Дупковски (раз)мисли

Загрижиха се дупките! Навдисна заплаха над тях! Първа щяла да бъде запълнена дупката при НДК... Представяте ли си? Най-личната от всички... Колко услилия беше вложила да се уреди на това място... а сега?!?!? Не, не е справедливо! Просто не може така!

Зашушукаха си дупките... По улици и по площади, по големи булеварди и по малки пресечки. Мълвата за невижданата заплаха се разнесе бързо - "Ще запълват дупката при НДК.", "Дупката при НДК е първа в списъка.", "Ама коя дупка при НДК? О, не! Най-голямата? Не може да бъде...", "А списъка е дълъг, всички сме в кюпа! Всички!", "Ужас, ужас!"Първи пропищяха дупките от центъра, но паниката бързо обзе дупките от целия град. Отначало си говореха скришом, по нощите. После страха стана толкова голям, че темата се обсъждаше и през деня, даже по време на сериала "Дързост и красота"! Три дупки от "Витошка". които се събираха редовно пред един магазин за битова техника да гледат на живо "Биг Брадър", сега вече дори не си помисляха да излязат на толкова централна улица! И тънеха в неведение вече втори ден дали Елена ще се ожени. Едната, най-любопитната от всички, си мислеше предния ден да отиде, само да назърне в един ТВ приемник, само за 15 минути, ама я хвана страх. "Така де, не е срамно" - помисли си тя. - "Та нас ще ни запълват. И то с асфалт! Бррррр..." И си остана на тихо местенце в пряката...

И други дупки се бяха изпокрили. Коя където може. Всички си мислеха: "Още една седмица живот!" Естествено се натрапваше въпроса: "А после?" Какво можеше да бъде ПОСЛЕ? Край на счупените полуоски! Край на изкривените джанти! Това беше немислимо... Дупките го съзнаваха... Но не знаеха какво да направят. "Ох, да бяха ме запълнили с трици, кашони и хартия" - стенеше една дупка от Цариградското. - "А сега - ще ме запълнят с чист асфалт! Ужас!" "Да, да" - унило подкрепяше съседката й. - "Чух, че така цели три дупки умрели на "Ботев" и то само за един ден! Чистият асфалт е много вреден... Истинска отрова!" А къде, къде по-хубаво беше досега! Негласно състезания си организираха коя дупка повече автомобили ще изпотроши. Имаше и шампионки, които се гордееха как пръскали хората с вода от локвите и кал, други пък брояха колко хора, въпреки вниманието си, в крайна сметка са се нахаквали в тях и са си отивали я с изкълчен глезен, я със счупен крак! "Ехе... Какви времена!" - носталгично си спомняха дупките, - "А сега, да ни се случи ТОВА! И то точно преди активния сезон - зимата!" И в "Белите брези" дупките въздъхваха, разменяха си по две-три реплики и потъваха в депресия от нередостното бъдеще. В Лозенец - също, знаеха, че генералната линия няма да търпи привилигировани дупки.

Де да можеха да пишат дупките. Охоо... Щяха да си напишат лозунги, разбира се и молба за разрешение до кмета да ги разрвеят. Или най-малкото една Петиция в защита на дупката при НДК щяха да спретнат. Опитаха се за се свържат с професорите-клошари. Тези, дето всеки ден минават покрай тях и ровят в кофите. Ама като не могат и да говорят... и да им казат какво им е нужно сега?!?!? Освен да правят номера на гражданите, само можеха си приказват помежду си на някакъв странен, дупковски език. Цели 14 години това им стигаше за да се размножават успешно. От време на време им досаждаха с кампании за заравняване на пътищата. Но това не беше опасно, даже способстваше за размножаването и оголемяването на сестрите им - малките дупки. Затова се замислиха дупките, ей така, спонтанно, без никакви уговорки една с друга, как нееднократно им се е искало да почетат техния създател Ян... Ян... ох, как му беше името на този? Еми, така е! Не могат да си го спомнят даже! Щото така и не кръстиха някоя централна улица на негово име, където да се тълпят, както правят милиони хора в Мека! Този, следващия, поне им остави Хали и два-три супер-бизнес-центъра, около които да обикалят. И те ги наобикаляха често... Дааам! Но сега? Сега край! Да можеше някой да напише жалба от тяхно име. До някоя неправителствена организация, до Парламента, до Съда в Страсбург... Но не... Само седмица още живот! Следва асфалт! Тъмнина! Край!