"планина"?

Доста странна думичка си имаме. В другите славянски езици на планината й викат "гора", а на гората - "лес" (която дума и ние имаме, де). Въпреки това през google с търсене за "planina" освен разни писания за Стара Планина на латиница изскочиха и няколко сайта на местности в Словения и Чехия - [линк] ; [линк] ; [линк]

Въпросът ми е дали и в тези езици "планина" си значи каквото и на български, но примерно е остаряла или просто не особено разпространена като синоним на тяхното "гора", или пък значи нещо друго, но близко, както разбирам.

И също, евентуално защо на български "гора" е синоним "лес", а не значи "планина", както при другите. Дори в български топоними на планини се среща "гора" (Средна гора, Черна гора), а и македонците го имат със значение на "планина". Абе, объркана работа.

Малко поомешано стана, но дано сте ме разбрали.

В българския гора е стеснила значението си до лес. Иначе си е означавала планина едно време. А етимологията е от горе - наречие.
И аз се чудех онзи ден за планина, понеже ходих на Плана и си мислех, че името й си означава планина

Че то в старобълг. "гори" си е значело планина...

Добър лов на всеки по тези пътеки, Законът сега е със нас!

Думата planina изобщо не е архаична в словевския или Сърбо-Хърватския и се използва много често. За Чешкия не мога да дам компетентна информация, но не съм сигурен, че тяхното hora има значението на планина, а по-скоро значението на лес, както в българския (напр. в наименованието Kutna Hora). Може и да греша.

На чешки planina означава плато, hory - планина, а les - гора. За другото идея си нямам. Вярно е любопитно! Ще се поровя и ако изскочи някаква информация, веднага ще пиша.

Плана?! И кво? Хареса ли ти «моята» планина?

да ке да ке ама неке

... или поне "плато".
Ъмм, планум -> плана? :/

Ей тук италианците думат нещо за Планина.

Гай Плиний Секунд в книга III на неговата "Естествена история" е рекъл "... Beregrani, Cingulani, Cuprenses cognomine Montani, Falerienses, Pausulani, Planinenses, Ricinenses, Septempedani, Tolentinates, Traienses, Urbesalvia Pollentini"

Предположения разни... Случайно изтекли мисли върху клавиатурата. :)

По мръкнало не бива да вървиш; по изгрев слънце трябва да си стигнал

В старобългарски (старославянски) думата гора означавала само "планина" (mountain), а значението "гора" (forest) се предавало с думата ле:съ.

Изменението е характерно за южнославянските езици: български, сърбо-хърватски и словенски. Думата "планина" е заемка от балкано-романски (влашки) език по време, когато славяно-романско двуезичие било широко разпространено.

Ще Ви разкажа предполагаеми случки, които обясняват как е станала промяната.

Живели някога бай Слави и бай Марин. И двамата поназнайвали и балкано-славянски (български), и балкано-романски (влашки). [За успокоение на някои веднага ще кажа, че и двамата били българи.]

Бай Марин знаел по-добре романски, а бай Слави - славянски.

"Къде са ти овцете, бе Марине?" - попитал бай Слави веднъж през лятото.

"Горе в планината" - отвърнал бай Марин. Той искал да каже "в планината на равничкото" или "on the plane over the moutain". "Горе" е местен падеж от "гора". "Планина" е умалително от "плана" (равнина) в романски. За релефа по Нашенско са характерни високопланинските плата - е там бил оставил овцете си бай Марин.

Бай Слави обаче възприел думата "горе" вече като наречие и предположил, че думата "планината" в отговора на бай Марин означавала "the mountain". (Знаем, че бай Марин искал да каже "равничкото".)

Дошла зимата и пак се срещнали бай Марин и бай Слави, възможно в друго превъплъщение.

"Слави бре, откъде си насече дърва?" - попитал бай Марин.

"От гората" - отвърнал бай Слави и посочил нагоре. Искал да каже "от планината", ама бай Марин разбрал "от гората" (in the forest). По Нашенско, където цивилизацията е била установена от хилядолетия, характерно било полетата да са заети от ниви, а гори били останали предимно по планините.

А по-нататък в историята балкано-романският и балкано-славянският език си поделили територията по съвсем произволен начин и така се получили съвременните румънци и българи като отделни етноси.

Поправи ме ако греша, но "имам" на чешки е "ma", нали? Ако това е вярно, много ми е чудно де се е дянало "и"-то.

Май "оригиналната" дума е мати, а само в южнославянски се е окичила с "и"(и в руски, но може би това си е от прословутото "южнославянско" влияние върху руския ).

slaviya.dir.bg

Хубава история. И всичко си идва на мястото. Значи наречието "горе" произлиза от съществителното, а не обратното.

А по темата само ще добавя, че от "гора" идва и името на град Загора /Стара Загора, Нова Загора/.
Означава "отвъд гората". Тъй де - планината.

Прекрасна история!

Ех, Бог и етимолог могат всичко, няма да престанат да цъкат иначе вечно мърморещите ни историци! Пък ние останалите, дет се вика по нашенски, ще адмирираме историята!

"Какъв сте вие в цивилния си живот? Студент по класическа филология? Значи, пияница, интелигент..."

Имам е mam (с дължина на а). Някога преди хиляди години съм учила по сравнителна граматика за тази промяна, ама за мой срам нищо не помня. Да каже някой с по-пресни знания. Ma (пак с дължина) е в 3 л., ед.ч.

Имената идват от името на местността, която се казва Загоре.

Този въпрос остана неизяснен.

От едната страна стоят западно-славянските езици (полски, чешки,..), от другата - останалите (български, руски, сърбохърватски, ..).

Трябва да се върнем в пра-старо славянско време. Да приемем, че по-старите нисходящи двугласни (ai,oi,ei,au,ou,eu) вече се били монофтонгизирали и в езика са останали следните гласни звукове: "а:", "о", "е:", "е", "u:", "u", "i:", "i" (":" означава дълга гласна). След изменение по качество (и количество), ще ги изредя същите гласни, но сега в "кирилска" нотация, както се срещат в старобългарската (старославянската) писменост: "а", "о", "ћ", "е", "ъi", "ъ", "и", "ь".

В начална позиция праславянските гласни "от глезотия обичали да им слагат протези". В правилата за тези протези се изразявало част от диалектното разнообразие, понеже общовалидни правила нямало.

Възможните протези били две: или несричкотворно "и", или несричкотворно "у", после преминало във "в".

а: Повсеместно в славянски началното "а" получавало протеза "i" и ставало "ia". В славянски нямало вече думи, започващи с "а". Изключение: в някои български диалекти се срещат думи като "аз" вместо "я(з)" и "агне" (вместо "ягне"). Точно тези балкано-славянски диалекти са легнали в основата както на старославянския книжовен език, така и на съвременния български книжовен език.

о: Рядко началното "о" получавало протеза. Пример: "восемь" ("осем" на руски).

ћ: Много често в славянски началното "ћ" получавало протеза "i" и след дисимилация ставало "ia". Поне в старославянския книжовен език било винаги така. Сравнете: "iaдъ" (старославянски, с протеза) и "еда" (руски, без протеза).

е: Рядко началното "е" получавало протеза "i". Днешното руско произношение на началното "е" ("йе") отразява такава стара протеза. За "безпротезно е" руснаците измислили нова буква "Э".

"ъi": Без изключение, началното славянско "ъi" получавало протеза "в". Няма в славянски думи да започват с "ъi-", но има много с "въi-".

"ъ": Началното славянско "ъ" обикновено получавало протеза "в". Нямало в славянски думи да започват с "ъ", но имало много с "въ-".

"ъi" и "ъ": Тези гласни са продължение на пра-стара гласна "u" (дълго и кратко "у") и по правило протеза в начална позиция получавали несричкотворно "у" ("w"), преминало после във "в".

"и": Началното "и" би могло да получи протеза "i", но това обикновено се изглаждало в произношението. Все пак, днешното руско произношение на началното "и" ("йи") отразява такава стара протеза. Но от друга страна, в момента не се сещам за примери и се чудя дали този случай е имал някаква реализация.

"ь": Стигнахме и до случая, който ни интересува.

В западно-славянски, началното "ь" не получавало протеза, останало си "ь" и бидейки в слаба позиция, отпаднало от произношението. Примери от полски: mam (имам), gra (игра).

В останалите славянски езици, началното "ь" (пра-старо кратко "i") получило несричкотворно "i" за протеза, а после произношението на "iь" се изгладило в "и" (т.е. протезата просто удължила началната гласна "i").

Е, може ли да се каже кое е по-старо: "mam" или "имам"? Не може.