Как се справихме?

Момичета, идеята за тази тема за разговор ми дойде, след като водихме много ожесточени спорове за т.нар. "осоляване". А преди 3 седмици имаше и други интересни теми относно разните поверия и обичаи в България, свързани с бебетата. Кой прав, кой крив, едва ли има значение. Моментът да търсим това значение идва, обаче, когато в стремежа си да направим най-доброто за детето си, вече сме му навредили, и то защото не сме повярвали в себе си, а сме послушали някой!

ПРедлагам, тук, всяка майка да сподели как се е преборила със свекърва, с нейната майка, леля и който и да е, и е заявила ясно, че след като е станала родител, поема пълната отговорност за това. Може би ще бъдем от полза на тези майки, които нямат достатъчно сили или пък по една и друга причина са притиснати от родата. Според мене всяка майка има шанса да гледа и възпитава деца веднъж в живота си, т.е. когато стане такава, без значение на колко деца. И ако изпусне този шанс, заради чужда намеса, ще съжалява докрая или пък ще бъде същата баба, като тези, които са й се месели.

Лично аз нямах проблеми с предразсъци и методи от типа бабешки деветини. Но положих много усилия да се преборя със собствената си майка и да й обясня, че това дете е мое и ще го гледам, както аз сметна за добре и правилно. Изтърпях хиляди забележки от сорта, на това, че не го обличам достатъчно, че не го завивам достатъчо, че кърмата ми е недостатъчна. Следствие на последното е, това, че наистина загубих кърмата си и давах, адаптирано мляко. Защото се поддадох на постоянните забележки и отидох на пробно кърмене - наистина имах по-малко кърма, но педито каза да не се притеснявам - бяха минали едва 10 дни от раждането и всичко ще си дойде на местото след някой друг ден, вкл. и кърмата. Но като се прибрах в нас, и Коко викна, заплака юнашки, моята майка продължи с тормоза и така, дохранвах го. Но кърмата така и не се увеличи.

В момента сме в трудни взаимоотношения с майка ми, включително и заради детето и неговото отглеждане и трябва да ви кажа, че не съжалявам, защото аз съм майката на моя Константин и ще го гледам както преценя за добре. Констрастът тук е, че подобен натиск не срещнах от свекърва си, а напротив - разбиране и отзивчивост и винаги са ми го гледали, когато се е налагало. Лично моята майка ми отказваше да го извежда на разходка сама, защото какво щели да кажат комшиите, че детето реве и не ще баба си - срам!!!!!!!!!

Така, ако ви допада, предлагам да се включите! Дано да успеем да помогнем!

Не съм се справила със свекито все още , макар че сина ми е вече на 5 години. Затова страшно си развалихме взаимоотношенията (откакто се е родило първото ми дете вместо да се оправят (преди това не бяха толкова зле) нещата се влошиха катастрофално ) защото тя постоянно смята, че нямам опит и не мога да преценя кое е добре за (вече двете ми деца) ! Та от извесно време не си контактуваме, защото ме поставя в неудобно положение пред сина ми, опитвайки се да се изкара "добрата баба" а аз "лошата майка", че му се карам когато не слуша и го наказвам. А на всичкото отгоре е откачалка на тема врачки и гледачки и само ходи ръси нещо пред вратата ни и дудне (живеем на отделни етажи с отделен вход слава богу) но никак не ми е лесно та ако някой помогне ще съм му благодарна! Аз не вярвам в магии но постоянното и ръсене направо ме вбесява ! Та за съжаление не мога да помогна със съвет а бих приела такъв.
Предварително благодаря!

Само да допълня, че помоща и в отглеждането на внуците се състои в даване на ТЪПИ съвети и не ги е гледала въобще никога за нищо на света дори за половин час!

К`во да ти кажа? Това със забележките пред сина ми е патент на майка ми, както и това да го успокоява след като съм му се скарала. Добре, че детето не признава никой друг освен мама и тати и търси да се успокои пак при нас, след като сме му се скарали. Тогава майка ми избесняваше още повече. И се опитваше да ми се кара пред него. При което, аз най-накрая не издържах и й се скарах като на малко дете, че ако греша нещо относно Коко и тя иска да ми го каже, да изчака и като го няма детето тогава да сподели. Това е правило и между мен и съпруга ми.

Съвет за свекита нямам, аз си и написах по-горе, че нямам никакви проблеми с нея. Огромен проблем е майка ми, за сметка на това.

В предишните теми писах - изтърпях много, за съжаление най-вече от майка ми. Директно ме обвиняваше, че нямам кърма - ядох и пих какво ли не. В резултат - 3 мес. след раждането тежах толкова колкото преди раждането заедно с бебето, а кърма нямаше. Моят съвет на възрастна майка - майната им.
Със свекървата беше по-различно. Взимаше ги лятото за 1-2 мес. Правеше доста глупости, но тактично й обяснявах. Все пак жената се нагърбва да гледа 2 малки деца и ми оказва огромна помощ.

Според мен подобни проблеми имат тези, които живеят при родителите си, по някакъв начин са зависими от тях и те си позволяват да им се налагат и да се бъркат в личния им живот. Вероятно са и по-млади и затова номерът минава. Аз лично много отдавна живея самостоятелно, не съм зависима по никакъв начин, нито от майка ми, нито от свекърва ми, живеем отделно и просто няма начин някоя от тях да ми дойде в къщата и да ми казва какво и как да правя. Отдавна ги държа на здравословно разстояние и съм много доволна. :) Дори да искат да ми дойдат на гости първо трябва да ми се обадят дали ми е удобно, защото ако си имам друга работа посещението се отлага за когато на мен ми е удобно. За други роднини да не говорим, изключено е да ми се влачат вкъщи и да ме занимават с глупости. Нямам време за такина неща.

Според мен подобни проблеми имат тези, които живеят при родителите си, по някакъв начин са зависими от тях и те си позволяват да им се налагат и да се бъркат в личния им живот. Вероятно са и по-млади и затова номерът минава. Аз лично много отдавна живея самостоятелно, не съм зависима по никакъв начин, нито от майка ми, нито от свекърва ми, живеем отделно и просто няма начин някоя от тях да ми дойде в къщата и да ми казва какво и как да правя. Отдавна ги държа на здравословно разстояние и съм много доволна. :) Дори да искат да ми дойдат на гости първо трябва да ми се обадят дали ми е удобно, защото ако си имам друга работа посещението се отлага за когато на мен ми е удобно. За други роднини да не говорим, изключено е да ми се влачат вкъщи и да ме занимават с глупости. Нямам време за такива неща.

Не е точно така - аз например не живея заедно с нашите вече 10 години! Не сме живяли и не живеем при родителите на мъжа ми. Всъщност всички сме в 3 различни града. Но в днешно време разстоянията не са проблем, още повече в БГ. Пък и като се роди бебе, съвсем нормално е бабите да дойдат и да го видят - та тогава се почва със "съветите".

Може да е нормално да дойдат да го видят, но не и да ми висят на главата и да ми дават акъл, поне при мен такива филми няма, аз не търпя някой да ми се бърка, идват, виждат го и си заминават, всеки да си гледа къщата, аз така съм ги научила и изобщо не съжалявам. Дори като си купхме ново жилище, в което живеем от 2 години, баба ми, която иначе е в града за пръв път дойде да го види тази година за няма 2 часа и толкова. А и майка ми и свекърва ми също не ги канихме доста време, докато не поприключихме с довършителните работи, бяха виждали апартамента само на снимки... :))) Иначе майка ми се опита да ми дава съвети какви килими да съм си купила и пр., аз я отрязах директно, като и казах, че на мен прахосъбирачки вкъщи не ми трябват, няма после кой да се занимава с тупане в почивните дни. :))) И ако някой иска да ми купи нещо, първо съм предупредила да ме питат дали изобщо смятам да го ползвам, иначе директно го връщам, не складирам ненужни вещи. :)
Акъл всеки може да дава, но и всеки си има глава сам да си мисли кои съвети са смислени и кои са пълни глупости.

Когато се роди Калина ,майка ми в началото се опита да даде някои акъли.Да я обличам повече,да я държа на топло (25-26 градуса),как да я кърмя,как да я държа и т.н.Несъзнателно го правеше разбира се,но много се дразнех.И един ден седнах и нормално и обясних какво искам аз,казах и че искам да калявам детето си а не да го държа на 26 градуса,че най-добре знам как да я държа и т.н. Проведох и инструктаж от който тя си взе поука.И стана най-печената баба.Слуша ме и не ми се меси за нищо.Свекито като дойде от вратата започна- да я завивам че било студено,да я мажа със свинска мас,да слагам сол във водата (да,правилно прочетохте) да я разтривам с ракия ако е настинала,да и обличам вълнени дрехи (брррр).....незнам вече какво.Ама какво очаквате от жена,която се разсърди че на поканата за сватбата пишело първо моето име а не на сина и...Мъжът ми я скастри с една дума "Млък !" Тя даже му се обиди,че и казал така,но наистина млъкна.Пред мен продължи да дава акъли,но беше жестоко отрязана от менл.Все пак за маста и до днес настоява,но получава от мен само един презрителен поглед и толкоз.С две думи не желая и не позволявам никой да ми се бърка в отглеждането на детето ми.И ако някой се намеси,ще си има разправии с мен.Е,познайте дали някой се меси

Аз съм от тези, които не се справиха много добре първия път Вързах се на приказките на бабите ми и прах бебешките дрешки на ръка цяла година, да не говорим, че ме придумаха да гледам детето с пелени! Чак като стана на годинка се вразумих и минах на памперси и пералня... Е, за други неща - като соленето на горкото бебче - успях да се наложа още тогава - детето се топна в солена вода чак когато го заведохме на море Обаче сега съм опитна мама и не позволявам вече на никой да ми се бърка! Майка ми никога не се е и опитвала, де, но свекървата се пробва от време на време и аз я отрязвам категорично. Имам и подкрепата на мъжа ми в това отношение - той още преди години й каза, че ние ще си решаваме как да си гледаме децата Но тя не престава да се опитва да дава акъли (по телефона!). А майка ми и когато е против нещо, не коментира. Сега давам на малкия билков чай за коликите, майка ми е много против, но единственото, което ми каза, беше: "Детето си е ваше" и се понамръщи... Това е най-силното й изказване, така че не мога да я обвиня в намеса...


батко Станимир - 03.05.1997 г.

Извинявам се,че отклонявам темата,но и аз съм родена на 3 май (само че през 1977 г.) като твоя Станимир ! Телец,а ?

Телец! То и аз съм Телец - 19.05., а и майка ми също - 2.05. Да не говорим, че даже и зетя е майски Телец... Но малкия го направихме Везничка и сега е уникален в родата


батко Станимир - 03.05.1997 г.

Добре че бабите са по-разумни! Иначе не бих могла да се справя по простата причина, че не гледам дъщеря ми от 4 месечна, защото ходя на работа. Просто контрола ми се изплъзва в един момент. Но сега мече имам гледачка, така че разчитам, че ще държа бабите малко по-встрани...
Иначе свекърва ми ужасно много навлича Ани. Като я оставим за 2-3 часа на свеки и като я взимаме тя ВИНАГИ е потна и навлечена със сто ката дрехи. Майка ми пък не може да се справи със смяната на памперса, защото АНи много се върти и обикновено не го сменя . Като резултат от това почти винаги Ани е със червено дупе след престой при майка ми.... Така че всеки си има своите си разбирания и кусури. Затова най-добре е бабите да се държат колкото се може по-надалеч....


Анна 8.12.2004

В деня на изписването ми в къщи стана страхотен скандал.Всеки /бабите/нацупен на различни страни.Мъжът ми издържа 1 час и ги изгони всички/не си правя майтап/.Вече мина месец и не се сърдят ,идваха да видят бебка и най-важното е че продължават в същия дух.Майка ми по-малко.Само казва -правете каквото искате.Обаче свекървата ми вкарва едни приказки,че щяла да работи още 1 месец и щяла да ми помага.Бебка е на 1 месец и към третия трябвало вече да и давам кисело мляко и разни такива дивотий.Моля се само да не ми се довлече наистина.

Това е вярното решение. Задължително трябва да се живее отделно, защото и най-добрите отношения се развалят рано или късно.

Здравейте,
И аз имах мн сериозни проблеми със свекървата. Направо беше на път да ни раздели с мъжа ми само месец след раждането. След като родих дойде майка ми да ми помага 10 дни (тя живее в провинцията), дойде и свекървата. След 2 седмици майка ми си тръгна , но свекървата, която е то София, продължи да идва всеки ден и така 30 дни без пропуск. Направо полудях накрая. Казах на мъжа ми да й предложи да идва в дните, в които и той е в къщи, за да може да и обръща внимание ако аз си почивам. И като стана един скандал, невероятно. То бяха сълзи, то бяха ревове. Не дойде на 40 дни на детето и накрая настрои мъжа ми с/у мен. Стигнахме почти до раздяла, защото аз не отстъпвах, и казах че не желая да виждам и чувам повече. Слава Богу мъжа ми проумя, че ние сме му семейството сега. Сега си живея добре не съм я виждала опвече от месец. Домъква се веднъж месечно, но комуникацията ми с нея се изразява в едносрични отговори ако ми зададе въпрос. Направо я ненавиждам. Гадна дебела миризлива бабичка ,смърдяща на цигари. Отвратителна е. Както и да е. Нямам кой да ми помага или да гледа детето, но пък нервите са ми по-важни от това.
Извинявайте за дългия постинг.
Поздрави

Аз мога да кажа, че съм човек щастлив от присъствието на баба в къщи-майка ми.Е, не мога да кажа същото за мъжа ми и за това се изнесохме да живеем отделно, но майка ми е човек на който имам пълно доверие, който ми помага без да пречи и който не е гледал деца по бабините методи ио затова е една съвременна баба. Тя не ми пречи, напротив-помага ми. Успокоява ме, когато лекрката ми пълни главата със глупости, за да не се побъркам и ме разбира, защото е минала по моя път и на нея не е имало кой да и обяснява нещата без излишни стресове.Е, понякога и аз скърцам със зъби, но тя винаги казва:"Детето си е твое-ти решаваш!"Без моето мнение нищо не прави.Аз тръгнах на работа когато сина ми беше на 10 месеца и въобще не съм се притеснявала как се гледат.Пожелавам на всички да имат такъв човек до себе си, защото все трябва някой да помага!

Виж що се касае до свекървата- не случих.Не само, че не бих и дала никога детето, но и никога не можеш да разговаряш с нея нормално.Просто си е такава.Все е болна, ще умира.Даже на изписването на бебето спомена нещо за умиране, та щях да я убия.Не знам как е отгледала сина си.По-точно той сам се е гледал от едно време натам.Когато ме изписаха от родилния дом тя дойде във къщи.Дойде да се наяде, да прочете вестника и да си почине.Майка ми и баща ми хвърчаха като луди, а тя дойде с празни ръце и като седна от сутринта не стана до вечерта почти.Аз полудях, защото исках да си полегна.Накрая почти превъртях и му казах на мъжа ми, та той я накара да си тръгне , колкото и грубо да звучи.От тогава ,той колкото и да ми се сърди, избягвам контакти с нея.И аз трябва да си пазя нервитеако ме разбирате!

Аз нямам проблеми с бабите, защото и двете са много свестни. И свекърва ми и майка ми. Но за сметка на това свекърчо е очарователен: с една такава приятна старческа деменция, че направо ти идва да закрещиш. Преди два месеца реши да дойде в София да си печели прехраната, защото в Кърджали нямало какво да се работи. Познайте къде се изтърси да живее. В началото търпях, макар че още от началото казах на мъжа че той няма да остане в къщи. Но той започна да прави чудесни нещица. Например - започнахме ремонт в детската за бебето. Мъжа ми лепеше тапетите вечер след работа. Е той решил през деня да поналепи - беше си оставил пръстите, не съвпадал шарките, абе..... В крайна сметка толкова пари бяхме дали за хубави тапети.... Скандал последва. Тойкато малко дете:ама аз да помогна, ма добре на се сърди. На следващия ден се прибира мъжа ми от работа, свекър ми шпакловал кухнята. Никой не го е молил, никой не го е карал (не коментирам че си беше оставил пръстите). И какво: прави ремонт и в кухнята - това аз съм края на седми месец. Най ужасяващото беше, че той почти не си спомняше за караницата от предишния ден. Не поставям на въпрос всички дребни неща: къпе се и се бърше с кърпата на детето. Отговор: "А ама тя щото много захабенка беше тая кърпа"
Най-накрая го изгоних. Но спокойно, не съм крещяла. Казах му че е добре дошъл ако иска да вижда Боян, но не може да спи, да се къпе и да яде в нас. Аз съм като тежкотоварен кораб и ми е невъзможно да прислужвам на още един мъж. Интересно така и не мога да го науча да се обажда преди да идва. Всеки път повтарям: Моля те обаждай се преди да идваш, но той като малко дете ми се обяснява: Аз нямам карта, свърши ми батерията и все едни. Но какво да го правя: деменция.Свекърва ми се опитва да го придума да се прибере в Кърджали, но той никого не слуша. За сега съм овладяла положението и той не идва. Но пък всеки ден ми звъни да ме пита родила ли съм. И понякога ме побърква ако спя и не вдигна на време телефона. Вдига всичко на главата си, обажда се на свекървата (тя като че ли може нещо да направи на 300 километра). Сега като се роди бебка не смятам да му позволявам да идва когато му хрумне. Хубавото е че в моята борба мъжа, зълвата и свекървата са на моя страна. Представяте ли си какво щеше да стане ако не беше така
Мисълта ми беше че понякога зависиш от обстоятелствата. Правиш каквото сметнеш за необходимо, но пак не се подреждат нещата както ти се иска.
Е дългичко стана, ама да се оплача

Привет и от мен. И аз да се оплача, но в друга посока. Аз пък страдам от липса на баби. И двете ме изоставиха, когато синът ми беше на 1 седмица. В началото бях направо като панирана. На всичкото отгоре "малкото дяволче" се събуждаше през два часа през нощта. Представете си какъв сън е било за мен.
Каква борба беше първата година със съкровищете и приказки от сорта, че много я обичам, но ще се чустваме най-добре ако се виждаме рядко. А тя взе, че възприе.
Сега синът ми вече е на 5 години, остава винаги последен в детската градина и само плаче. Да не говорим за личен живот с моя съпруг. Сигурно вече една година не сме излизали с приятели да се забавляваме, или поне да се видим вечерно време. Та точно в този момент като си видя съкровищото една голяма усмивка ми цъфва на лицето, защото това значи че синът ми ще бъде взет пръв от детска и аз няма да тичам като луда по таксита да го взимам и най- важното ще излезем с моя съпруг, дори и сами /представяте ли си само двамата/.
Но вече за съжаление тези посещения са много редки. Сега горчиво съжалявам за думите ми, които може би са били продиктувани от младостта, нетърпението с което исках да стане всичко /веднага!!/ и факта, че всички млади майки трябва да се ударим в стената и да кажем боли - вместо наистина понякога да се вслушаме макар и напръв поглед смешни бабини девитинини.
Просто ми е мъчно като Ви слушам как ви досаждат бабите, а аз колко много бих се радвала на бабина помощ. Дори съм съгласна и на мърмореща баба:)))))))) За мен всеки човек си е уникален, ако взема да се вталявам на всички приказки и на всеки, това значи живота ми да мине само в ядове.
Просто казвам с усмивка разбира се ...............и си правя каквото знам.