Завръщане

И ето, че отново истинска,
в себе си се пак завръщам,
и всички твои неискрености
в истини превръщам.

И ето, че отново съм предишна,
себе си сама прегръщам
и всички твои думи излишни
в потребности превръщам.

В себе си отново се завръщам,
и пак съм аз, и пак съм същата.
Без теб, в себе си ще се завърша,
за да откия всички истини.

Много ще съм ви благодарна ако кажете какво мислите за това стихотворение. Не е мое, а ме помолиха да му направя ...хм... анализ. Но на мен не ми допада особено. Малко е банално и това, че мисля така ми пречи да дам реална оценка. Благодаря, предварително.

ми
думи думи думи
в рими без абсолютно никакъв смисъл
това нещо не казва нищо

prepare for attack, your body will burn
prepare for attack, there is no return

E чак така не можем да обобщаваме, нали? Казва нещо, все някакъв смисъл се открива. Лошото е, че този мотив (за възстановяването след раздяла) е вече изчерпан. Баналността осакатява едно стихотворение. Като тук не говоря за темата, а за начина, по който тя е интерпретирана. Права съм, нали?

Може би ти се иска да си права, а може и да искаш някой да опонира?
Аз съм от вторите.

Темата не е банална, защото е едно от състоянията на човека, свързано с емоционалните му насъщни потребности.
Това, което смяташ като слабост, може да се окаже скрита сила - само с няколко (3-4) основни думи се предава опита на преживялата раздялата да върне своето себедостойнство, за да може постепенно след това да се "роди" отново, отърсена от очевидно дълбоката връзка.
Обикновено така става в първите мигове след външен или вътрешен прелом - човек почти не е в състояние да мисли, а оперира с няколко основни понятия. Чак по-късно се завръщат както багрите на околния свят, така и многоплановостта на изразните средства - умът се опитва да обясни чувствата...
Този напев донякъде ми напомня: "Да се завърнеш в бащината къща...", но тук е във вътрешен смисъл.
Определено има искреност и е писано в момент на отчаяние - скрит вопъл към отсрещния да я разубеди, че вече няма да е същата, ако не са заедно...

(това е в основни линии моята интерпретация)










-

Слънчев Изгрев,
благодаря за "зрението",
което в труден миг дари ми!

Незнам дали Михаил ще ти отговори

обаче!

интересно ми е на мен защо някои персони си мислят, че пишещите тук имат претенциите на изявени поети и непременно държат да знаят дали другите намират стихът им за супер? Не може ли човек просто да пише за това, което си го вълнува там отвътре...както си го чувства.. Един стих може да е банален, но да ти "дълбае" в душата.
Еми банално е, много неща са банални. Животът е цикъл ; темите се повтарят до втръсване...

дааам...и така до края на света...

И си питам аз - що решихте, че някой тук търси одобрение, възхищение и почести..

това се нарича
естрадна поезия
или латино сериална поезия
никой не гледа латино сериали
никой не слуша естрада

prepare for attack, your body will burn
prepare for attack, there is no return

тва е ясно, че е сапунена - ок, не споря.

Обаче
питанката ми още седи..
Искам аргументиран отговор. Къде е казано, че пишещите в тоя форум пишат само заради хорското мнение...