за "минавайки"

Виж, пич, нямам нищо против теб, но каква е целта ти в този клуб?
С'а, аз наистина съм лаик, в сравнение с останалите тук, поне формално, но те се занимават с ЧР, за разлика от мен-аз, за сега само се надявам! Та, аз сега само "черпя"информация, пък к'во ще ми е полезно, сама ще си преценя.
Но пък ти.... Ти си загадка за мен. Честно казано нямам нищо против теб, но ти ставаш твърде заядлив с всичко живо в тоя клуб и аз не зная защо! Ако ти е толкова неприятно всичко и всички тук:защо, по дяволите, въобще пишеш и четеш? Аре минавай и да те няма!
Или пък се дръж естествено!
Каквато и тема да се "отвори", ти все си там и то не с мнение, а с компетентно заключение относно всички вкючили се + нещата, които ги вълнуват! Чакаш на някой да му писне от теб и да те псува до посиняване ли? Кажи!

Аз също нямам против никой от клуба. Идеята на дискусиите е да се намерят верните решения, а не да се пудрим и захаросваме. Също така даването на компетентно становище от некомпетентни хора е меко казано цинично. Недопустимо е да се говори по принцип, а не по същество, защото ползата за питащия е нулева. Разбра ли ме?

даааааам, не е лесно да си бил стругар... Поздрав с Вапцаров! ...или в РАБФАК не са ви учили такива работи?!

Завод

Завод. Над него облаци от дим.
Народът прост,
животът - тежък, скучен. -
Живот без маска и без грим -
озъбено, свирепо куче.

И трябва да се бориш неуморно,
и трябва да си страшно упорит,
за да изтръгнеш от зъбите
на туй настръхнало,
вбесено псе
парченце хлеб.

Във залите плющят каиши,
трансмисии скриптят
от всеки кът.
И става толкоз душно,
че да дишаш
не би могъл спокойно,
с пълна гръд.

А недалече пролетния вятър
люлее ниви, слънцето блести...
Дърветата опират
във небето,
а сенките -
в заводските стени.
Но как е чуждо
и ненужно тука,
съвсем забравено
това поле!
Една ръка изхвърли на боклука
идилиите с синьото небе.
Защото миг на некаква заблуда,
защото миг с размекнато сърце,
би значело напразно да загубиш
работните си
жилави
ръце.

И този шум
и трясък на машини
ще трябва непременно да крещиш,
да могат думите
разбрано да преминат
пространството, което те дели.
И аз крещях години -
цяла вечност...
Долавях, че и другите крещят -
машините,
завода
и човека
от най-затуления
тъмен кът.
И този крясък стана сплав,
с която
бронирахме живота си така,
че сложиш ли му
прът във колелата -
ще счупиш своята ръка...

И ти, завод, се мъчиш
пак отгоре
да трупаш дим и сажди
пласт след пласт.
Напразно! Ти ни учи да се борим -
ще снемем ние
слънцето при нас.
Завод, притиснал с мъка
толкоз хора
с осаждени от черен труд
лица,
едно сърце във тебе неуморно
пулсира с хиляди сърца.


Мъжете знаем защо!

Със сигурност не е лесно да си стругар. Виж дърводелеца е друго нещо:)

минавайки е пич
вапцаров е пич
чета и двамата
747 пъти до пролетта

Буругаро Мейджи, 1657 г.

Изобщо ли не ти е хрумвало, че постингите ти издават поведението на един 100% неудачник?

Не му личи:)))))))