Дърво от пера

Оскубах перата на нашата чайка.
Зарових ги тихо в градината.
Там ще порасне дърво
да изплаче
сълзите, които изсъхнаха
в пустинните стъпки на бягството,
в безбройните пъти, когато
се хвърлях от моста в реката.
Седях на брега и се гледах
в очите на голите чайки,
които се давеха заедно
със всички писма непрочетени,
които написах до себе си.
Тълпите отдавна ме гонеха
със грозните клони на спомена.
И там под листата разхвърляни
са всичките наши молитви.
Защо се разтичат дърветата,
когато окапа косата ти
дълбоко в гората, до релсите.
И всичките водят в пустинята,
огъната в празните мостове,
които очакват поредния
скок от ръба на прозореца.
И паднали право в градината
са нашите прелетни сънища.
Потънаха нашите влакове
и всички оскубани чайки.
Не можем дори да избягаме.
Реката изхвърли писмата ми.
Остана ни само да чакаме,
че там под перата на чайката,
ще порасне дърво
да изплаче,
сълзите, които изсъхнаха.
Тогава красиво разлистени,
ще можем отново да скочим...

плагиат

izvinyavai, shte mi obyasnish li kakvo i ot kude sum izplagyatstval spored teb, zashtoto az ne se seshtam. ako obichash da mi pokajesh tuk i originala na tova, koeto smyatash che sum izkopiral. prosto mi e interesno. ne znam ot kude mislish che sum kopiral, no az lichno ne znam. ta chakam, nadyavam se da mi otgovorish

еех, ти пък защо се извиняваш . Подозирам, че човекът е видял стихът ти в другия форум с другия ти ник и е решил, че е плагиатство..Обаче го има и вариантът някой да е изкопирал теб примерно...И изобщо ...много сложно стана...

Всъщност това е предимството да те познавам отдавна- така никога не мога да сгреша стила ти, нито суровия изказ, нито въздействието на строфите. Понякога направо настръхвам от ужас, докато те чета- честна дума.. Ето и тук , на места просто го видях като на забавен кадър ...моменти от живота ми...моменти от чужди животи...И тая чайка - представих си крясъка..Морето, което го има и същевременно го няма..Някакви спомени, някаква обреченост..Съсипване, надолу..надолу...Такова усещане...заравяне и ОТравяне на нещо...повтаряемост..Напластено тягостно чувство.. Гледал ли си "Туин Пийкс"? Нещо подобно...ужасяващо и потресаващо и осъзнаваш, че е случващо се около теб...някъде..някога...

Интересна композиция. Връщаш началото в края. Глътка оптимизъм... И всичко е някак естествено свързано..като кръг...Причина-следствие...И болка...

Мога да си пиша така до утре.
И аз мисля, че нередактираният вариант е по-силен.

Ако имаш предвид стихотворението на Гаргабела "В очите на голите чайки" тя го написа като отговор на моето във all.bg.
ето тук е линка към темата

[линк]

там можеш да видиш под ника Aspasia нейния отговор. И тъй като тя се притесни, че го е качила в хулите без да уточни, че е било в отговор на моето, ми писа и сега там е написала допълнение. виж последния коментар там

[линк]

много моля, но просто побеснявам когато някой ме обвини в плагятство! ако става въпрос за горе описания случай, е разбираемо. станало е объркване. но ако имаш предвид нещо друго, моля уточни. чакам.