Без(д)верие

Жасмини. И изкъртени врати.
Не помниш за последно кой е търсил
в ръцете ти подслон от себебягство,
но оня грапав белег от затръшване
го помниш и прилича на монета,
с която хвърляш жребия си нощем,
а после препрочиташ по лицето си
какво ти е останало от вчера..

И помниш, че вратите са продажници,
защото позволяват чужди стъпки.
Заспиваш с още детския си навик
да пазиш светлото, а всъщност
сънуваш пеперуди и проклятия,
разпънали очите ти на кръст-
не вярваш на изтърканите картички,
в които пише колко си прекрасна,
когато хапеш устни в невъзможност
и хвърляш по пътеката жасмини.
Но знаеш, че сигналите за обич
се дават зад затворени врати,
когато... преживееш онзи който
поряза тоя праг от много връщане
(и който още тропа по прозорците),
но всъщност не умее да прегръща...


----

забравих: на ШестаГлуха..посветено...

Сякаш аз съм изразила с думи това, което усещам в момента...

Дълбоко ме докосна...

прекрасна, както винаги
и тези твои съчетания
от думи
понякога така болят,
че ми се иска
да не можех да чета

и всъщност, ако думите не си бяха тръгнали, може би щях да продължа, ма ги няма вече

не съм момичето на което е посветено , обаче видях себе си. и "ТОЙ" също не умее да прегръща, но ние дали умеем да приемаме топлина?
по-скоро ни е страх от изгаряне

впечатляваш!

Нормално е да виждаме себе си. Не заради друго, а защото е общочовешко, макар думата "човек" отдавна да е станала идеализирано нарицателно на нещо си, в което се опитват да ни възпитават, независимо дали родители, общество, приятели. Пак се отплеснах.
Та, идеше реч за "приемането". Изхождам от себе си - не ме е страх да изгоря, когато знам, че ще е от прегръдка, само дето от многото прегръдки ставаме гърбави......Свързани са нещата. Затворен кръг. Мислиш, че можеш, че си достатъчно силен да го прекъснеш, когато... а в един момент се превръщаш в..сянка на усмивка.............................

Sheetal, Sheetal... Не смеех да я затворя тази врата, не смеех.Смеех се на страховете си. На очакванията - също. Dокато ме рисуваше... Dълго гледах след аромат и звуци. Очите ми ставаха бавно цигански. После акордеон и китара се сбиха за целувка на цигулка. След това си налях. Накрая....не помня. Беше тъмно.

Сега идвам да благодаря.

Не умее, ама още тропа по прозорците. Както винаги хубав стих! Ще преживееш и пак ще затвориш вратите с някой умеещ всичко.

Мда, чела съм само 1-2 по-хубави неща :-) ... Абе ... страхотно е ..

именно,
защото цената обикновено е прекалено скъпа. накрая се оказваш прегърбен/а от чувства и емоции. Започваш да се питаш дали си е струвало иследващия път стваш по предпазлив/а. Но принципно съм съгласна с теб. Нещата от живота са навързани. Трудно е да спреш една любов, след като веднъж си я допуснал/а в себе си.

Един път той, един път - ние и едно ни е. Че не ми се цитира. Впрочем има изгаряне и със студ, ако не си чувала - питай. И стига с тва ние, ние, ние...щото любовта е много занимание самотно, Рожбе. Хубаво е, че не си го разбрала още, иначе нямаше да ги задаваш тези, безвъпросните въпроси, че и да пишеш ние, вместо аз.

ееех, недей и ти да сипеш сол, че съвсем ще стреснеш момичето .... Може би за нея нещата сега изглеждат по тоя начин и дано й спестят да види другия .. Но определено се радвам да видя, че се е зародил някакъв спор относно писанията ми

И сега седя и си мисля какво нещо е Любовта...... Като центрофуга някаква...врътка те, смачква те, изсмуква всичко от теб, обаче въпреки всичко доброволно се подлагаш на това, щото после има шанс да излезнеш беличка и чистичка като пране с ленор-омекотител....

Имаш ли още сладко от вишни ?

Станиол. Гара за луди. Малка баклавичка. Обратен завой. Коприва. Парче от време. Тъмна Индия. Всичко е любовта. Сега! Утре ще сме будни, ефемериди с лабиринтни сънища. Сега! Утре огледалата ще са само отражения, пък минутите - само минути. И да рестартваме през прага на себе си - все тая. Сега! Утре ще има оправдания за всичко. И ще чакаме следващият живот. Сега! Струни за път. Заплес нехаен. Обесени сълзи. Бой с възглавници. Стрела в огледалото. Опитомяване. Всичко е любовта. Сегаааа! Утре ще е понеделник.

Край на залаганията. Отивам за лъжици. Sheetal, ще взема и за perde-нцето една.

е, ами благогдаря за лъжичката освен .
Относно "ние"то, което така ти се е набило в очите искам да кажа, че говорех принципно.
Приятен ден

забелязал съм, че ти никога не пускаш слаби стихотворения; имам предвд набързо скалъпени само, за да отчетеш присъствие; или аз съм попадал все на добри.
Подбираш ли какво да пуснеш тук? Или пускаш това, което пишеш по принцип?

Вратите са символ на сигурност. Няма дом без врати. Дори на сърцето си поставяме врата и допускаме избирателно кой да влезне и кой не. Но когато се изкъртят, човек обикновено се чувства уязвим и ограбен. И внушението на заглавието много ми хареса, защото без врати - губиш сигурност и вяра.
Много добро.

"(и който още тропа по прозорците),
но всъщност не умее да прегръща..."

А пък тоя дето умее да прегръща, обикновенно не се връща да тропа по прозорците (по някакви си смотани закони на Мърфи). За жалост.


Поздрав за стиха, кукле.

Толкова е красиво,но и толкова тъжно...
Не вярвай на обещания...
Затвори вратата без трясък,за да не събудиш
спомените-и напред-към този,който умее да...



curiousity keeps the cat alive

Вратите са изкъртени. Жасмините.
Жасмините нагазени. Бикините.
Бикините погазени. Бамбините.
Бамбините налазени. Жребеца.
Жребеца хвърлил жребий. И живеца.
Живот живеца хвърли. През годините.

мда, това за любовта като центрофуга е добро сравнение, понякога градусите и оборотите са в повече и може да те изплюе абсолютно смачкан, че и накъсан ;)
В най-добрия случай, след цялото безумно въртене - си изпран и ароматизиран, когато всичко е под контрол, взаимно, намерено, премерено... но какъв контрол ми кажи, щом става въпрос за любов?

хубаво е, Шейтал, стихотворението, поздрави!

няма контрол - хаоса владее света, нали знаеш Любовта е един мъничък остров от хаос, който като че ли става прекалено сладникав и напудрен, ако е подреден, изгладен и лъснат ...

Франи, не си писала скоро- зарадвай ни !
Благодаря за споделянето..