търся помощ

за първи път влизам в клуба.Имам близък, който пие , отдавна...много години.Живее сам с родителите си, семейството му го напусна заради алкохола.Пенсионер по болест... цялата пенсия е на водка.Вече не изтрезнява-има ли шанс за излизане от този ад? Къде да се обърнат родителите му-стари са, плачат..Аз съм близка с него но от година не го виждам трезвен за да говоря поне нещо..Няма мотиви, няма смисъл, няма децата, няма мама за него..просто се убива. За лекар не иска да чуе--впрочем той е лекар.Моля за съвет.

Пак съм аз. Страхотно-вижте само кои теми са с нулеви отговори-голяма взаимопомощ, няма що. Щом не пиеш, щом не си пил, щом няма да си говорим колко ни е трудно да не пием и не си разказваме как ни боли глава... А това че и околните страдат и търсят помощ не ви докосва ,нали?

Ама недей да се обиждаш. Да не мислиш, че хората седят по цял ден на компютъра и то все в този клуб. Пуснала си снощи съобщението в десет и половина и като не си получила отговор днес до 16 часа започваш да се сърдиш. Пък и язвителна ставаш - какво толкова те засегна?

Понякога с докторите алкохолици става по-трудно, защото те си мислят, че знаят повече. От многото алкохолици, с които съм се запознал в АА през годините, има само един доктор - спрял трайно да пие. И един дето идва чат-пат, говори "умно" на сбирки и после пак се запива.
Аз поне друго спасение освен Анонимни алкохолици не зная. За да не изреждам графика на всички сбирки на АА в София и в Бургас /за съжаление у нас засегагрупи на АА има само в тези градове/ ще припомня сайта на българските анонимни алкохолици.
[линк]
Там има пълна информация за това какво представлява АА, кога и къде се провеждат сбирките
Нека и твоят доктор да заповяда, ако има желание, разбира се

Не се засягай толкова бързо.
Ако някой не ти е отговорил, значи няма какво да каже. Или не иска - като мен, за да не те отчае допълнително.
Лично моят съвет е - влез в сайта на АА и прегледай темите тук назад, ще откриеш много ценни неща.

А и от собствен опит знаем, че е много трудно да помогнеш на друг човек, преди сам той да го пожелае. Минали сме по тоя път, за ужас на всички, които ни обичат.

Съжалявам наистина, но ето , че като се нацупих и....благодаря. Въпросът е в това, че всички си даваме сметка, че ТОЙ няма да отиде, защото "всичко знае". По -скоро се питаме как да го убедим да отиде или поне да прави нещо , каквото и да е, всички и всичко го ядосва. Забележки-лошо, скандал-още по-лошо, добра дума-ирония....и т.н.. Всички около него са се отчаяли, няма нужда да ни щадите, отдавна никой не се заблуждава, но все пак надеждата... Благодаря още веднъж.