Alkoholik
8 отговора
1021 прегледа
Alkoholik
Majat mi e alkoholik i kategori4no otkazva da vleze v klinika. Izgoniha go ot rabota. Zapo4na da pie postoianno -denem i no6tem. Kato se napie mi se struva 4e mu iztrapvat kraynicite za6toto ne moje da hodi. Ne znam kak da go nakaram da se lekuva , samo na 35g e
Re: Alkoholik
Moje bi ima6 nujda ot syweta na nqkoi ot syprugite na AA.Tuk ima po opitni hora ot men,za6oto az bqh do predi po malko ot godina ot drugata strana na barikadata.I az pieh neprekysnato i me goniha ot rabota i t.n.Taka 4e ne sym kompetenten w twoq slu4aj,no ti pi6a pone da izrazq podkrepata si .Alkoholika sam trqbwa da se osyznae akto takyw za da byde uspe6no wyzstanowqwaneto mu.Ti ne moje6 da go prinudi6 da se lekuwa ako toj ne e wytre6no ubeden 4e trqbwa da go naprawi.6e se molq za was i uspeh.Bog da e s was!
Re: Alkoholik
Аз напримера нищо не казвам защото не знам точно какво. Може би най-важното е да не го насилваш, да не му се караш и да не му натякваш че е алкохолик, най-добре да седнете и да поговорите спокойно, да му обясниш според теб как стоят нещата, да го попиташ той какво мисли по въпроса. Не трябва да го обвиняваш защото и той най-вероятно се чувства зле за това което прави. Прочети и в другите теми какво пише, този въпрос как да помогнем е обсъждан доста. В клиника мисля че не е добре да влиза, ако иска може да отиде на лекар, който да му предпише някакви успокоителни, но това чак когато реши да спира.
виж това тук:
[линк]
мисля че е полезна информацията
Интервенция
Поради естеството на болестта с характерните за нея механизми на илюзия и отричане много рядко алкохолик в напреднал стадии взема решение да започне лечение. За да стане това е необходимо той/тя да достигне собственото си “дъно”. За всеки обаче това дъно е различно, то е такова състояние в което човек не може да понася себе си. Едно е безпорно вярно, колкото по дълбоко е ‘дъното’, толкова по малка е вероятността алкохолика да престане да пие и да започне да ‘здравее’.
В живота на всеки алкохолик има няколко важни момента в които той може да бъде мотивиран за лечение. Живота на пиещия прилича на спущане с подземен асансьор в шахта. Всяка от претърпените неудачи и загуби би могла да е ‘ДЪНО’ от което зависимия да се оттластне , да се мотивира за лечение.
Претърпени неудачи и загуби - Омаловажаване и оправдания
1 Успал се е и не е отишъл на работа-налагат му наказание
В първия момент това притеснява Алкохолика. Но минава време и започва да действа механизма на отрицанието и илюзиите. И той си казва ’Какво пък толкова е станало, аз да не съм роб, мога да си взема 1 ден отпуск ‘ така се омаловажава загубата и той продължава ‘надолу’
2 Карал пиян. Спират го –глобяват го и му вземат книжката
Загубата е много голяма, и претеснението силно- това също е един добър мотив да спре. Но минава 1-2 месеца, всичко се оправя и ‘услужливата’ памет забравя за претърпяната загуба и той продължава надолу.
3 Жената му го напуща взема и децата със себе си
Отново голяма загуба. Той не е мислел че пиенето ще развали семейството му.
Но след няколко дни всичко ‘неудобно’ се забравя даже се преиначава ‘Какво толкова даже сега ми е по добре – ще си пия на спокойствие като няма кой да ми мърмори. Продължава надолу.
4 Изгонват го от работа
Това е огромна загуба. Няма работа, няма пари за пиене – човекът решава да спре да пие. И така ден –два но не издържа и започва да търси нова работа.
И продължава надолу
5 Изгонват го от жилището поради неплатени сметки
Много удобен момент да спре ако има кой да го насочи, ако не след ден два това се омаловажава намира се ‘вратичка - Ще живея при мама’ и отново надолу.
6 СМЪРТ
//////
Там най-отдолу в шахтата е смъртта. Мотивацията е много ниска – ‘За какво да се мъча като няма за какво да живея’
Във всеки един от описаните в таблицата примерни моменти може да се прекъсне пиенето и алкохолика да започне лечение. След такива сътресения в живота алкохолика е най възприемчив и един разговор , провокиращ мотивация има изгледи за успех.
Обикновено живота на алкохолно зависимия се върти в цикъл – пиянство, страдание, трезвен
Пиян (в запой)
Тук не може да се провежда интервенция, много вероятно е той нищо да не помни от това което е говорено.
Страдание (махмурлук)
Това е момента в който се мотивират съзависимите.
Най-удобен момент за мотивиране на алкохолика – когато той чувства неудобство и вина и механизмите на отричане и илюзия не действат така силно.
Трезвен
Периода на ремисия не е удобен, тогава механизма на отрицанието действа най-силно и един отговор като “Не съм зависим. Мога да спра когато пожелая-както сега” не е от полза за никого.
Метод на интервенцията
ЛИЧНОСТТА която провежда (ръководи) интервенцията трябва да е много добре подготвена. Трябва да знае какво прави, защо го прави и как да го направи.
Какво не е интервенцията?
1.Не е поредната семейна разправия.
2.Не е предтекст за оплакване от тежката съдба на съзависимите.
3.Не е равносметка на алкохолика за неговите социални роли и как той не ги изпълнява.
4.Не е дискусия по въпроса защо алкохолика пие (макар че е възможно, много вероятно той да се опита да насочи разговора натам)
5.Не е дискусия на тема алкохолизъм и нормално ли е пиенето
6.Не е терапевтична сесия, нито поставяне на диагноза за зависимост.
7.Не е сесия за претенции и обвинения на зависимия.
8.Не е публично унижаване на алкохолика.
Интервенцията е :
1.Действие отвън (поради естеството на болестта алкохолика не може да се мотивира или да изпълни решението сам ) насочено да предизвика решение за лечение на алкохолна зависимост.
2.Помагане на човек, който не иска помощ.
3.Действие, коренно противоположно на тава което мисли и желае алкохолика във връзка с пиенето си.
4.Атака срещу защитната система на зависимостта, но не и срещу самия зависим.
Интервенцията е
КОНФРОНТАЦИЯ
ДЕЛОВА
Говорим само за фактите и постъпките, не и за досещанията си или за намеренията на алкохолика
КОНКРЕТНА
Не правим обобщения, всички аргументи са конкретни факти, а не убежденията ни или общи оценъчни констатации
ДОБРОЖЕЛАТЕЛНА
Интервенцията става в атмосфера на загриженост и обич към зависимия; тя не е атака срещу него, а израз на нашето желание да му помогне наистина.
Участниците в инретвенцията са оптимално 3-5 души, най-малко 2.
Това са хора които:
познават добре алкохолика и знаят факти от неговия живот под влияние на алкохола.
Действително искат да помогнат
Достатъчно решени и мотивирани (да не забравяме че интервенцията е конфронтация)
Да са добре подготвени
Те трябва да:
приемат и знаят факти относно алкохолната болест.
се занимават със зависимия , а не със себе си.
знаят и помнят че целта на интервенцията е да се доведе зависимия до решението за лечение и осъществяване на това решение.
Зависимия непременно да е трезвен.
Необходима е синхронизация и добра комуникация в групата.
Какво говорим по време на интервенционната сесия?
За това че зависимият е важен за нас, че държим на него ( държим на теб, именно затова )
За инциденти и факти, свързани с пиенето на зависимия .(Какво си правил, НЕ какъв си ) Най-добре е всичко да бъде предварително написано на лист и прочетено.
За това къде и кога зависимият трябва да отиде за помощ. (Искаме да се лекуваш…). Списък с конкретни места, адреси, ден, часове!!! Добре е някой от провеждащите, да е ходил на местата преди това и да се е уговорил за прием на зависимия.
Евентуално – ултиматум (Какво ще последва ако не започнеш лечението). Ултиматума трябва да е :
ИСТИНСКИ (например жената действително е решена да се разведе)
РЕАЛЕН (тя да има възможност да го осъществи )
На края неуспешна интервенция НЯМА, дори да не е постигната целта, тя
променя преди всичко самите учасници, те се осъзнават и групират силите си
променя атмосферата, конфигурацията на силите , начина на комуникация
виж това тук:
[линк]
мисля че е полезна информацията
Интервенция
Поради естеството на болестта с характерните за нея механизми на илюзия и отричане много рядко алкохолик в напреднал стадии взема решение да започне лечение. За да стане това е необходимо той/тя да достигне собственото си “дъно”. За всеки обаче това дъно е различно, то е такова състояние в което човек не може да понася себе си. Едно е безпорно вярно, колкото по дълбоко е ‘дъното’, толкова по малка е вероятността алкохолика да престане да пие и да започне да ‘здравее’.
В живота на всеки алкохолик има няколко важни момента в които той може да бъде мотивиран за лечение. Живота на пиещия прилича на спущане с подземен асансьор в шахта. Всяка от претърпените неудачи и загуби би могла да е ‘ДЪНО’ от което зависимия да се оттластне , да се мотивира за лечение.
Претърпени неудачи и загуби - Омаловажаване и оправдания
1 Успал се е и не е отишъл на работа-налагат му наказание
В първия момент това притеснява Алкохолика. Но минава време и започва да действа механизма на отрицанието и илюзиите. И той си казва ’Какво пък толкова е станало, аз да не съм роб, мога да си взема 1 ден отпуск ‘ така се омаловажава загубата и той продължава ‘надолу’
2 Карал пиян. Спират го –глобяват го и му вземат книжката
Загубата е много голяма, и претеснението силно- това също е един добър мотив да спре. Но минава 1-2 месеца, всичко се оправя и ‘услужливата’ памет забравя за претърпяната загуба и той продължава надолу.
3 Жената му го напуща взема и децата със себе си
Отново голяма загуба. Той не е мислел че пиенето ще развали семейството му.
Но след няколко дни всичко ‘неудобно’ се забравя даже се преиначава ‘Какво толкова даже сега ми е по добре – ще си пия на спокойствие като няма кой да ми мърмори. Продължава надолу.
4 Изгонват го от работа
Това е огромна загуба. Няма работа, няма пари за пиене – човекът решава да спре да пие. И така ден –два но не издържа и започва да търси нова работа.
И продължава надолу
5 Изгонват го от жилището поради неплатени сметки
Много удобен момент да спре ако има кой да го насочи, ако не след ден два това се омаловажава намира се ‘вратичка - Ще живея при мама’ и отново надолу.
6 СМЪРТ
//////
Там най-отдолу в шахтата е смъртта. Мотивацията е много ниска – ‘За какво да се мъча като няма за какво да живея’
Във всеки един от описаните в таблицата примерни моменти може да се прекъсне пиенето и алкохолика да започне лечение. След такива сътресения в живота алкохолика е най възприемчив и един разговор , провокиращ мотивация има изгледи за успех.
Обикновено живота на алкохолно зависимия се върти в цикъл – пиянство, страдание, трезвен
Пиян (в запой)
Тук не може да се провежда интервенция, много вероятно е той нищо да не помни от това което е говорено.
Страдание (махмурлук)
Това е момента в който се мотивират съзависимите.
Най-удобен момент за мотивиране на алкохолика – когато той чувства неудобство и вина и механизмите на отричане и илюзия не действат така силно.
Трезвен
Периода на ремисия не е удобен, тогава механизма на отрицанието действа най-силно и един отговор като “Не съм зависим. Мога да спра когато пожелая-както сега” не е от полза за никого.
Метод на интервенцията
ЛИЧНОСТТА която провежда (ръководи) интервенцията трябва да е много добре подготвена. Трябва да знае какво прави, защо го прави и как да го направи.
Какво не е интервенцията?
1.Не е поредната семейна разправия.
2.Не е предтекст за оплакване от тежката съдба на съзависимите.
3.Не е равносметка на алкохолика за неговите социални роли и как той не ги изпълнява.
4.Не е дискусия по въпроса защо алкохолика пие (макар че е възможно, много вероятно той да се опита да насочи разговора натам)
5.Не е дискусия на тема алкохолизъм и нормално ли е пиенето
6.Не е терапевтична сесия, нито поставяне на диагноза за зависимост.
7.Не е сесия за претенции и обвинения на зависимия.
8.Не е публично унижаване на алкохолика.
Интервенцията е :
1.Действие отвън (поради естеството на болестта алкохолика не може да се мотивира или да изпълни решението сам ) насочено да предизвика решение за лечение на алкохолна зависимост.
2.Помагане на човек, който не иска помощ.
3.Действие, коренно противоположно на тава което мисли и желае алкохолика във връзка с пиенето си.
4.Атака срещу защитната система на зависимостта, но не и срещу самия зависим.
Интервенцията е
КОНФРОНТАЦИЯ
ДЕЛОВА
Говорим само за фактите и постъпките, не и за досещанията си или за намеренията на алкохолика
КОНКРЕТНА
Не правим обобщения, всички аргументи са конкретни факти, а не убежденията ни или общи оценъчни констатации
ДОБРОЖЕЛАТЕЛНА
Интервенцията става в атмосфера на загриженост и обич към зависимия; тя не е атака срещу него, а израз на нашето желание да му помогне наистина.
Участниците в инретвенцията са оптимално 3-5 души, най-малко 2.
Това са хора които:
познават добре алкохолика и знаят факти от неговия живот под влияние на алкохола.
Действително искат да помогнат
Достатъчно решени и мотивирани (да не забравяме че интервенцията е конфронтация)
Да са добре подготвени
Те трябва да:
приемат и знаят факти относно алкохолната болест.
се занимават със зависимия , а не със себе си.
знаят и помнят че целта на интервенцията е да се доведе зависимия до решението за лечение и осъществяване на това решение.
Зависимия непременно да е трезвен.
Необходима е синхронизация и добра комуникация в групата.
Какво говорим по време на интервенционната сесия?
За това че зависимият е важен за нас, че държим на него ( държим на теб, именно затова )
За инциденти и факти, свързани с пиенето на зависимия .(Какво си правил, НЕ какъв си ) Най-добре е всичко да бъде предварително написано на лист и прочетено.
За това къде и кога зависимият трябва да отиде за помощ. (Искаме да се лекуваш…). Списък с конкретни места, адреси, ден, часове!!! Добре е някой от провеждащите, да е ходил на местата преди това и да се е уговорил за прием на зависимия.
Евентуално – ултиматум (Какво ще последва ако не започнеш лечението). Ултиматума трябва да е :
ИСТИНСКИ (например жената действително е решена да се разведе)
РЕАЛЕН (тя да има възможност да го осъществи )
На края неуспешна интервенция НЯМА, дори да не е постигната целта, тя
променя преди всичко самите учасници, те се осъзнават и групират силите си
променя атмосферата, конфигурацията на силите , начина на комуникация
Re: Alkoholik
Ето и това е от другите теми, прочети и "Още за алкохолизма".
ЕТО НЯКОИ НЕЩА, КОИТО МОЖЕТЕ ДА НАПРАВИТЕ ДНЕС
Приемете факта, че съществува проблем с алкохола и че можете да се научите да се справяте с него (АЛКОХОЛИЗМЪТ Е ЗАБОЛЯВАНЕ-Първото нещо, което трябва да научите, в което трябва да повярвате, да приемете, е че алкохолиците страдат от истинско заболяване – едно заболяване, което засяга всички, които са им близки.
Алкохолизмът не се причинява от слабоволие, неморалност или желание да бъдат наранени другите. Съвременните научни проучвания в областта на това заболяване отхвърлят остарелите схващания, които се основават на суеверието, незнанието и предубежденията. Успехът на новия подход се доказва убедително от хилядите възстановени хора в обществата Анонимни Алкохолици, Ал-Анон и Алатин.
След като веднъж възприемете идеята, че алкохолизмът е заболяване, а пристрастените пиячи и хората, които ги обичат, могат да намерят освобождение, няма да имате причини, за да се срамувате от алкохолизма – няма да имате причини, за да се страхувате от него.)
· Разберете, че имате право на достойнство и на приличен живот
· Напомняйте си, че много неща, които се изричат и правят в момент на гняв, разочарование или отчаяние, могат да влошат нещата
· Дайте си сметка, че всеки от нас може да промени единствено себе си
· Посещавайте сбирки на Ал-Анон, за да откриете как се справяме ние с подобни положение
НЯКОИ ВАЖНИ НЕЩА, КОИТО НЕ ТРЯБВА ДА ПРАВИМ
Ако алкохоликът във вашия живот все още пие активно, важно е да научите какво не трябва да се прави.
· Не се отнасяйте към алкохолика като към дете; не бихте се отнасяли така, ако той или тя страдат от друго заболяване
· Не проверявайте колко много пие алкохоликът
· Не претърсвайте за скрити напитки
· Не изливайте алкохол; алкохоликът винаги намира начин да си набави друг
· Не натяквайте на алкохолика за пиенето. И никога не се карайте с него или нея, когато е под въздействие на алкохол
· Не проповядвайте, не упреквайте, не се карайте и не влизайте в пререкания
Ако можете да си наложите да избягвате тези неща, ще успеете да постигнете по-добро душевно равновесие. Всички тези не трябва да имат основание и са резултат от опита на много хора.
Алкохолиците страдат от чувството за вина много по-силно, отколкото могат да си представят неалкохолиците. Пропилявате усилията си, ако им напомняте за провалите, за пренебрегването на семейството и приятелите и за социалните грешки. Това само влошава положението.
Подходът “ако ме обичаше” също така не дава резултати. Запомнете, че алкохолизмът е пристрастие по природа и не може да бъде контролиран от силата на волята.
Също така безполезни са обещанията, увещанията, споровете и заплахите. Една дума за последните: не отправяйте заплахи, освен в случаите, когато сте решени да ги изпълните.
Предпазвайте се от поведението “по-свят от папата”. Неприязнеността и самодоволството не могат да излекуват едно заболяване и не ви подхождат.
Понякога една криза – загубата на работа, катастрофа или арестуване – могат да убедят алкохолика, че се нуждае от помощ. Не глезете и не предпазвайте прекомерно алкохолика в подобни случаи. КРИЗАТА може да бъде необходима за възстановяването.
Не правете нищо, за да избегнете подобни кризи – не изплащайте непокрити чекове и просрочени сметки, не го извинявайте пред началника. Страданията, които се опитвате да облекчите чрез тези си действия, може би са точно онова нещо, което може да накара алкохолика да си даде сметка за тежкото си положение – буквално една скрита благословия.
Из материали на световната организация на близки и приятели на алкохолици Al-Anon.
ЕТО НЯКОИ НЕЩА, КОИТО МОЖЕТЕ ДА НАПРАВИТЕ ДНЕС
Приемете факта, че съществува проблем с алкохола и че можете да се научите да се справяте с него (АЛКОХОЛИЗМЪТ Е ЗАБОЛЯВАНЕ-Първото нещо, което трябва да научите, в което трябва да повярвате, да приемете, е че алкохолиците страдат от истинско заболяване – едно заболяване, което засяга всички, които са им близки.
Алкохолизмът не се причинява от слабоволие, неморалност или желание да бъдат наранени другите. Съвременните научни проучвания в областта на това заболяване отхвърлят остарелите схващания, които се основават на суеверието, незнанието и предубежденията. Успехът на новия подход се доказва убедително от хилядите възстановени хора в обществата Анонимни Алкохолици, Ал-Анон и Алатин.
След като веднъж възприемете идеята, че алкохолизмът е заболяване, а пристрастените пиячи и хората, които ги обичат, могат да намерят освобождение, няма да имате причини, за да се срамувате от алкохолизма – няма да имате причини, за да се страхувате от него.)
· Разберете, че имате право на достойнство и на приличен живот
· Напомняйте си, че много неща, които се изричат и правят в момент на гняв, разочарование или отчаяние, могат да влошат нещата
· Дайте си сметка, че всеки от нас може да промени единствено себе си
· Посещавайте сбирки на Ал-Анон, за да откриете как се справяме ние с подобни положение
НЯКОИ ВАЖНИ НЕЩА, КОИТО НЕ ТРЯБВА ДА ПРАВИМ
Ако алкохоликът във вашия живот все още пие активно, важно е да научите какво не трябва да се прави.
· Не се отнасяйте към алкохолика като към дете; не бихте се отнасяли така, ако той или тя страдат от друго заболяване
· Не проверявайте колко много пие алкохоликът
· Не претърсвайте за скрити напитки
· Не изливайте алкохол; алкохоликът винаги намира начин да си набави друг
· Не натяквайте на алкохолика за пиенето. И никога не се карайте с него или нея, когато е под въздействие на алкохол
· Не проповядвайте, не упреквайте, не се карайте и не влизайте в пререкания
Ако можете да си наложите да избягвате тези неща, ще успеете да постигнете по-добро душевно равновесие. Всички тези не трябва да имат основание и са резултат от опита на много хора.
Алкохолиците страдат от чувството за вина много по-силно, отколкото могат да си представят неалкохолиците. Пропилявате усилията си, ако им напомняте за провалите, за пренебрегването на семейството и приятелите и за социалните грешки. Това само влошава положението.
Подходът “ако ме обичаше” също така не дава резултати. Запомнете, че алкохолизмът е пристрастие по природа и не може да бъде контролиран от силата на волята.
Също така безполезни са обещанията, увещанията, споровете и заплахите. Една дума за последните: не отправяйте заплахи, освен в случаите, когато сте решени да ги изпълните.
Предпазвайте се от поведението “по-свят от папата”. Неприязнеността и самодоволството не могат да излекуват едно заболяване и не ви подхождат.
Понякога една криза – загубата на работа, катастрофа или арестуване – могат да убедят алкохолика, че се нуждае от помощ. Не глезете и не предпазвайте прекомерно алкохолика в подобни случаи. КРИЗАТА може да бъде необходима за възстановяването.
Не правете нищо, за да избегнете подобни кризи – не изплащайте непокрити чекове и просрочени сметки, не го извинявайте пред началника. Страданията, които се опитвате да облекчите чрез тези си действия, може би са точно онова нещо, което може да накара алкохолика да си даде сметка за тежкото си положение – буквално една скрита благословия.
Из материали на световната организация на близки и приятели на алкохолици Al-Anon.
Re: Alkoholik
При мене добра мотивация беше когато жена ми ме напусна с детето.Тогава се свързах с АА.Това разбира се не е съвета ми,а просто част от моя личен опит.Какво бихме правили без жени като вас?Как да кажа може би трябва да се стигне някакво дъно за да се разкъса кръга на алкохолните запои.Преживявал съм унижения,излагал съм се,повръщал съм,удрял съм жена си,гонили са ме от работа.Нищо не ме спираше да пия.Виждах,че брака ми и живота ми отиват към провал,но нищо не ме спираше.Определено разпада на семейството ми ми подейства като "дъно"Но пак казвам това не е съвет,а личен опит.Имаше някъде адреси на al anon.Трябва да ги потърся.
адреси
Адреси на АА (ако се навие да отиде):
СОФИЯ Понеделник 18.00
НЦН, Пиротска 117, на ъгъла с Одрин.
СОФИЯ Вторник 18.30
Ж.к. Слатина, бл. 73, партер
СОФИЯ Сряда 19.00
ул. Веслец 33, до Лъвов мост
СОФИЯ Четвъртък 18.30
Ж.к. Слатина, бл. 73, партер
(непушачи)
СОФИЯ Петък 18.00
НЦН, Пиротска 117, на ъгъла с Одрин.
(непушачи)
СОФИЯ Неделя 19.00
ул. Веслец 33
Ето и адреса на центъра по зависимости, който даде new/know/
"на ъгъла на бул."Васил Левски" и ул."Искър" в София се намира градският център за зависимости, /има табела на вратата/. телефонът е 944 64 97. Там работят д-р Кръстева и д-р Райчев, които си знаят добре работата и могат да предпишат лекарства, ако се налага."
СОФИЯ Понеделник 18.00
НЦН, Пиротска 117, на ъгъла с Одрин.
СОФИЯ Вторник 18.30
Ж.к. Слатина, бл. 73, партер
СОФИЯ Сряда 19.00
ул. Веслец 33, до Лъвов мост
СОФИЯ Четвъртък 18.30
Ж.к. Слатина, бл. 73, партер
(непушачи)
СОФИЯ Петък 18.00
НЦН, Пиротска 117, на ъгъла с Одрин.
(непушачи)
СОФИЯ Неделя 19.00
ул. Веслец 33
Ето и адреса на центъра по зависимости, който даде new/know/
"на ъгъла на бул."Васил Левски" и ул."Искър" в София се намира градският център за зависимости, /има табела на вратата/. телефонът е 944 64 97. Там работят д-р Кръстева и д-р Райчев, които си знаят добре работата и могат да предпишат лекарства, ако се налага."
Re: Alkoholik
Ето моя опит: решителна промяна на отношението към проблема.
В този смисъл статията за интервенцията от "аз" е много полезна. Загубила съм години да се опитвам да се справям сама, с търпение и опити да бъда разбираща , неагресивна, загрижена , да мисля първо за него, после за себе си.
Оказва се че като започнах да вдигам скандали, да изисквам внимание и съобразяване с мен , правя по- силно впечатление и по незнаен начин това означава , че държа на него! И изливам алкохол, и плача, и викам...
Хората са различни. Ако човек е свикнал в детството си на "твърда ръка" от страна на родителите си, той приема това за проява на обич. А моята толерантност е изглеждала като незаинтересованост.
Сега повече ми вярва , че държа на него.
Лошото е , че не ми е присъщо да викам, да контролирам и т. н. Представям си , че съм в латино сериал и драматизирам колкото мога.
Решаващо беше , че се свързах с майка му и образувахме фронт. Повтаряме му ,колко го обичаме и как разчитаме на него.
Често изпадам в отчаяние , но се боря. Не мога да го оставя на алкохола, твърде ми е ценен.
В този смисъл статията за интервенцията от "аз" е много полезна. Загубила съм години да се опитвам да се справям сама, с търпение и опити да бъда разбираща , неагресивна, загрижена , да мисля първо за него, после за себе си.
Оказва се че като започнах да вдигам скандали, да изисквам внимание и съобразяване с мен , правя по- силно впечатление и по незнаен начин това означава , че държа на него! И изливам алкохол, и плача, и викам...
Хората са различни. Ако човек е свикнал в детството си на "твърда ръка" от страна на родителите си, той приема това за проява на обич. А моята толерантност е изглеждала като незаинтересованост.
Сега повече ми вярва , че държа на него.
Лошото е , че не ми е присъщо да викам, да контролирам и т. н. Представям си , че съм в латино сериал и драматизирам колкото мога.
Решаващо беше , че се свързах с майка му и образувахме фронт. Повтаряме му ,колко го обичаме и как разчитаме на него.
Често изпадам в отчаяние , но се боря. Не мога да го оставя на алкохола, твърде ми е ценен.
Re: Alkoholik
Moeto polojenie e absoliutno sa6toto eskus. Kato se napie e napalno neadekvaten,i ne moje da hodi. Kazva 4e ne si 4uvstva levia krak ot iztrapvaneto.Za lekar ne iska i da 4ue. Pie hap4eta protiv gar4ove i vodkata zadaljitelno.Lo6oto e 4e kogato triabva6e da go napusna pri postoiannite skandali az ne go napravih, a sega nemoga za6toto be4e go 4uvstvam kato mnogo bolen 4ovek.
Re: Alkoholik
Тази работа оправяне няма!
Разведи се, за да си спестиш гадния финал.
Съжалявам.
Разведи се, за да си спестиш гадния финал.
Съжалявам.