Странна нощ

Виждам слънце в очите угаснали
чувам песни от неми души
цветни сънища правят паради
пред рисувани с молив тълпи
и безмислени силуети
гонят смисъла, който лети
във светулка, която не свети
те горките пък нямат очи
думи телени връзват плътта ми
към седалката в театъра мним
гол на сцената броди духа ми
сред декори и хора от дим
а земята провлачено стене
и се гърчи задъхано в транс
нова смърт във дома си ще вземе
за да има в живота баланс.

баланса на времето ....

Много ми хареса като цяло, само финалът ми се струва леко клиширан.

Благодаря за мнението! Мисля, че имаш право за финала, всичко друго се получи на един дъх, и последните два реда доста ме поизмъчиха и даже и аз останах с чувството, че можеше и по добре да звучат. Просто не знаех как да завърши идеята, с какъв край - дали всичко ще се окаже само сън или смъртта ще погълне душата и всичко което лирическия герой вижда, да е предвестник на наближаващия край. След като прехвърлих няколко варианта, се спрях на този, който ми се стори най-логичен, но пък същевременно звучи доста познато и не-леко клиширан:)
Поздрав!