Постът в сряда и петък

Имам следните въпроси, които искам да задам en gros:

1. Може ли да се пие вино в сряда и петък (за непостните периоди, естествено). А друг алкохол?

2. Как е по-правилно да се пости - от вечерня до вечерня или от 24часа до 24 часа

3. Как е редно да се слага ударението на думата: вечернЯ или вечЕрня? Цял живот съм казвала "вечернЯ", така казваме у нас, струва ми се по-правилно - по аналогия с утреня.

И още едно въпросче- този пост в какво точно се състои? Неядене, ядене на постно?

има ли специални молитви, които постещите казват? (за разлика от непостещите)

днес (по)каза ли "Обичам те"?

яде се малко, постно и се покайваш. Може риба, но не е казано, комай е по-благочестиво без риба. Но на виното не бях обърнала внимание, защото и без друго не го пия много-много, но смятам да имам гости утре и въобще трябва да знам. Мисля, че знаех по-рано, но съм забравила. (Да видим, дано да няма протестантска ярост сега, че ми омръзна вече.Имам предвид някой да не се намеси в темата.)

Има молитви за всеки ден от седмицата, но аз казвам други.

наде, ако не искаш протестанти да ти пишат в темата, можеш учтвио да вмъкнеш в заглавието- "до православни".
например.

днес (по)каза ли "Обичам те"?

Постът в сряда и петък се практикува различно. От разрешение за риба до въздържане от елей (олио). Това за рибата е прието в БПЦ, но никак не знам на какво основание. Доколкото ми е известно това по никой Устав не е.
Аз го знам така - когато е разрешен елей (олио) е разрешено и вино. За друг алкохол не знам, вероятно може и бира. Това е обикновено на празник, отбелязан със звездичка в календара. Службата мисля, че беше полиелейна тогава. В останалите среди и петъци - без олио. Обикновено днес това не може да се спазва и затова олиото си остава на трапезата освен в първата и последната седмица на Великия пост и в някои други дни. (В Устава никъде не е постановено неядене на нищо или дори тримерене, това е благочестив обичай, който трябва да се съгласува със свещеника).

Руснаците си имат и други особености - в някои постни дни не ядат готвено примерно.

Прието е новият ден да започва от вечернята, но от гледна точка на храненето се практикува от полунощ до полунощ. Това ми се струва свързано с наставлението, че не бива да се нарушава поста преди Възкресение до полунощ на Пасха, когато се и обявява ”Христос воскресе”, а всъщност неделята е започнала 6 часа по-рано.

Аз винаги съм знаел и чувал думите съответно веч'ерня и 'утреня.

Струва ми се, че Аск е дал отговори на въпросите Ви.

Постът сам по себе си е въздържание и не бива да се фанатизира този въпрос. Колкото до виното, то Вие не сте в манастир. Макар ТИПИКОНЪТ да е указал всичко ясно и точно, нарушенията са нещо възможно и не бива да се драматизират, ако са изключения или по стечение на обстоятелствата.

Боя се, че понякога ние православните гледаме на несъщественото като на закон и нарушаваме закона като нещо незначително.

Всякога съм смятал, че строгостта на поста е частен въпрос. Църковното правило е предписало ясно, но никога Църквата не е прилагала фанатичното изпълнение като благочестива и душеспасителна норма.

Дори и да е предписан строг пост за даден ден. Ако сте на път, ако се чувствате в недобро здравословно състояние, то църковната строгост допуска и нарушение. Има случаи, когато са предпочитали да умрат, но да не нарушат предписанията, които не могат да стоят по-високо от Божиите разпоредби.

Бог като Сърцеведец знае и приема вътрешното разположение на човека.

Аз не пия алкохол не от въздържание, а просто не го понасям. Затова пък, мога да изпия литри кока кола. Бих Ви поставил същия въпрос. В дни на пост, мога ли да изпия 2-3 литра кока-кола и да изям 5 кг. ябълки и цял ден да си похапвам някакви постни нещица?

Струва ми се, че ако обстоятелството е наложило дискретност, то една глътка вино е по-малка вина от 2 литра кока-кола, както в други случаи 2 литра кока-кола да са по-малък грях от сухоядене или тримирене.

По втория въпрос, макар че денят започва от вечерта, заговяваме след вечерното богослужение и отговяваме след св. Литургия.

Моето мнение е, ако ще трябва да се поставя някаква строга граница, то да е ПОЛУНОЩ.

По третия Ви въпрос, не разбрах защо намирате за по-правилно вечернЯ отколкото вечЕрня?

При утреня, аз поставям ударението на У.

По-скоро се притеснявам да не се ядосат на идеята за православни каквито и да били пракитики, а ако имат информация, то инфото си е инфо. Я сублимате как знае разни работи, бабината вода колко струва, аз даже не знаех, че имало такива работи като бабина вода.

в речниците наистина е веч'ерня и 'утреня. Аз никога не съм чувала 'утреня, а само утре'ня, а в Хасково казваме вечер'ня, с ударение на я.

За преждането и препиването - аз изобщо нямам твърде много апетит, но изпитвам скрупули, че твърде много обичам сладолед, въпреки че не съм го изповядвала. Ако нагъвам по пет кила ябълки, това трябва да се изповяда, независимо постен ли е денят, или не е. А за газираните питиета не мисля така. Ако човек е на тежка работа, поти се и пр, то трябва да си пие, освен ако не е Велики Петък, естествено. При мен лошото е, че пуша, с което се огрешавам максимално от консуматорска гледна точка.

Иначе мисля, че въздържането от храна и молитвата са нещо, което действа много дисциплиниращо, т.е. това са неща, които напълно от нас зависят да ги спазваме, докато постигането на прошка, покаяние и пр. изискват постигане на определено възвисяване, което не е лесно постижимо без първите две (пост и молитва) и снощи си мислех, че ако даде Бог да имам щастливи и спокойни дни нататък, как ли ще гледам на сегашните дни, през които само молитвата и постът са ме поддържали и дисциплинирали.

та пътувал си некъф габровски поп по време на пости за някъде и замръкнал в един хан.
поръчал си човека риба за вечеря, а селяните шаш, викат му:
-- абе дедо попе, нащо отче не ни дава да ядем риба по време на пости.
а той:
-- ми то и аз не давам, купете си я и си я яжте.

"А за газираните питиета не мисля така. Ако човек е на тежка работа, поти се и пр, то трябва да си пие, освен ако не е Велики Петък, естествено."

Аз пък мисля, че ако човек обича или е пристрастен към нещо, то по време на пост следва да се въздържа от него. Точно във въздържанието и виждам подвига на поста.

Понеже сте отворили тази тема за поста в християнския живот, иска ми се да споделя едно свое наблюдение. Смятам, че няма да излъжа, ако кажа, че постът все повече и повече отсъства от християнския живот. Особено на Запад, постът е нещо твърде рядко.

Силно съм впечатлен от мюсюлманския пост. На гражданската ми работа има около 10-тина мюсюлмани. Само един от всички не спазва предписанията им за поста.

На фона на това ми наблюдение, имам сериозни опасения, че Европа се дехристианизира всячески. Вярата ни някак се фолклоризира.

Имам конкретни наблюдения от една българска енория в чужбина и няколко руски. Българската съществува от 5 години и ме уверяваха, че имат повече от 200 постоянни членове. Всякога съм гледал много недоверчиво на тази цифра. Бях изключително заинтригован и какво установих? Около 200 човека отиват на организираните банкети, но съвсем не и на богослужение. Няма и 5 човека да се изповядват редовно и сигурно толкова се и причастяват от време на време.

Веднъж много се бяха смяли на едни мои странни думи. На един храмов празник в една руска енория, богомолците бяха организирали поредния безплатен обяд след богослужението. Имаше невероятно много хора, които никога не бях виждал през годината. Та накрая на обяда благодарих на гостите, че добре ядоха и накрая благодарих на богомолците, които се потрудиха.

Не видях друга форма да разбудя съвестите, че не се отива само за храна. Имаше богомолци, които идваха на богослужение в самия край, но оставаха най-редовно на чаепитието след богослуженията. Та когато се налагаше да започваме богослужение по-рано от обикновеното, известявах гръмогласно:

"Онези, които имат навика да идват на църква заради чая, нека знаят, че следващата седмица ще започнем по-рано и да не дойдат когато и чай няма".

Нямам представа как стоят нещата в България и доколко постите се спазват от православните. Ако съдя по това, което наблюдавам на Запад, ставам все по-голям песимист по отношение на същинското ни християнство.

Сърдим се, че европейската конституция не обръща достатъчно внимание на ХРИСТИЯНСТВОТО. Да, но то все по-слабо се забелязва като духовна сила.



=============
Държа да уточня за "благодарностт" към онези, които добре ядоха, че не става реч за бедни хора, а твърде състоятелни, чието благочестие се изразява да се появяват от снобизъм на големите празници.

Благодаря за мнението. Аз също мислех за мюсюлманския пост, докато Ви писах, че при тежка работа би трябвало да може да се приемат неограничено течности. Лично аз гледам да постя така, че да мога да бъда в някаква все пак кондиция, т.е. да работя, да гоня автобуси и т.н. Тази година бях решила да тримеря за здравето на мъжа си (не се бях организирала да получа благословение, а самоинициативно) и се провалих още на първия ден, когато не можах да се кача достатъчно чевръсто на един трамвай и стана скандал, че нямах сила да се кача по-нагоре от стълбичката и съм пречела на ватмана да гледа огледалото за обратно виждане. Това беше още в понеделник. Така изоставих тримера, за да не вкарвам ближните в грях да ми се ядосват заради моите изсилвания. Подобно е и мнението ми за приемането на течности.

Иначе в България все повече и повече хора виждам да постят, поне в София хората се черкуват и постят, но, да речем, от един квартал храмът се е напълнил, но като се огледа човек, от своя блок никого не вижда. Т.е. пълни се храмът, защото има много хора по комплексите, достатъчно, за да се напълнят черквите, но процентно са малко черкуващите се на глава от население. Пак сме предимно жени, сега средностатистическият образ на младата новостилка е СЪС забрадка. Поне това са моите наблюдения, ако някой има различни, моля да сподели.
Както си слагат забрадки, така и пазят постите, за изповед има дълга опашка в края на постите, свещеникът не сварва да излезе от изповедалнята, а приема човек след човек.
Централните черкви са празни обаче, ако и службите да са тържествени, с повече певци и пр. и да са на славянски.
В моя квартал превеждат вече и песнопенията на български в една от черквите, което ми е много неприятно и не мога да свикна.
Иначе е пълно с номинални християни, които не знаят как да се кръстят, не са и чували, че през сряда и петък се пости (говоря за 40-50-60 годишни жени), за думата "вечерня" не са и чували с никое от ударенията й и пр. Днес работих с една своя колежка - не беше чувала за пост в сряда и петък, а се кръсти, за да подсили думите си и пр. Такива хора са набожни по своему, явно. Познавам много такива.