без заглавие

да ви кажа честно имам чувството, че ще полудея. Около мен има само познати, приятелки, които или са бременни или имат деца. Не минава и месец, през който някой да не се похвали. Това бавно ме убива и всичките ми приятели изчезнаха, защото просто те ми говорят за бременноста си или за децата си, а аз нямам какво да говоря с тях, нито да споделя. На моменти имам нужда да говоря с някой за това, но никой не пита как си и защо си, в нашата мила родина битува схващането че когато някой има проблем, по добре да не го питаш за него.
Чувствам се много, много сама.....

Не си сама, ние сме тук.Знай че от моя страна мога да ти предложа едно виртуално рамо.Аз съм долу горе в същото положение като теб плюс една страхотна депресия.Мъча се да изпълзя от черната дупка, но.....

Нали затова сме тук - да си удряме по едно рамо!
Аз съм в това положение 7-ма година... Само да не стигнеш дъното - да престанеш да искаш каквото и да е - тогава е страшно...
Късмет!

Empta dolore docet experientia..

благодаря ти. Знам, че тук има хора, от които имам подкрепа, но не ми е ясно защо я нямам от най-близките ми хора..... това е подтискащото за съжаление.

Ами защото никой от близките ни не може в действителност да разбере какво преживяваме.Може да ни разбере само човек който се е сблъсквал с подобен проблем, то и затова тук в клуба си говорим на "един език" без дори да се познаваме..

Да това е така, но аз говоря за липса на желание дори да изслушаш човека.

Ох, ако това ви дейтсва успокоително, прибавете още един кукуригалник към групата - pinkiwinki.
Какво да ви кажа - около мен също непрекъснато някой забременява, друг ражда, трети бута количка. Аз си стоя вкъщи и съм се самоизолирала, срещам се само със себеподобни почти и се оревавам, съзнавайки, че това ми пречи, но съм безсилна, нямам характера и волята на йогите и не мога да се контролирам на моменти. Не мога да се понасям, станала съм нервна, избухлива, сприхава, мога да пощурей ей тъй, от нищо, мразя съжалението в погледа на другите, дори когато ми съчувстват искрено, защото смятам, че не е тяхна работа и не мога да се сдържам, когато близките ми ме успокояват, че едва ли не моето е бял кахър и т.н. Само който е усетил на гърба това, което чувстваме ние тук, само той може да ни влезе в положението.
Преди няколко дни чух поредната реплика за себе си - клюкарстват две съседки и едната заявява по мой адрес "Много е хубава дъщерята на Х/майка ми/, да не й са уроки..", а другата контрира "Ми хубава, хубава, ама не може да има деца!". Като чух това представете си как се сгомняса настроението ми и естествено - пак цяла вечер зяпълки в една точка като хипнотизирана. Желание за секс ли? Бебе ли? Как се прави бебе, когато си на ръба на полудяването? Ей, никак не ми се искаше да сипя и аз негативните си емоции тук, но явно това действа на повечето от нас като разтоварване, та нека и аз използвам страницата за миг поне като кофа за душевни отпадъци. Съжалявам!

миличка,я горе главата,изчезнали били приятелите,а ние тук в клуба какви сме,аз мисля че ние сме най-добрите приятели и тук винаги има кой да те изслуша,РАЗБЕРЕ и ПОДКРЕПИ.който не го е изпитал на гърба си,той не знае какво е.по ли ще ти е добре да те изслуша близък и после само да цъка ,да не знае какво да ти каже и да ти стане още по-болно.И на ПИНКИ искам да кажа нещо-тая дето си я чула така да говори,тя да не е лекар?и тя деца има ли,нали знаеш то по хората ходи...така че не се знае на кой какво ще му дойде до главата.това че се борим с проблемите,лекуваме се и понякога не става дълги години ,не означава че не можем да имаме деца,просто така ни е писано,да минем през повече трудности.горе главите и носовете,ще видите че ще има за какво да ги вирим

Горе главата не си сама.Просто това не са хора за които да съжаляваш.При мен беше същото.Много от приятелките ми се дистанцираха,защото с мен нямаше за какво толкова да говорят.Едната дори реши да не ми каже че е бременна.Може би да не се засегна.Една съседка казала на свекърва ми"горката тя не може да има деца"Сега минавам покраи тези хора и не им обръщам внимание.Корема ми не е голям и сигурно си мислят че съм напълняла.Така имат и повод за разговори.Представям си физиономиите им когато разберат че съм родила.Нали най-добре се смее този които се смее последен.Най-добрата ми приятелка вече 10 години няма деца и точно тя е човека с когото съм по цял ден заедно и с когото ми е най-приятно.

Тази тема във форума попадна право в целта, защото точно снощи говорих с майка ми по телефона и тя, без да иска естествено, поразклати толкава дълго градената ми увереност. Разказа ми , че миналата седмица са се родили две много близки наши бебета (на първия ми братовчед и там едно друго много, ама много близко детенце). Аз бях страхотно изненадана, защото изобщо не знаех, че девойките са бременни. Оказа се,че не са ми казвали нарочно!!!
1.Майка ми за да не ме травмирала
2.Майките на родилките – да не съм им урочасала внучетата ................

Е как е възможно такова нещо!

Какво чудовище трябва да изглеждам в очите на собствената ми майка, че да си помисли, че мога да се натъжа от раждането на едно бебе! За другите лели, просто нямам думи. Не знам защо на жени като нас се гледа като на прокажени. Това може да го разбере само човек, който е минал по нашия път.
Спомням си как една приятелка, също препатила по тая тема (сега е майка на 6 годишна бандитка) ми разказваше как бременните жени около нея се слагали червени рокли, връзвали си мъниста, като ще се виждат с нея, изобщо гледали да са по-далеч, докато бременеят, че да не им направи нещо.
Та майка ми ми сервира тия обяснения и аз тъкмо си бях събрала душата (предстои ми икси), тъкмо се бях успокоила и си бях приложила як автотренинг – и опалааааа за малко пак да пропадна.
ОБАЧЕ ТОЯ ПЪТ НЯМА ДА СТАНЕ!!!!!!!!!!!!!!!
Мили момичета,
обръщам се към всички ви и много ви прегръщам. Няма да позволим на някакви низшеразрядни амеби и чехълчета да ни скапват, да ни пращат лошите си енергии и да ни мачкат! НЯ – МА!!! Я горе главите! Я марш веднага на козметик, маникюр и пазар. Дядо ми беше казал „Когато се чувстваш най-зле, трябва да изглеждаш най-добре и с вирната глава!“
Ако искат да си шушукат, ако искат да ни обсъждат, ако искат да си злобеят там в някой ъгъл. Аре, марш!!!!
Ние си имаме задача и цел, не бива да позволяваме лоши мисли, депресии, самосъжаление да ни пречат по пътя към нея. И в други постинги съм писала изход винаги има. Който иска детенце от цялото си сърце- ще го има!
Не е лесно, ама няма лесни работи.....
Хайде – и умната!
Целувам ви всичките подред

Какво нещо само е човека, от какво е изтъкан, и в частност - жената, замислете се само! Аз съм омъжена от 4 г. Преди брака бяхме огромна компания, след което тя се поразпадна. Или, може би моето семейтсво "изпадна" от нея, заради "недъга" си - това, че нямаме дете. Едни просто спряха да се обаждат, други гледат да не се срещаме, трети, като се видим, ме гледат в корема дали не съм бременна, четвърти крият до последно, пети, като им се роди бебето, събраха всички, с изключение на нас. Вярно е, ще си кажете, това не са приятели, е.... им майката и не се самосъжалявай, не са само те. Така е, но когато си бил изключително дълго време с тези хора, и това не са 1-2 семейства, когато си споделял живота си преди обвързването с тях, когато сте преживели много хубави и отрицателни емоции заедно, не е толкова лесно да махнеш с ръка. Мъчно ми е, че едни гледат да ни клъвнат на болната тема, втори се отнасят с подигравка, трети проявяват съжаление, четвърти, като че напик /тук май се повтарям/, ако случайно се видим започват да говорят само за бебета и кой как е родил, с колко см. разкритие е постъпил в родилното и т.н. Вярно е, хората с бебета си имат проблемите и те и неизбежно е да се сблъскваме и с майки с деца, и с бебета, и с бременни, но как да го преодолеем, като за нас темата е станала повече от болна?

според мен този ни проблем променя живота ни изцяло, ето както казваш приятелите изчезват, защото просто няма какво да си кажеш с тях или всичко,което се кажеш много те наранява. На нас още никой не се подирава и не не ни кълве, но нищо и не ни пита. Представям си само какви неща си говорят зад гърба ни , но ... да си гледат работата. Аз специално се опитвам да намирам други хора около мен, с които ми е приятно да общувам, но за съжаление в какъвто и кръг да попадна все има бременни или с деца...които само за това говорят.незнам как ще се справя наистина с всичко това

Може би си права до някъде, но човек гледа винаги от точката, в която се намира и не се връща в спомените си назад...
Била съм и от двете страни. Три години, в които сме се опитвали да имаме деца и сега, когато съм бременна.
През тези три години винаги съм била съпричастна с проблемите и вълненията на бременните ми приятелки. Изживявала съм с тях страховете и радостите им, въпреки положението в което съм се намирала. Никога през главата не са ми минавали мисли на завист, яд или болка. Надявах се, че те за мен също ще бъдат щастливи и ще ми желаят най-доброто, но уви не беше така.

Наскоро бяхме на наши близки приятели на гости, които се опитват от дълго време да имат деца. Не бях казвала, че съм бременна, тъй като не се бяхме виждали дълго време. Коремът ми вече е доста голям, така че не може да се каже, че не се забелязва.
Обидно ми стана, тъй като и двамата се направиха на "разсеяни".

Тук отново се връщаме към старата тема, за промяната и отношението на бременната спрямо околните, но не искам повече да задълбавам нещата.

Здравеите и от мен!
Явно есенното настроение влияе на всички ни. Аз съм в същото положение,но след седем години без деца реших 4е гостод ни показва ,не ни наказва. Това ни се случва ,защото ние сме по-умни, по-красиви вътрешно и можем да го понесем и да бъдем по-добри маики.
Наи-важното е да спреш да наказваш себе си дори и другите да го правят всеки ден, къде умишлено, къде невинно.
Сега ходя на вси4ки рожденни детски дни. Когато бяхме в България дори станах кръсница на 3 месе4ната дъщеря на братов4етка ми. Вярваите заслужаваше си. Полагах големи усилия да не мисля на колко години би било детето ми ако не беше спонтання аборт, но това беше наи-големия подарък които направих на себе си. Наи-верните ми приятели знаят за проблема и ни подкрепят в борбата, а другите не заслужават да бъдат в мислите ни.
Това което ме крепи всеки месец , когато отново ми доиде е надеждата.
Нея искам да я споделя с вси4ки вас. Бъдете здрави и оби4ани.
Прегръщам ви.
Мими

О, аз имам още по-голям хорър за вас. Една вещица, (съжалявам, но няма друга дума за подобно чудовище), която е имала някога проблеми със съпруга ми, реши да му отмъсти кърваво като съсипе мен. Та се ангажира жената близо две години в разни атаки, включително и чрез анонимни писма, а накрая започна да пише във форуми, в които влизат колегите ми срещу мен...Основната й линия беше, че Господ ме наказвал и затова нямам деца (съпруга ми има от предишен брак), четох за себе си в Интернет, че хиляди пъти съм правила ин витро (прочетоха го и още стотици хора, които ме познават и надали са били наясно с личните ни проблеми)...Едно от най-жестоките неща, които прочетох за себе си беше "Какво ли прави яловицата? Ами яловува си..."
Тъжната ирония е, че при нас проблемът е мъжки и независимо, че преди 20 години е имал деца, съпругът ми е с ужасен проблем и аз лоялно и с любов понасям огромните жертви и физически изпитания, но сега - особено благодарение на тази кампания, нося етикета яловица и жена, която Господ е наказал.
Не знам няма ли Господ за такива хора...

Защо не си казала по рано да отидем и да я намачкаме тая? Тя наистина е вещица.

Сигурно ти е много тежко- не и се давай. А приятелите ако са истински няма да се огънат под нейните мръсотии. Не забравяй 4е имаш нас. Сложи се слън4евите о4ила и гледай през нея. А и и кажи да не мисли за костюм за Вси светии-тя просто никога не го е сваляла.

Точно! Благодаря ти за този постинг. Супер навреме е! За друго, но е много лично и също много важно. За мен.

Разнообразие - [линк]

.... не по гората"....
Момичета, чета тази тема и се чудя.... По това, което пишете, оставам с впечатлението, че тук не са събрани група кокошчици с мозъци-грахчета. Как можете да позволявате на подобни али-бали да ви извеждат от равновесие?! Приятелите, ако са приятели, а не просто познати, са си винаги ПРИЯТЕЛИ независимо от семейно, финансово, професионално и т.н. положение, независимо дали искат или не искат деца, дали имат цял футболен отбор, дали живеят в Патриж или Долно Камарци....
Родителите.... ами, на тях това им е работата - да се тревожат. Но, в зависимост от манталитета и характера си, те ни го показват по един или друг начин (понякога, уви, супер нетактично и не на място).
А останалите.... техните думи защо са ви? Защо ви е тяхното мнение? ... Те винаги ще търсят под вола теле ;-) Това си е национален спорт!
Зная, че не е никак лесно, но помнете онази мъдра наша поговорка, че простотията не ходи по гората!
Теглете им една цветиста, ако от това по-леко ще ви стане, и горе главите! Не се сривайте на нивото на дребните сплетни, не си създавайте излишно емоционално натоварване!

Рости, много ми хареса мнението ти, но замисли се и кажи никога ли не си се чувствала точно така, като прокажена, различна и наказана и винаги ли гледаш толкова трезво на нещата и си такава свежарка. Ако е второто - признавам, искам да те познавам в действителност, защото такива са за книгата на Гинес и направо бих отправила една препоръка да те впишат в нея