В памет на Г. Парцалев

"Цял живот се смея...
Някои мислят, че съм се родил така, други мислят, че това е номера на живота ми."

Това са реплики.
Тези реплики произнасяше бате Жоро всяка вечер в спектакъла "Любов до гроб" на Алдо Николай.
Публиката идваше да се срещне с Комика и откриваше Човека.
Онзи с тънката усмивка, пускана като стрела саркастична, или като елей след самоирония, на която само той беше майстор.
Никога не имитираше, не "играеше" ролите си. Наистина живееше на сцената и това което се получаваше там, беше магията на Актьора.

"Аз много добре познавам плюсовете и минусите на характера си!"- така ми казваше често -"Представи си, колко трябва да давам от себе си, за да ме възприемат... За да не воюват с мене... В математиката - не знам колко е разтоянието между плюса и минуса, във физиката знам, че това са двете крайности... А трябва, да превръщам "минус" в "плюс" и понякога е нечовешки трудно. Защото аз ИСКАМ да съм такъв, какъвто ти ме познаваш!"
А аз го питах:"Бате, как умееш да правиш всички тези жестове, компромиси, да работиш толкова много?!" Отговорът беше кратък:"Така попитали и Дюма на времето:"Как така се спавяш, как толкова много работиш?", а той просто им отвърнал:"Няма какво друго да правя!"

Бате Жоро, поклон пред паметта ти!

[линк]

Извинявам се,...но май това е мястото,където можете да прочетете нещо повече...

One night in 1808, a miserable-looking man came to the Manchester office of one Dr. James Hamilton looking for help. “Doctor,” he groaned, “I am sick unto death. I am frightened of the terror of the world around me. I am depressed by life. I can find no happiness anywhere, and I have nothing to live for. If you can’t help me, I shall kill myself.”
Dr. Hamilton regarded him compassionately. “Sir, this malady is not mortal. You only need to get out of yourself, to get some pleasure from life. I will tell you what to do. Go to the circus tonight to see the clown Grimaldi. He’s phenomenal. Grimaldi can cure any depression.”
As he spoke, doctor was surprised to see a dreadful shadow came over the man’s face. “Doctor,” the man replied despairingly, “I am Grimaldi.”

But to me it seems quite clear
That it's all just a little bit of history repeating...

Опитват се да му сложат етикет "Тъжният клоун"...
Не, не беше такъв.
А да лекува - наистина умееше. Въпреки, че не стана д-р Парцалев.

Просто си спомних тази история... малко офтопик дойде, извинявай...

Grand Parade of Lifeless Packaging - All ready to use...

Георги Парцалев,лека му пръст.
Велик актьор,но
моля който знае,да ни каже,как той почина,какво се случи та си отиде?
Аз никога не съм го виждал на живо,но легенди съм слушал.
Много интересно ми е,той в действителност беше много грозен,кой спеше с него?

Радвам се, че ни припомняш за него.
Трябва да съм бил на около 6 години, в първи клас, в Сливен.
Той дойде в читалището "Хаджи Димитър", а аз разбрах за това по многото чичковци и лелки, които напираха да влязат, та влязох и аз.
Не помня какво точно казваше , но помня КАК го казваше - толкова живо, искрено, той наистина искаше да разсмее хората, а не просто да изкара хонорара си.
Залата беше препълнена, хората му бяха донесли десетки букети... всички бяха засмени, че са го видели....

Да виждаш е едно, да разбираш е друго.

Почина от левкемия.
Бил грозен!?
Жалко, че не мога да ти дам очите си и да погледнеш през тях.

Приятелю,и наистина ако познаваш лично Георги Парцалев,
разкажи ни някои историйки.
Ти знаеш ли?
Аз, като бях 17-18 годишен,бях организатор на малък тиатър в техникума кадето учех.И емитирахме Парцалев, Мутафова, Лолова и Н.Анастасов.Беше страхотно.
Аз самият много приличам на Георги Парцалев,гласът също е много сходен,
а да се шегувам,просто за това съм роден.
Та ти ми препомни младешките години.
Парцалев кога и коя година е починал?

Мисля, че Парцалев почина малко преди 10-ти ноември 1989 г. Може би на 1-ви е била годишнината и затова jism е пуснал темата. Наистина, той е една от легендите на българската култура. Аз не знам много за него, но знам, че всички тези комедийни актьори от неговото поколение ги направиха народни артисти навремето, а него не го направиха. Ако беше по талант и заслуги, трябваше първи да го направят. А със Стоянка Мутафова бяха телевизионна двойка. И докато го пиша това ми става смешно като си ги представя.

--
Terror Starts at Home

Почина на 31. октомври. 1989
Наистина, когато останалите бързо ги направиха "народни артисти", той временно беше само "заслужил артист"... После под давление на публиката, която изпълваше салоните, бързо го направиха "народен". Никак не се връзваше да е на по-задно място името му в афишите... Хората отиваха да се срещнат с него.
Когато сядахме в барчето на Сатирата, останалите бързо заемаха околните маси и неволно пускаха "пеленгаторите"... Бате Жоро първоначално пускаше няколко общи лафа и като се почнеше... Всички се заливаха в смях, но тропнеше ли с пръстените си по масата, значеше че и той е доволен от майтапите...
Обърнеше ли обаче ръце и тропнеше по масата, аз и Васил /импресариото/, знаехме че става напечено, и внимателно слагахме край на съдалата се ситуация.
Бате Жоро не се разделяше през последните си 6 години с няколко вещи: въпросните пръстени, един ланец за джобен часовник, на който висеше кръстче и едно модерно "павурче" с уиски във вътрешния джоб.
За пръстените се шегуваше,че така са враснали,че един ден ако решат да го ограбят- ще вървят и пръстите с пръстените...
Кръстчето му беше подарък от съпругата на Машченко. Нейната леля е била княгиня в двора на последния руски цар и това кръстче с диаманти украсявало една от кожените шапки-корони...
А шишенцето - то беше винаги пълно с уиски "Белс".
Имресариото знаеше всяко кътче на България. Знаеше във всеки град и село къде да намериш всичко - от игла до конец...
А аз... Аз бях душеприказчика, човекът на когото се доверяваха всички лични неща и... домакин на щурите купони... Някои мислеха, че завеждам "личен състав" и се "минава" първо през мене, за да се влезе в компанията...Не е вярно - не бях толкова "велик".
Но засега стига толкова. Просто повдигнах ъгълчето на завесата...
Пиесата свърши и вече не се играе на родна сцена. Такива купонджии вече няма...

Ти ме заля с вряла вода!?
Не може да бъде.
На същият ден,същата година и същият месец си отиде и моята майка.
Е случайно съвпадение,но просто не мога да го асимилирам.
Аз просто не знаех подробности за него и затова питам.
Благодаря ти от все сърце!