обичаш ли...

Обичаш ли смъртта на празно езеро
и жаждата на първата луна
и плясъкът на дни обречени
при сблъсъкът им със брега?

Обичаш ли дъхът на спомена,
примесен с бучка самота
и свършекът на две наречени,
а може би измислени слова?

Обичаш ли моменти будност
и обсебено от тях избягване,
и онази следвечерна лудост,
която само за избрани е?

Обичаш ли да ме зачеваш
от мозайка - счупени стъкла?
Да, и знам, ще ме последваш
но...
обичай друг, не мен, тъга.

Nameless, just numbered.
A lone planet in the universe.
I, anonimous.

поздравления!

..










-

Слънчев Изгрев,
благодаря за "зрението",
което в труден миг дари ми!