Мъка

Имах куче ротвайлер женски АЛБА на 8г.Умря на 27.10.2005г.
Много ми е мъчно,незнам как да го преодолея.Неискам да го забравя.
Знам че и на други им се случвало дайте ми съвет,какво да правя?

Знам какво е:((( .Аз изгубих две почти едно след друго.Първите дни не можех да реагирам на нищо.Помня,че дори не се сещах да ям.Навсякъде ги виждах,причуваха ми се лапички,ръцете ми бяха ужасно празни,с часове се взирах в снимките им и плачех,сякаш бях изгубила човек.От тогава са минали 3 и 2 ужасно тъжни години.Не мога да дам точен съвет,а само нещо като идеи.Гледах да не се застоявам много в къщи.Колкото и тъжно да ти е излизай,сред приятели или някъде другаде,за да не мислиш постоянно за нея.Моите бяха :Джина-чихуахуа и Лори-пинчер.От две години имам друго пинчерче,супер кученце.Много го обичам,но Джина и Лори останаха завинаги в сърцето и душата ми.

Искрено ти съ4увствам,защото и аз знам какво е да изгубиш същество,което оби4аш и което безрезервно ти отговаря с огромна оби4 и доверие.Не мога да ти дам съвет как да преодолееш мъката си.Колкото и да е тривиално,трябва да мине известно време,за да се излекува донякъде болката.Знам само,4е аз не оставам без животно.Не го правя,за да лекувам наранената си душа,но, така или ина4е,поне на мен ми помага сто-процентово.По грижите и радостите,свързани с някоя друга души4ка,някак по-лесно преодоляваш мъката.Няма никакво зна4ение дали е от същия вид и порода.Противно на много хора,които биха предпо4ели подобно ку4е или котка или нещо друго,но непременно нещо,което по-силно им напомня,аз мисля,4е това само усилва болката,а и никое друго ку4е няма да бъде абсолютно същото ,нали ?

За съжаление когато си вземаме животинка неизбежно си "купуваме" и този момент. Те стават част от нашето семейство и после ни боли. Нямам универсален лек за болката ти, освен това, че много хора те разбират и ти съчувстват. Само мога да ти кажа, че ще е хубаво да подариш обичта си и на още едно предано създание, каквито са кученцата. Те го заслужават. Ти също.

Ехоо, горе главата, знам 4е ти е ужасно трудно сега обаче, бих те посъветвала да не се вглъбяваш в мъката си, защото е наистина непоносимо-опитай да се разсейваш повече и споделяй-на мен също ми почина кученце на 8 г.-беше първото ми куче и естествено най-сладкото за мен.Обаче се случи .И когато стана аз се задълбах в мъката и болката мина много по-трудно,защото наистина се бях привързала страшно много.За щастие вече имах друго куче и то някак несъзнателно ми помогна да го преодолея.Така че подкрепям останалите и наистина според мен ще е по-добре да си вземеш друго животинче-без значение какво.А за спомените-гаранция че никога няма да забравиш кученцето си и то винаги ше остане много дълбоко вътре в теб.Успех!!

Izgiviax go. Parvo ov4arka na 15g. Boli. Vzex si koker i go zgazi edin idiot na 4 meseca.
Sega imam staff. sarceto mi e palno s obi4 i iskam o6te edno ku4e da e 6tastlivo.
A pri men te giveat taka.
Ako tarsi6 moi savet napravi taka. No parvoto ku4e ne se zabravia.

Всички, които са ти писали са прави. И аз трудно преживях този момент /коли на 13 год./,ходих като болна, не ми се прибираше или излизах от апартамента,защото се задушавах от липсата на познатите стъпки и сладката муцунка. Сега имам лабрадор и съм в хармония със себе си и света. Обезателно си вземи друго кученце. То няма да замести другото в сърцето ти, но ще ти даде тая любов, от която се нуждаеш и ще приеме твоята, защото хората, които гледат кучета имат много любов за раздаване. И бъди доволна, че си преживяла толкова незабравими дни с Алба, и, че си била точно с нея. Между другото най-добрата приятелка на моя лабрадор е ротвайлерка. Страхотна двойка са и много хубаво си играят. Сега е разгонена и не се срещат, но и той и тя тъгуват и се търсят по поляните из които ходим. Но още ден-два и пак ще са заедно. Тичат като вихър. Много,много са сладки.

Здравей, найстина много съжалявам за случилото се.

На 07,октомври тази година почина моята малка сладка Мопси. Беше само на 2,5 години и след направено секцио си отиде като ни остави 4 малки мопсчета от който едното почина на 3-ят ден а другото на 5 ден. Сега си имаме 2 малки бебета на 22 дни, който много ни радват, но болката от загубата на майка им е много голяма.

Преди години имах котарак който почина на 11 години следствие на многобройни бъбречни кризи, него също много обичах и загубата беше голяма.

Незная какво да ти напиша за да ти повдигна духа, защото каквото и да е няма да е достатъчно да ни накара да забравим за нашите любими същества.

С много целувки и добри пожелания.

Благодаря Ви за съчуствието и за съветите!!!!

Мойте съболезнования: Вие поне знаета каде е а мойто изчезна и немога да го открия повече от два месеца сега има малки и едно от тях прича на него . Щом порасне ще го взема затова направете същото Вземете си друго куче и това е.

Съжалявам ...
Минала съм през това. Знам какво е. Някои хора никога не го преодоляват. Дори и тогава има една истина - вземи си друго куче или котка или ... каквото и да е. Не изненеряваш на старото куче, не го и забравяш. Просто има към кого да насочиш обичта си и някак си е по-леко ...
А мъката? Тя си остава. С времето се притъпява и си спомняш само най-хубавите моменти със своя стар приятел.

Аз знам как го преодолявам. не в минало време защото още откачам. Дай шанс на някое малко коте или куче което има нужда, наистина има нужда. Може би е не по малко невероятно съество, но има нужда от шанс.
Имах котка. И тя живя само 8 години.
Сега ... 6 образа в къще ме развличат с тупаник по цял ден. Може би малка част от тях щяха да са живи днес ако не им бях помогнала. Двама са нови малки на които търся дом. Още няколко само гледам на снимка и знам че си имат дом и всичко останало. А тези в къщи са големи идиоти и на малкия пръст на мойто коте не могат да стъпят, но може би защото аз именно това искам от тях. И никак не е скучно най малкото. Да искаш коте?

v subota, na 19 noemvri me napusna naj-dobrijat mi prijatel - richo. naj-miloto ku4e. mnogo me boli i mi e prazno vse o6te.

ако очакваш че ще спре да ти е празно някога
съжалявам

Подарявам коте.
[email protected]

Наистина е голяма мъка, голяма болка...
Два пъти съм я изживявала и зная много добре какво е - паничката, водичката, каишката и като седнеш, до крака ти няма никой, ръката ти по навик търси да погали... Ужас, неописуем ужас...
Единственият лек - всички ти го казваме - в нейна памет да си вземеш друго животинче, да му дариш любов заради нея и заради него самото.
След смъртта на втория фокстериер бях решила да не вземам повече куче. Не знам как ставаше, но със сина ми все се оказвахме на "кучешката" полянка, когато другите излизаха на разходка. Гледахме, плачехме и... взехме пак едно фокси бебе, друг начин няма...
Никога не забравяш нито едно от кучетата, които си гледал, но всяко обичаш много, много...всяко заради него самото...

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.

Послушах съветите Ви и вътрешния си глас.Взех си куче лабрадор мъжки казва се Марк -Антоний,но мъката не спира.Може би е рано,но все още плача и немога да изстрия лошите спомени.Вярвам че някога пак ще я погаля,сигурна съм че ме чака някъде.

здрасти,
пoнеже на 19., миналата събота и аз преживях същото, разбирай най-любимото ми куче се пресели във вечните ловни полета. и аз като теб все още съм неутешима, в къщи всички страдаме. и все пак искам да ти постна нещо, което ми прати някой от чата. звучи много успокоително.
"Мостът на Дъгата

Има един мост, който свързва Небето и Земята. Нарича се Мостът на Дъгата, заради многото си цветове. Когато почине животно, което е било много близко на някой тук, този любимец отива при Мостът на Дъгата. Там има поляни и хълмове за всички наши специални приятели, където те могат да тичат и играят заедно. Има изобилие от храна, вода и слънце. На нашите другарчета им е топло и приятно. Всички, които са били болни или стари са станали пак здрави и енергични; тези, които са били наранени или осакатени са станали отново здрави и цели, точно както ги помним в сънищата си за отминалите дни. Те са щастливи с едно малко изключение; на всяко животинче му липсва някой много специален за него, който е бил оставен назад. Те всички си играят и тичат заедно, но идва денят, когато някое от тях се спира и се взира в далечината. Сияещите му очи са съсредоточени. Изведнъж започва тичайки да се отдалечава от групата, краката му го носят все по-бързо и по-бързо. Вие сте забелязани и когато се срещнете с вашето специално приятелче, се прегръщате здраво, за да не бъдете разделени никога повече. Целувки от щастие обсипвот лицето Ви, ръцете Ви отново милват любимата глава и Вие поглеждате още веднъж в доверчивите очи на Вашия любимец, тъй дълго отсъствал от живота Ви, но не и от сърцето Ви… тогава пресичате Моста на Дъгата заедно.

Някои от животните при Моста на Дъгата са различни. Те са били бити, гладни, измъчвани и лишени от любов. Те гледат с тъга и копнеж как приятелите им си тръгват един по един, за да пресекат моста заедно със своите специални хора. Но за тях няма никой, няма специален човек. Тяхното време на Земята не ги е дарило с такъв. Но един ден както тичат и играят те забелязват, че някой стои покрай пътя към моста. Този човек с тъга и копнеж гледа повторното събиране на приятелите, защото в своя живот този човек не е имал любимец. Той е бил бит, гладен и лишен от любов. Докато стои там самотен, към него се приближава едно от лишените от любов животни любопитно защо този човек е сам. И докато разстоянието между двамата намалява се случва нещо необикновено, защото тези двамата са били предопределени да бъдат заедно, да бъдат специалният човек и специалният любимец, които никога не са имали възможност да се срещнат на Земята. Най-накрая, сега на ръба на Моста на Дъгата, техните души се срещат, болката и тъгата изчезват и двамата приятели са заедно. Те пресичат Моста на Дъгата заедно, за да не бъдат разделени никога повече."

и ако все още четеш, с риск да бъда досадна, ще ти кажа как аз виждам нещата.
Това е второто ми куче. след като умря първото, реших никога повече куче, въпреки любовта... не исках никога повече да си причинявам такава мъка и усещане за празнота. и тогава прочетох Малкият принц. реших, че заради хубавите моменти, трябва да поема риска да преживея още една раздяла. и така имах голямото щастие да живея с ричо. до миналата събота. и аз като теб, като много от вас, се прибирам и когато отворя хладилника, ми става тъпо, защото я няма рошавата муцуна да души. няма кого да прескачам по пода. а и най-страшното е, че като се прибера, не знам какво да правя с времето си. защото 9 години всичко се съобразяваше с кучето... знам, че ще ми мине. както казах, имам опит. времето лекува, колкото и да звучи цинично в този точно момент... а и ето,в разказчето има надежда.

и животът продължава. и ти вече имаш твоят марк-антоний. радвай му се. не е хубаво да тъжиш безкрайно.

остават добри спомени и в мислите си продължаваш да се разхождаш с него...

колкото и ненужен да е моят съвет, ще ти кажа само, че времето лекува... имах две прекрасни кучета - баба и внук мител шнауцери. И двамата починаха, когато навършиха седем години. едвам го преживях. сега имам едно диване вкъщи, което ми запълва цялото време... след време ще видиш, че ще ти останат само хубавите спомени и никаква мъка

животът е песен - не пей фалшиво !!!