Споделено

Здравейте мили майчета! Отдавна се чудя дали да пусна тази тема във форума, и ето че се наканих. Зимата вече е почти при нас или това е тъжната есен с мъгла и липса на слънчице, което ни задържа вече повече време у дома. Имам две слънчица едно голямо момченце /почти 4 г./ и малка бубка на / 7 месеца/. За съжаление в мъгла и студ не можем да продължим летните си разходки и у дома, у дома и пак у дома. Имам въпросче към вас, значи това което вършим ние жените у дома готвене, чистене, пране и така нататък неща са ми до болка известни и залегнали в моят делничен и почивен план, но тук идва нещото което ми се иска да нарека няколко минути за мое занимание. Нямаме си баби да ни помагат в гледането, и по стечение на обстоятелствата не съм си в родният град, а в напълно непознат за мен град където нямам приятели и роднини.
Какво наричате свое занимание??? Дайте ми идеи на запълня празнината която понякога ме натъжава. Дано не съм ви досадила с тази темичка.
Здрави, весели и щастливи деца означава щастливи и доволни майки и татковци
Целувки от мен

P S минават ми идеи за надомна работа но не съм ориентирана каква се предлага и така нататък още веднъж ви благодаря

Това че нямаш баби наблизо може само да те радва, повярвай ми!!!

Нямаш ли приятелки с малки деца като твоите, може да си ходите на гости. Така децата ще си играят, а майките ще си пият кафенце и ще споделят опит. В кой град живееш? Ако все още нямаш познати там може чрез клуба да се запознаеш. Аз живея в Бургас, ако си тук няма проблеми да се виждаме.

Искрено ти благодаря бързия отговор и за желанието да се видиш с мен, по принцип съм от Варна, а сега съм в Плевен /от съвсем скоро и нямам майчета познати за съжаление/
До скоро
Целувки на сладкото ти детенце

В Плевен живее много добра моя приятелка и братовчедка. Тя е начална учителка, има 5 годишен син. Мога да те свържа с нея, а тя ще те запознае с още майки , пък когато имаш път към Бургас обади се

ама лека полека се свиква. Ако имаш интернет в къщи никога няма да се чувстваш сама и да скучаеш. Зависи какво обичаш да правиш. Но за научаване на нови неща, че дори и клюки по-хубаво място от Инет няма. Зимата излизането е проблем. Но пък може да намериш очарование и в домашната обстановка, да си пиеш кафето с нас online в уюта до запалената камина и виелиците навън . Това ако имаш нужда от общуване. А ако ти се работи... може да плетеш разни сладурски дрешки за децата, да направиш нещо красиво в къщата, някои шият гоблени и др подобни... Знам ли... За мен седенето в къщи никога не е било проблем. Дори обичам зимата понеже тогава си имам добро оправдание да си седя в къщи. Освен това може да установиш, че вече срещите ти с реални хора не са толкова интересни. Все едно и също се говори, все по-малко нови и интересни неща може да чуеш и си е направо загуба на време и затъпяване. За децата иначе наистина е добре да си играят с други като тях... Дано срещнеш тук мами от Плевен с които да се събирате заради децата.
А за празнината - хората често усещат такава и също така често не знаят от къде идва. Първо се опитай да откриеш от къде се получава тази дупка в живота ти. Защото просто с уплътняване на времето уж да не мислиш за нея тя няма да изчезне. А идеята е в крайна сметка да се почувстваш истински щастлива и спокойна сама със себе си и с това което имаш.

ОБИЧАМ ИНТЕРНЕТа това е вярно и за щастие го имам у дома, децата исъпругът ми стигат като делнична комуникация и с най-голямо желание бих си пиинала он лайн кафенце тук във форума или на любимото ми кю. Мисълта ми беше за нещо по различно като занимание незнам точно какво но ..... За празнината си права и знам от къде идва може и да се стори странно на някого но ми липстват живите разговори и кафенце с майка ми която е прекрасен човек и може би тези часове които прекарвах с нея сега правят малка дупчица в сърцето ми
Целувки от мен

Охххх това ми zвучи много поzнато...ами аz сега майсторя коледно село_къЩички от картон, като в училиЩе...Имам си черква, три къЩи, хлебарница, месарница(zа нея съм планирала отпред да висят едни свински бутчета)...сега всичко е в насипно състояние, но полека лека стават неЩата и най_важното zапочнах пак да рисувам, а не го бях правила от 7_8 години...май при мен това е липсвало...а и гледам цветя...аz дето бенджамините ги морях zа по две седмици сега гледам 6 орхидеи...2 са малко zле, но другите отцеляха...Иначе zа надомна работа има много въzможности zа Шиене или сглобяване на играчки, но не са много доходоносни...Успех в борбата със скуката.

Аз тази зима няма да стоя в къщи, защото Боби ходи на ясла, а аз на работа.
Миналата зима ми беше мнооого хубаво у дома. Малко бебче в леглото, сняг навън, топличко в стаята...Излизахме на кратки разходки. Имах време да чета книги, да си бродирам гоблена. Освен това ходих и до Варна на гости на бабите (те живеят там и ние тука се гледаме сами). Честно казано не ми е оставало време да скучая.

Борис - 03.06.2004

да си далеч от любимите си хора. И на мен ми липсва общуването със сестра ми... тя май си остава единственият събседник, който не може да ми омръзне... Що не вържеш майка си в Инет и да си чатите... все е нещо...

Surfline,
айде да направим виртуална връзка с теб и да помогна с ел.инсталацията (аз съм инженер по професия) на селото ти. Така ще бъде модерно селце

Много ти се радвам. Аз като излеза в майчинство съм запланувала да редя един огромен пъзел, но сега на бачкане и тва е
Поздрави

Точно сега му мислех лампите...като стане време да се теглят жици Ще викам...

Аз съм намерила един начин да съчетавам полезното с приятното. Както каза ти самата чистене, пране, готвене и деца по цял ден омръзва. Намерих едни страхотни почистващи продукти, на билкова основа с които чистенето и прането стават много по-бързо, по-лесно, а и по-евтино. Станах дистрибутор на тази фирма и сега като се събереме с мамите освен че си говорим кой какво направил вкъщи и как бързо изчистил захванахме и общ бизнес така че покрай ежедневните грижи и кафето си изкарваме и добри парички. Фирмата работи като МЛМ и е нова. Ако те интересува това предложение прати ми съобщение да ти пратя материали и каталози за да ги разгледаш.

Това звучи интересно. Ще ми дадеш ли повече информация?

разбира се пратими e-mail си или номера на ICQ

Без да ви се хваля, работата ми донесе много нови лични контакти и връзки, занимавам и с нещо приятно и се чувствам пълноценна.

Чувството ми е познато... Зима, бебе вкъщи, неудобна количка, апартамент на 4-ия етаж без асансьор, ревящо и мрънкащо бебе, мама за първи път, студ и лед навън, големи сметки за парно, аз не мога да бачкам, само кърмя и сменям памперси, и гукам и дундуркам и приспивам... Бърррррр... полазват ме тръпки като си спомня миналата зима! Следствието всички тук го знаете - не искам да ставам досадна...

Изходът - поне за мен - общуване, излизане въпреки всичко, четене на книги, положително мислене и пак общуване! Казваш, че нямаш познати мами в града, в който си в момента - ами запознай се!!! Толкова е лесно - имате обща тема за разговор като за начало - бебетата, децата, домът, а после мъжете, политиката, готвенето, разкрасяването и т.н. Аз започнах да се запознавам в парка с мами - първо, и те са сами с децата си и може би жадуват компания като теб, и второ - ако им досадя, си тръгвам и не им преча повече... То се познава...

Просто не се самоизолирай!
Добре, че имаш голямо дете, с което можеш да говориш истински, заедно да рисувате или да четете книжка...
Слушай музика, танцувай, прави гимнастика...
Или решавай судоку-та, кръстословици, бродирай, чети, гледай ТВ, лакирай се, направи някакъв по-така десерт...
Ако ти се работи надомно - разгледай предложенията в Позвънете или София днес...
Аз почнах да набирам и разпечатвам всякакви текстове от около месец - и наистина ми се повдигна самочувствието, работя, занимавам се с нещо, а и спечелвам някой лев.

Дано съм ти била полезна с нещо!!!

Благодаря Благодаря и пак Благодаря мили мами от сърце!
Милите думи може би ми липстваха страшно много. Верно не обичам зимата, тъжно ми е за дома от които съм далеч ..... но имам прекрасен съпруг, две божествени деца и ВАС!!!!! Как съм могла толкова дълго време да бъда пасивен читател Това за надомната работа като набор на текст и така нататък идеи са брилянтни ако някои иска даже да си побърбори с мен номерът на кюто ми е 272 168 341
Благата дума, една усмивка понякога са сламката чрез която човек поглежда по на живота
Целувки за всички вас!

Здравей мила,
Аз съм от Плевен, но в момента живея в София. Ти от кога си в този рад? Мога да ти се обадя следващия път като си отида, ако ми остане време след срещите със всички роднини. Къде живееш? Имам приятел, който е от София и го изпращат да работи в Плевен и той се е подтиснал, но ще се оправи Гадничко си е така - далеч от мамаАз няколко години го изживявах този шок. Дори сега като ми маха от прозореца, когато си трагвам, ме стяга гърлото Свиква се
Целувки

Е,краво,ама много хубави неща си писала!!!

мила Мими,
и аз съм като теб,но маааалко по-зле,тъй като съм на 2000км от дома си и това много ми тежи.И моята дупка в сърцето е цяло дупчище....Но засега и аз стискам зъби,пък да видим колко ще издържа.Нямам приятелки тук,нямам роднини,само мъж,в когото съм се вкопчила и хич не ми се харесва така.Много социален тип съм и ужасно ми липсват контактите,родителите,улиците,звъненето на телефона,клюките на кафенце и какво ли още не.Тежко е и те разбирам напълно.Как си запълвам дупката тук,не знам,преди все ревях,сега май съм я игнорирала и гледам да не мисля за нея,защото не знам с какво да я запълня.Ежедневните занимания са временно откъсване.Преди редях огромни пъзели,сега с бебето обаче не става.Основно чета книги и мечтая.Пиши пак.Целувки и кураж,важното е да сме здрави в края на краищата,колкото и прозаично да звучи.

Здравей мило мамче!
Не мога да ти предложа много освен една от сърце и една ръка за приятелство и icq - пък две усмивки и приятен разговор може и да ни донесат приятни емоции. /272 168 341/
Горе главата целувки на бебчето ти