, защото "компанията" се увеличава.

"...от две противопоставени армии
побеждава тази, която скърби..."

Това е и моето мнение.Има хора,които се възприемат като аутсайдери и не могат да се зарадват не само на чуждите успехи,ами и на своите.Учудвала съм се много на подобни случаи.

Живей за удоволствието,защото от него си направен!

Вервай ми!

поздрави я от мен, тогава, и другия път като я видиш да й занесеш едно цветенце



абе, я дай направо мейла да й пратя една картичка да си я поздравя лично. де да знам ква ще я свършиш

лАбенкеей, зверски ме изкефи с това изречение: "В неделя се сдобих със спомен". Шъ ти го гепя, да знаеш!!! А колкото до другото, народът от Шоплука го е казал "Не сакам на мен да ми е добре, а на Вуте да му е зле", както и "Ще си подпаля къщата, да изгори на Вуте плевнята"!