Ще повярвате ли ......
27 отговора
2778 прегледа
Ще повярвате ли ......
Здравейте всички тук
Отдавна се навъртам и здраво Ви чета , но рядко да постна нещо искам , защото за любимата ми планина Родопа твърде малко срещам тук , а към другите интерес засилен рядко проявявам .
И така както вече споменах , за мен Родопа е повече от планина , тя отдавна е начин живот , мястото където още като стъпя дишам , чувствам и живея различно . Почти няма местенце , което да не съм обходил и чешмичка от която да не съм пил... И така години в блажено неведение към останалите планини с леко пренебрежение и досада се отнасях . До 29 .10 .2005 , когато с мисълта , че времето си губя към Ботев с жената се запътих .
Погледнах картата централен Балкан , свалих я от рафта в Хеликона , свирнах на приятел да ни откара и ето ни в Априлци . На паркинга където колата ни изплю , заварихме един отдавна минал първа младост индивид , който ни погледна презрително и изграчи съмненията си по отношение на благополучното ни стигане до Ботев в рамките на следващите 7- 8 часа .
-В тази мъгла и студ ако до хижа Плевен стигнете - добре .
Беше 2 следобед и строго погледнато до Ботев да стигнем без да знаем пътя наистина трудничко си беше . Както и да е 45 минути по късно вече се навъртахме край хижата в мъглата и миг преди в табелата огромна главата си да прасна - тя изплува от мъглата . Пет минути по - късно отпивахме от чая и слушахме предупрежденията на персонала , че да тръгваме към Ботев - лудост е велика . Двамата с жена ми и дъщеричката вземахме та да поостанем за деня решихме . В девет ранили на следващия ден вече рипахме нагоре. Мъглата беше две идеи по - гъста и от пътя до мястото където се разделят двете маркировки - лятната и зимна - нищо не видяхме . И изведнъж о Чудо , измъкнахме се от мъглата като от море . Като зейнало едно слънце над нас , като прижулило тия ми ти склонове сърдити . Извадих фотоапарата и снимах, снимах до полуда. Пред очите ми се изписа прелестна картина . Всичко под нас някак се изгуби . Сякаш никога не е имало нищо друго освен величествените подстъпи към Ботев, ние тримата и кипрото, нежно и галещо слънце над нас . В един часа и половина вече на Ботев отпивахме от приказния чай на метеоролога Димитър в сградата на чийто вход не без чувство за хумор някой табела с името на улица беше курдисал . Пиехме от чая и се чудехме на късмета си като гледахме как мъглата бавно се издига и върха да погълне сякаш иска. Макар и за пръв път в Балкана на гости да бяхме решихме да го прекосим и да слезнем от другата страна. Когато тръгнахме надолу по стръмната пътека , която като Тарзанова някой ни представи , ново чудо с удивление видяхме . Мъглата , която цял предиобед по дирите ни беше , пред нас заслиза бавно . Не можех да повярвам , и сега ми е трудно да го споделя , но чудото си беше факт . Мъглата отстъпваше и малко по - малко разголваше гордия Балкан . Сякаш някой гигантси пъзел за нас да нарежда се беше захванал . В началото дори не се надявах , че Райското пръскало, което на снимки само виждал бях , ще видим в таз мъгла . Но чудото се случваше и когато застанахме под Райските скали мъглата се свлече , слънцето огря и видяхме всичко в пълния му бляск . И накрая , когато съборих батериите на фотоапарата от снимки , същата тази мъгла , която цял ден ни гони , после тича пред нас , грациозно се издигна и заобикаляйки хижа Рай бавно се излегна и погълна всичко . Забележете плъзна се, но заобикаляйки нас и хижа Рай така , че нито за миг в сянката и да не попаднем . Чаят при Чочо , на когото името от форум някакъв знам, не ми допадна много и не защото от лоши билки беше , не . Просто този човек не ми се вижда читав .
Както и да е вечерта вече на Пъниците , очаквайки да ни откарат бяхме вперили поглед в тъмнината и без да говорим мълчаливо се врекохме , че винаги с любов за Балкан ще си мислим . Когато можем с желание из дебрите ще бродим. И ще го поставим завинаги в сърцата си .
Там където навярно и за Рила и Пирин местенце ще сторим .
И ако Родопа е кипра хубавица , където Бог сам слиза , то Балкана е левент ненадминат , който Бог до себе си допуска .
Твърде много на изток - е вече на запад !
Отдавна се навъртам и здраво Ви чета , но рядко да постна нещо искам , защото за любимата ми планина Родопа твърде малко срещам тук , а към другите интерес засилен рядко проявявам .
И така както вече споменах , за мен Родопа е повече от планина , тя отдавна е начин живот , мястото където още като стъпя дишам , чувствам и живея различно . Почти няма местенце , което да не съм обходил и чешмичка от която да не съм пил... И така години в блажено неведение към останалите планини с леко пренебрежение и досада се отнасях . До 29 .10 .2005 , когато с мисълта , че времето си губя към Ботев с жената се запътих .
Погледнах картата централен Балкан , свалих я от рафта в Хеликона , свирнах на приятел да ни откара и ето ни в Априлци . На паркинга където колата ни изплю , заварихме един отдавна минал първа младост индивид , който ни погледна презрително и изграчи съмненията си по отношение на благополучното ни стигане до Ботев в рамките на следващите 7- 8 часа .
-В тази мъгла и студ ако до хижа Плевен стигнете - добре .
Беше 2 следобед и строго погледнато до Ботев да стигнем без да знаем пътя наистина трудничко си беше . Както и да е 45 минути по късно вече се навъртахме край хижата в мъглата и миг преди в табелата огромна главата си да прасна - тя изплува от мъглата . Пет минути по - късно отпивахме от чая и слушахме предупрежденията на персонала , че да тръгваме към Ботев - лудост е велика . Двамата с жена ми и дъщеричката вземахме та да поостанем за деня решихме . В девет ранили на следващия ден вече рипахме нагоре. Мъглата беше две идеи по - гъста и от пътя до мястото където се разделят двете маркировки - лятната и зимна - нищо не видяхме . И изведнъж о Чудо , измъкнахме се от мъглата като от море . Като зейнало едно слънце над нас , като прижулило тия ми ти склонове сърдити . Извадих фотоапарата и снимах, снимах до полуда. Пред очите ми се изписа прелестна картина . Всичко под нас някак се изгуби . Сякаш никога не е имало нищо друго освен величествените подстъпи към Ботев, ние тримата и кипрото, нежно и галещо слънце над нас . В един часа и половина вече на Ботев отпивахме от приказния чай на метеоролога Димитър в сградата на чийто вход не без чувство за хумор някой табела с името на улица беше курдисал . Пиехме от чая и се чудехме на късмета си като гледахме как мъглата бавно се издига и върха да погълне сякаш иска. Макар и за пръв път в Балкана на гости да бяхме решихме да го прекосим и да слезнем от другата страна. Когато тръгнахме надолу по стръмната пътека , която като Тарзанова някой ни представи , ново чудо с удивление видяхме . Мъглата , която цял предиобед по дирите ни беше , пред нас заслиза бавно . Не можех да повярвам , и сега ми е трудно да го споделя , но чудото си беше факт . Мъглата отстъпваше и малко по - малко разголваше гордия Балкан . Сякаш някой гигантси пъзел за нас да нарежда се беше захванал . В началото дори не се надявах , че Райското пръскало, което на снимки само виждал бях , ще видим в таз мъгла . Но чудото се случваше и когато застанахме под Райските скали мъглата се свлече , слънцето огря и видяхме всичко в пълния му бляск . И накрая , когато съборих батериите на фотоапарата от снимки , същата тази мъгла , която цял ден ни гони , после тича пред нас , грациозно се издигна и заобикаляйки хижа Рай бавно се излегна и погълна всичко . Забележете плъзна се, но заобикаляйки нас и хижа Рай така , че нито за миг в сянката и да не попаднем . Чаят при Чочо , на когото името от форум някакъв знам, не ми допадна много и не защото от лоши билки беше , не . Просто този човек не ми се вижда читав .
Както и да е вечерта вече на Пъниците , очаквайки да ни откарат бяхме вперили поглед в тъмнината и без да говорим мълчаливо се врекохме , че винаги с любов за Балкан ще си мислим . Когато можем с желание из дебрите ще бродим. И ще го поставим завинаги в сърцата си .
Там където навярно и за Рила и Пирин местенце ще сторим .
И ако Родопа е кипра хубавица , където Бог сам слиза , то Балкана е левент ненадминат , който Бог до себе си допуска .
Твърде много на изток - е вече на запад !
Редактирано от mark_bg на
Re: Ще повярвате ли ......
Боже мой ,!Прочела съм стотици ученически съчинения , но
такъв ужасен стил на изразяване за пръв път срещам.Уж пъте-
пис в разказвателна форма ,пък се срещат наченки на стихотворна
реч в стил "шекспиров сонет", объркан словоред /дори не е обратен/.
За това спри да пишеш подобни глупости.По добре качи снимките,
дано те са по-добри.
такъв ужасен стил на изразяване за пръв път срещам.Уж пъте-
пис в разказвателна форма ,пък се срещат наченки на стихотворна
реч в стил "шекспиров сонет", объркан словоред /дори не е обратен/.
За това спри да пишеш подобни глупости.По добре качи снимките,
дано те са по-добри.
в отговор на Дackaлицa Пeнa
#5
Re: Ще повярвате ли ......
Драга Пенке ,
"От гледна точка на костенурката дори най-красивият човек е само ходила, далече щръкнала глава и някъде там горе долният край на чифт ноздри. "
Това Тери Пратчет го е писал !
Твърде много на изток - е вече на запад !
"От гледна точка на костенурката дори най-красивият човек е само ходила, далече щръкнала глава и някъде там горе долният край на чифт ноздри. "
Това Тери Пратчет го е писал !
Твърде много на изток - е вече на запад !
не вярвам...
...както си изплагиатствал начина си на изразяване,така и разказа за подобно пътуване си взел от описанията на някой друг.
Определено ти куца елегантността на Йода ( което,само по себе си, не е болка за умиране,но пък те прави комичен,а едва ли това си целял.)
Имаш и големи проблеми с пунктуацията...
Определено ти куца елегантността на Йода ( което,само по себе си, не е болка за умиране,но пък те прави комичен,а едва ли това си целял.)
Имаш и големи проблеми с пунктуацията...
Re: не вярвам...
Здравей драги неверващ ,
Обръщам се към теб така защото просто , като нерегистриран поста си отправил . Какво значи да изплагиатстваш начин на изразяване не знам и ми е трудно без допълнителни разяснения да ми дадеш в упрека ти аз да вникна .
Ако имаш предвид словореда , да забавно ми е така да пиша и защо за плагиатство да се брои това не зная . Ако да обърнеш на някой думи класическия словоред е плагиатство защото филмов герой да се така изразява си спомняш, то колко по - плагиатско по твоята логика ще бъде писаното с нормален словоред , понеже той пък ще наподобява писаното от милиони други . Що до преживяното отнасям, да то истина е до последната подробност и ако искаш мейл прати, снимки да получиш .
Всъшност ако зная как аз бих ги постнал тука . И се надявам ако някой може да ми каже как . Виждам , че из форумите доста снимки накачени има и сигурно възможно е това .
Строго погледнато , дали вярваш или не в това не го прави повече или по - малко реално. От сърце ти пожелавам някой ден да пропишеш с истински регистриран псевдоним , както и поне от части това което ний видяхме и на теб пред очите да попадне .
До тогава със здраве драги анонимен приятелю !
Твърде много на изток - е вече на запад !
Обръщам се към теб така защото просто , като нерегистриран поста си отправил . Какво значи да изплагиатстваш начин на изразяване не знам и ми е трудно без допълнителни разяснения да ми дадеш в упрека ти аз да вникна .
Ако имаш предвид словореда , да забавно ми е така да пиша и защо за плагиатство да се брои това не зная . Ако да обърнеш на някой думи класическия словоред е плагиатство защото филмов герой да се така изразява си спомняш, то колко по - плагиатско по твоята логика ще бъде писаното с нормален словоред , понеже той пък ще наподобява писаното от милиони други . Що до преживяното отнасям, да то истина е до последната подробност и ако искаш мейл прати, снимки да получиш .
Всъшност ако зная как аз бих ги постнал тука . И се надявам ако някой може да ми каже как . Виждам , че из форумите доста снимки накачени има и сигурно възможно е това .
Строго погледнато , дали вярваш или не в това не го прави повече или по - малко реално. От сърце ти пожелавам някой ден да пропишеш с истински регистриран псевдоним , както и поне от части това което ний видяхме и на теб пред очите да попадне .
До тогава със здраве драги анонимен приятелю !
Твърде много на изток - е вече на запад !
. Поздрави от Варна.