днес се замислих...

да, точно така, нещо твърде необичайно за мен, но това е друга тема :)

та замислих се всъщност, какво може да направи една лекция интересна. или приспивна песен.

днес на пример къде от скука, къде щото залата е в супер готина сграда, се замъкнах на лекция, която всъщност се очакваше да е пълна простотия, празни приказки, щуротия пълна. да, ама и обаче- отивам аз, и професора се оказва някакъв супер пич- и то в смисъл- с изключително тънка ирония, чувство за хумор, не си мънкаше под носа, не четеше, не ни оставяше да заспим въпреки топлия въздух и приспивния следобеден час.

та ето- стара тема, ама да я погледнем от друг ъгъл- така и така тук повечето лекции си ги избираме сами- та там където професорите предизвикват сериозен интерес, идват и повече хора. и така професора има шанса и да се задържи по- дълго на работа...а където си заспал веднъж-не отиваш втори път..

та се чудех...какво ли щеше да е готино, ако всички професори се избираха освен по количеството информация която им е наблъскана в главите, и по това до колко са способни да ПРЕподадат това което знаят. тук може да се каже- две добри няма- ама все пак при някои се получава.

и то като се замисли човек колко мухлясващи мумии стоят на доживотни назначения- само защото няма начин да ги махнеш от там...брр

Have you said all your goodbyes?

лекциите не са за спане, а място да си полафиш с приятели.. за целта обаче трябва да се седи в задната част на аудиторията, иначе рискуваш гневни погледи и дори забележки

Какво е това лекция???

Лекцията е нещо за което се говори много, но почти никой не го е виждал. Пази се в тайна. Там ходят само определен кръг от подбрани хора.

е аз имах пред вид лекции като общо понятие...

а и някои са наистина интересни...поне първите два- три пъти преди да се успиш :)))

Зад мен ръми. Зад мен вали.
Вали порой печал и стъпките ми заличава..

абе през цялото време имах усещането че пускам темата на грешното място, ама знам ли, реших един ден да изляза от вкъщи и да мина и през старите позабравени клубчета :))

Зад мен ръми. Зад мен вали.
Вали порой печал и стъпките ми заличава..

абе какъвто и да е лекторът, ако залата е с южно изложение и лекцията е следобед и грее слънце, няма шанс :(

---

Щастие. Просто като чаша шоколад или сложно като сърцето. Тръпчиво. Сладко. Живо.

Абе и аз винаги съм се чудила защо тези, които се насочват към преподавателска кариера, не карат педагогически курсове, в които да изучат поне основите на методика на преподаване, педагогика, методи за оценка на учещите и прочие.

Това за учителите в средните училища е почти задължително (има вратички, но по закон се предпочитат тези с педагогическо образование, поне за езици, по мои спомени).
Аз поне в първото си висше съм държала 4 методики на преподаването на чужд език, две педагогики - за деца и обща, две психологии и още разни някакви предмети и ми е набито в тиквата, че преподаването си е специфична дейност, която изисква съответните умения и знания, които се придобиват не само с опит.

Това, плюс умението да грабваш вниманието на аудиторията и добрите знания по съответния предмет, както и различните казуси и примери, правят един преподавател добър и приятен за слушане, а в последствие се учи с интерес.

именно

дори да не са със специално образование- в края на краищата това, при професори в университетите, които и без друго са си затрили поне 15 години от живота за да стигнат тая длъжност, не може да се изисква стриктно, но поне могат да положат малко старание- все пак, и те са ходили на не малко лекции- би трябвало да им е ясно колко много слушаш някои които си чете от някакви листове в продължение на час...имам чувството че се стараят усилено да забравят как са заспивали някога по лекции...

и не, не е от южното изложение да отговоря и на другото мнение :P

просто си има лекции които използваш за да наваксаш съня, и такива в които слушаш с интерес и не е нужно да пишеш като побъркан за да си спомняш после какво са ти казали- ако е увлекателно и не го слушаш от самодисциплина- нормално и да си спомняш после с какви точно бъзици и примери е било свързано това което са ти казали и да ти е много по- лесно да го преразкажеш...

единственото гадно е в това, че лекциите за спане често преобладават- много му пука на един такъв дето е отишъл да си прочете текста и да си тръгне дали ти е интересно....

и ето ви и друга тема- като толкова много сме се заслили всичките към бленувата диплома/висше образование- питам се, колко от хората които толкова старателно учат нещо, го правят от рутина, щото е перспективно, или защото наистина проявяват интерес към това което правят?

Зад мен ръми. Зад мен вали.
Вали порой печал и стъпките ми заличава..

Аз лично веднъж го направих от интерес, сега го правя заради перспективата.

Иначе е доста крайно с курсовете по преподаване, но мисля че у нас има нужда точно от такива, много преподаватели даже не могат един свестен тест да подготвят, камо ли да придобият реална представка какво е научил, и по-важното - какво е разбрал студента. По-лошото е, че няма кой да ги оцени тях - нито като начин на преподаване, нито като реални знания по предмета. Общо взето, винаги си личи, кога на самия преподавател му е интересно и си обича предмета и се интересува от новостите, по това че успява да предаде интереса на студентите. Освен това, масово се придобиват само знания, но не и мения, а претеглено накрая те трябва да са 50/50.

Има едно животно, наречено "асистент", и се предполага, че в този асистентски период бъдещият преподавател научава от титуляра си всичко, което ще му потрябва, поне от педагогическа гледна точка.

Абе изобщо, колко реформи още трябва да претърпи образованието ни...
Не че кой-знае колко зле, но може да е много по-качествено, приятно и полезно най-вече.

и преди, и сега уча щот ми е интересно..
малко се изроди това в края на бакалавърстването ми де, щото преподавателите не успяваха да ме мотивират да ходя на лекции :)