Проблем с ясла на 2г.4м.

Здравейте!

Имам дъщеричка на 2 г. 4 мес.Преди месец и половина тръгна на детска ясла.В началото нещата бяха добре, сутрин плачеше, но лелите казваха, че след това се успокоява и се заиграва.Преди около 3 седмици малката беше болна и за около седмица си остана в къщи.По същото време и баща й беше болен и в къщи бяхме тримата.След болестта нещата коренно се промениха.Малката не иска да ходи на ясла, сутрин плаче.Лелите казват, че не иска да играе с другите деца.Самото дете ми разказва как в яслята плаче за мама.Аз вече ходя на работа.Също така съм и бременна с второ дете и исках малката да свикне с яслата преди появата на новия член на семейството/очакваме го април/.С мъжа ми сме много притеснени и се чудим какво да правим.Ако реша мога да си взема болничен, но сега зимата ще ми е по-трудно да се грижа за детето /имайки предвид състоянието ми/.Ако взема жена да я гледа, ще трябва да й давам почти половината си заплата, а и трудно се намира добра детегледачка.

Моля дайте съвет как да се с правя със ситуацията!
Много съм привързана към детето и сърцето ме боли!

Благодаря ви!

Обяснимо е желанието на мъничето да остане у дома с вас. Според мен спокойно трябва да й обясните, че ви ходите на работа, а тя скоро ще стане КАКА и също има "работа" - детската ясла.

пак ще кажа: не отстъпвай. Детето просто трябва да свикне с децата и другите хора. Ще му мине.

Стига простотии бе, тате!

Ами нормално е, но просто се постарайте да поставите пред детето яслата не като някакъв вид отърваване от него - това, което споделяте тук просто не го говорете пред детето. То може да тълкува вашите думи погрешно - сякаш искате да се отървете от него. Може да е останало с впечатление докато е било болно и бащата е боледувал, че вие си стоите в къщи и се отървавате от него изоставяйки го в яслата. Естествено е много малко да ви обясни това.
Опитайте се да му внушите, че ходенето на ясла е някаква особена чест за него. Говорете за яслата като някакво прекрасно място и колко много би ви се искало вие да ходите там. Опитайте да поговорите и с госпожите. В нашата ясла едната (тази жена за мен беше чудо) имаше много интересен подход и успяваше да накара всяко дете да отиде при нея. (Вече месец дъщеря ми е в детска градина и тъгува за госпожата от яслата.) Тя просто посрещаше детето като скъп гост, докато майката леко затваря вратата

Виж голямата змия

Синът ми е точно на същата възраст. Ходи на ясла от април. Поплакваше малко,глезеше се и като ни изгуби от поглед млъкваше. След ваканцията,обаче,нещата станаха страшни. Такъв истеричен рев не бях чувала. На баща си ревеше по-малко,но с мен беше ад! Говорехме колко е хубаво,как ще си играе и т.н.-нищо.
Една сутрин при обичайните обяснения го накарах да повтори няколко пъти как мама и тате ходят на работа ,а Пепи( той) на ясла. Той още не говори, но уж разбира.Пък знам ли го какво е разбрал! При първите повторения от моя страна,само като кажех"ясла" и почваше да реве. Като се успокои и го повтори сам няколко пъти ...все едно,че друго дете заведох Сега го заплашвам ако не слуша, че няма да го заведа на ясла и ще си стои у дома.
Не знам какво е разбрал,но сякаш се успокои. Прие го като нещо нормално ли,не мога да обясня.Факт е,че от 1 месец сутрин тичаме натам и не иска да си ходи ако отида по-рано да го взема. Опитай и ти така-пък може и да помогне

Благодаря!
Ще пробвам.Малката госпожица обаче доста говори и сутрин първите думи са : "Искам още наня!" и "Не искам г'адина".Ще се борим някак си с проблема.Притеснявам се само детето да не се стресира прекалено много.Ще се опитам да поговоря утре със старшата сестра-тя е свестен и разбран човек.
Дано тя успее да помогне с нещо.
Никога не съм мислела, че отделянето от мама ще е толкова болезнено.Толкова много се притеснявах за гърнето - там нещата станаха бързо и леко.Може би закъсняхме - трябваше да я дадем по-рано /преди да навърши 2 год./.
Дано всичко по-бързо се оправи!
Благодаря на всички!

Предварително се извинявам на всички но аз ще защитя обратната теза - психиката на детето е много важна и много крехка. Аз бях злоядо дете и не обичах да спя на обед, но иначе си стоях много кротко и послушно... Когато отидох на детска градина много се депресирах, много плачех за мама - децата започнаха да ми се подиграват, което ме затвори в себе си да не контактувам с тях и спрях изобщо да се храня. Учителката каза на майка ми да не се притеснява, защото няма дете,което да ме може да накара да се храни и така и беше... Заставаше над главата ми и яж-яж , докато изям яденето, след това доволна казваше "Видя ли че можело!" в резултат аз започвах да повръщам, и така всеки ден докато нашите накрая спряха да ме водят на градина. Сега съм на 25 години и имам собствено дете. Примирила съм се с това чувство на свитост в корема като на топка, което за съжаление ми остана от тогава, но повече ме мъчи това че когато се притесня и започвам да повръщам. Въпреки,че съм била малка този шок е оставил спомени в мен, като най-тежкия период в детството ми. После училището беше щастие за мене.
На братовчедка ми детенцето от както ходи на градина получи стрес и нощно напикаване, което не е никак безобидно. Децата са различни и това " не отстъпвай", ме притеснява един ден да не ти създаде много по-големи проблеми , а и да ти е живо и здраво детенцето, защо трябва хем да тегли хем да те обвинява...
Моя съвет е детегледачка!

Ne sqm sigurna ,4e detegleda4kata e dobro re6enie,za6toto v meraka si da ne se travmira deteto i da si stoi zaradi tova u doma, 6te mu donese posle zatrudnenija,kogato trqgne na daskalo. Dori na 5 godinki(naprimer) da po4ne detskata gradina,6te si ima oshte po-golemi problemi sqs soziali3aziata. Misli6 li,4e 6te mu e po-lesno togava da svikva s drugite?Znam za primeri ,4e kolkoto po-kqsno trqgne na detska gradina,tolkova po-trudno stava.Togava moje da ne pla4e ,no da e po-agresnivno ili po-strahlivo.
Kakto i da e-vseki si znae naj-dobre koe e pravilnoto.I az sqm na mnenieto,4e takiva problemi se re6avat s pamu4e(po vnimatelnija na4in),no ne i sqs spirane ot jaslata.

Здравейте!Моята дъщеря е вече 18 годишна,но съм имала големи проблеми с ходенето и на ясла и детска градина!!! Аз нямах избор-бабите бяха млади и ходеха на работа,за детегледачки по онова време никой не говореше.Дъщеря ми тръгна на ясла отначало на 2г. и 6м.,но понеже много боледуваше,след 2-3 месеца спрях да ходя на работа и я гледах у дома до 3г. и възраст, след което я дадохме пак. Не мога да ви опиша какво се случваше всяка сутрин,когато тръгнехме за яслата- плач,давене,повръщане и т.н. от което на мене ми се късаше сърцето,но нямаше накъде. Не помагаха нито приказките,нито увещанията,нито ступването:-( След 10-15 дневно ходене на ясли започна да се напикава по 3-4 пъти нощем,което не правеше от1 година поне. Не знаех какво става през деня там,но нощно време, такива писъци в съня и бяха и такова блъскане в леглото- нямам думи! А дъщеря ми и до ден днешен е много добродушна,милостива и обичлива!
Един ден отивам да я взема и "лелята" със сърдит тон ми казва,че се е изходила по голяма нужда в леглото,при което на мене ми стана зле. Страшна кавга изяде тогава детето! Като ми поотмина ядът седнах и я разпитах какво точно се е случило,а тя по детски ми обясни,че на обяд лелята ги сложила да спят и казала: "Никой да не мърда от леглата,щото ще има наказание" и излязла от стаята!Да,ама на нея и се доходило до тоалетна по голяма нужда,а никой не се появявал ,за да и разреши да стане от леглото! Не мога да си представя какво е ставало в детската глава- но от страха от лелята се е "родила" идята да се изходи в ъгъла на леглото си и да стои права в другия ъгъл!!!???
Като поотрасна и тръгна на детска градина-продължаваше да плаче,но вече безмълвно-само сълзите и се търкаляха по лицето:-( До гуша ми беше дошло от учителки,които ги извеждаха в снега да играят и ги оставяха с мокрите дрехи след това,или пък-щото лелята искала да мие стаите- да ги изкарват на терасата да играят само по блузки(така както са били вътре в стаите) и то при 10-15 градуса навън.
Откакто ходи на училище е безкрайно щастлива!
Не вярвайте на приказките,че детето непременно трябва да ходи на училище,за да се "социализира"! Аз съм жив пример- никога не съм ходила нито на ясла,нито на градина и мога да ви уверя,че в живота си не съм имала проблеми при общуването с хората!
А какво ще кажат "защитниците на детските ясли и градини" за безкрайните болести предаващи се от болни деца(с антибиотици),които се водят "на дом"?
А за неприличните думи и изречения,които се сипят от устата на "по-отраканите" и влизат в речника и на останалите?
А за физическия тормоз (хапане,щипене,бой) от страна на по-агресивните деца към по-затворените и плахи деца?
Много пъти съм казвала и ще го кажа пак- "Ако имам сила и власт бих затворила детските ясли и градини и бих осигурила средства на родителите,за да могат майките да се грижат за децата си! Няма нищо по-добро за детето от майчината обич и домашното възпитание!".

Изчетох всички мнения и какво да ти кажа - всичко си има плюсове и минуси. Не можеш да предпазиш детето от евентуалните проблеми и стрес, защото дори и да си го гледаш у дома до първи клас нямаш гаранция, че в първия учебен ден няма да получи огромен стрес. И преди да ме нападнат някои привърженички на гледането у дома на детето ще се обоснова с пример - собствената си майка. Баба й, лека й пръст я гледала майка ми до първи клас у дома. Когато отива за първия учебен ден и вижда толкова много деца на едно място така се притеснява, че и досега изпада в панически страх когато има повече от 10 души на едно място. Не че не си е играла с децата от квартала преди това, не че не са били тайфа от 20-30 деца, но ...

От друга страна - не можеш да си сигурна пък как ще го гледат в яслата или градината. Вярно това им е работата, но дали ще си я вършат съвестно зависи от морала на учителките. Асоциацията на детето в яслата зависи най-вече от учителките, а дали добре си вършат работата ще разбереш от състоянието на детето. И нямам предвид дали го вземаш понякога одрано или ухапано - такива инциденти се случват и на детската площатка под строгия контрол на родителите, а как възприема ходенето на ясла. Ако нежеланието продължи повече от 2 месеца, лично за мен това значи, че някой там не си върши съвестно работата. Решаващ фактор е и как ти й показваш, че възприемаш оставянето в яслата - ако си ревала с нея не очаквай детето да я приеме като нещо хубаво.

Пред мен в момента стои следната дилема - дъщеря ми ходи от половин година на ясла. След втората седмица с голямо желание. И сега го има, макар след по-продължително боледуване /2 седмици/ да нямаше особено желание, но и нямаше проблеми в смисъл на рев или нещо подобно. Обаче, когато я оставям, ако дойде да ни посреща една определена жена, тя не иска да тръгне с нея. Която и друга от учителките да дойде вече тича пред нея към стаята за игра, но с една точно - врещи, плаче за мама и се дърпа. Ако аз я заведа до стаята - няма проблем. Не искам да си мисля нещо лошо за жената, ама ако продължи това - не знам, ще си мисля по въпроса.

Попитай дали може да остава по_малко и постепенно да се увеличава времето, zа да не й дотяга.

Не се zнае какво му е в главицата

Моето в началото не искаше да си тръгва, на следващата седмица не искаше да я оставям, след това раzбра, че винаги по едно и също време я прибирам и ако някой родител ме иzпревари, тя го кара да й обува обувките и якето Но не смее да ревне



by himbeer

В подобна ситуация , аз бих решила да си остана у дома с малката или да взема детегледачка, защото така или иначе ще си седя в къщи с малкото бебе напролет и ще гледам двете с или без помощ. Но аз по-принцип нямам хубави спомени от детската градина.