морето

днес нещо само за морето си мисля. едно ми е такова студено, нервно, некомфортно. бях чела в една статия, че в подобни моменти е много подходящо да си пуснеш любима музика и да прелистиш снимките от последната почивка. то моето не беше и кой знае каква почивка, де, ама какво не бих дала само за половин час да съм там, където вече се чувствам почти местна, да ми е препечено, леко даже и опъващо на гърба и да се размазвам с ментичка със сода....... ей тука идва гадния образ от рекламата и ми врясва в ухото "ееееех, мечтииии". а, ама не, аз се стягам, ей ви и на вас малко снимки за терапия (дали научих как точно се качват?)








а всичките са ей тука по-долу:

[линк]

Много хубави снимки. И на мен ми върнаха спомените от лятото

За жалост това лято (т.е. 2006) може и да не видим море




All things are full of signs, and it is a wise man who can learn about one thing from another.

не може да не можем, може за един уикенд само, ама ще сме там. всъщност, от трите ми прескачания до морето това лято, най-страхотно си релаксирах когато бяхме само за уикенда, тръгнахме в петък след работа, около 12-1 бяхме там, опънахме палатката направо на плажа, пихме вино до 2-3, спахме набързо, защото в палатката много напече, от там - в кръчмата - бири, менти, кой каквото обича до късно вечерта и на другия предиобяд тръгнахме обратно. луд умора няма

За това му завиждам аз на Морския.

"Животът е извор на наслада, ала където пие и сбирщината, там всички кладенци са отровени."

Geek by Nature, Linux by Choice!

Ами да те поканя за един уикенд на гости и край плажа ще се разходим и алкохол у нас бол (че няма кой да го пие, много отлежа вече), пък може и да ти запиша дисковете, ако ми кажеш марката на плейъра си.
поканата важи и за малкия звяр, тъкмо ще станат три звяра на едно място - ето и зоологическа градина ще имаме.

снимиките са много хубави, това Синеморец ли е?

благодаря за всичките покани, сега едно по едно:
уикенда-добре, плажа-добре, и алкохола добре, ама лятната жега къде ще е... може да пуснеш я парно, я печица на мах

марката на плейъра всяка вечер като си легна се заричам утре като стана да ми е първата работа, а пък ей го, на, все забравям, несериозница с несериозница. още тази вечер, ще погледна, ще си запиша на листче и ще го пъхна в чантата.

за зоологическата - става, той като е с деца, забравя за мен, надявам се и твоите деца, все пак ще си почиваме

не, не е синеморец, иракли е, на средата на пътя от вас към синеморец

всяка вечер като си легнеш и за мен си мислиш
жалкото е, че на сутринта ме забравяш
аз обикновено участвам във всички игри (не по собствено желание), но все ще го измислим.
и есента си има своето очарование, жегата няма да я има, ама ще се сгреем вътрешно и ще направим хубави снимки на жълто-зелено-червените дървета.

тук на работа само се бъзикат как един колега заспива с мен. а той, човекът, една сутрин като се видяхме и ми каза: снощи си мислих, че трябва нещо да те питам и както си мислих за тебе, и заспах. та така.

все съм се канела да питам, вие, дето живеете до морето, нонстоп ли го забелязвате, нонстоп ли го усещате или така сте свикнали с него, че не ви прави впечатление?

смешно се е получило с колегата ти, малко двузначно

морето - че съм свикнала, свикнала съм. но явно е някак си вътре в мен, защото отида ли някъде другаде ми е много странно и се чудя как така живеят хората тук. на мен трябва да ми "отворено" в едната посока. гледката на морето понякога ме успокоява, понякога ме хваща страх като го гледам мрачно, тъмно синьо и мооого дълбоко. не успях да обясня добре, но определено имам нужда от него. а и всяка сутрин минавам по Аспаруховия мост, т.е. наслаждавам се на рейда и рибарите. ежедневие ми, макар и недооценено.

преди няколко години ходихме на Синеморец и почти се удавихме с мъжа ми, голям шок беше. незнаен рицар ни спаси и изчезна. дори и това не ме отказа от морето и обожавам плажа и бирата там и рибата с пясък в нея. мъжът ми обаче от тогава не е влязъл в морето. стихия си е морето...но аз съм Рак и се чувствам добре в нея.

не само че не сме "свикнали " с него....амииии...
много сте лоши!...
ама много!...
сърдя се...много се сърдя!

Не му завиждай много.
Нямаш представа като ни задуха Сибирския вятър какво чудо е, чак ми домъчнява за Петте кьошета

Може би тези, които са родени карай морето е най-редно да кажат.
(Съпругут ми навремето като студенти като си идвахме през ваканцията, като наближеше Бургас, си подаваше главата през прозореца и в непонятно за мен опиянение казваше - "Най-после да помириша морето")
Аз го забелязам през пролетта и есента, тогава е най-приятно и спокойно, много релаксиращо е да се разхождаш по брега, няма нищо общо с лудницата през лятото.

не се сърди, давай с моретерапията, а догодина ще ти запиша и звук. а може и направо да те заведа, не си ли идваш през лятото?

наистина го има момента с помирисването, сигурно защото съм с много обострена сетивност по отношение на миризмите. не мога да го обясня, самият мирис ми е поне едно 80% от цялостната атмосфера. ей затова се разтапям блажено като ми замирише на море, а също така ми става лошо в момента, в който само вляза в кола с ароматизатор кокос

Аааааааааааа, ароматизатор с мирис на кокос- това наистина си е гадно, дори да нямаш толкова развита сетивност по отношение на миризмите.

А за помирисването на морето - наистина го вярвам, няма човек който да успее нарочно да си придаде такава блаженна физиономия, каквато се изписва на лицето на скъпия при подушването на морето

Честно казано, въпреки сибирския вятър, пак тук си ми е най-хубаво и не си давам морето и за десет кьошета.

И на мен тук си ми е най-хубаво, никога не бих се върнала да живея в София.

Нали?
Иначе и аз като теб много го харесвам пролет и есен - действа, като антидепресант.
И лятото си е хубаво, но наистина е лудница и някак си ми е по-чуждо - делим го с много други хора и може би е от ревност.