Книгите и четенето

параметрите на тази проблемна ситуация са представяни по много начини:
класации за най-добрите книги в определен жанр, хипотетично питане коя е книгата, която бихте си взели на самотен остров, ако имате право само на една, кои са книгите, които са променили живота ви и т.н. Някои казват, че въобще е тъпо да се мисли в тази посока, излолиращо, нереалистично. Но случайно се натъкнах на една нейна вариация, която не е за подценяване, тъй като едновременно допълва и отрича наивността й, т.е. деконструира я:

В едно интервю с Дерида, включено в документалния филм за него, интервюиращият го пита в момента когато френския философ го развежда из домашната си библиотека: "Чел ли сте всички тези книги?"
"Не" отвръща Дерида с насмешка, "само четири от тях, но ги четох много, много внимателно."

чакай да помисля


WORSHIP

Хаха, това беше хитро!
При мен понякога се получава нещо подобно: от прекалено много четене, не мога да си спомня важни подробности, когато се наложи.

ами преди два дни тук в клуба бяхме свидетели на това как с нищо на този свят не бива да се прекалява
дори с хубави неща като четенето
/няма да споменавам името с деформации/

Хм?

Буквално на самотен остров и по пътя ...
съм си взел единствено "Семейство Глас" на Дж.Селинджър
Едиствената книга на хартия, която имам в момента ..

Преди доста време тук из клуба някой беше пуснал постинга,
че трябва да прочетеш 500 (може и да не беше точно тази цифрата),
книги, за да откриеш 5, които е трябвало да прочетеш.
Общо взето всичко опира до това какво влагаш в понятието "четене",
щото може да има сума ти значения тази дума.
Обаче подобни теми ми е трудно да дискутирам онлайн,
губи ми се част от комуникацията, да ви кажа...

Е, това е рационалният читател: той чете, за да деконструира прочетеното. Има и други типове читатели: аз например съм читател-хедонист, чета, за да се наслаждавам, понякога и по задължение, но даже не го броя за четене. Четенето е като сексът: един обладава, друг се вживява в другия (или в образ, в който иска другия да повярва), трети се отпуска и се наслаждава :)

Цитат с елементи на перифраза:
"Под дюшека намерих парче от вестник. Беше част от криминалната хроника. Един чех, забогатял след 25 години в емиграция, се върнал в родния си град, където майка му и сестра му имали хотел. Не го познали и той решил да си направи шега. Показал им парите, но не им казал кой е. През нощта майката и дъщерята го убили с чук, за да вземат парите. Препрочетох тази история много пъти".
А. Камю, Чужденецът

Какво искам да кажа:
Че Дерида не казва цялата истина.
Че внимателното прочитане понякога е въпрос на случайност.

В едно интервю Том Форд (май беше той) казва:
- Няма амбициозен дизайнер, който да не е разпорил поне едно сако на Ив Сен Лоран (за да види как е ушито).

П.П. Днес явно ми е цитатен ден, но пък хубавото е, че свършва :)

като във вица за японците дето търсели къде е чипа в кавала на Теодоси Спасов

между другото и си мислих нещо сходно:
може би въпросните 4 книги са тези, които би искал той да е написал

Наистина това е добра посока за интерпретация на насмешливото откровение, защото, разбира се, няма какво да се хващаме за буквалното значение на "прочел съм само 4 книги". Преди да мога напълно да осъществя акта на еднолично четене, трябва да съм изградил и усвоил системата на текстово съотнасяне; с други думи: преди да мога да ПРОчета една книга трябва да съм чел много други.

ПП: в тая връзка е редно да се поправя - по-уместно е да преведем репликата на Дерида като "прочел съм само...", а не "чел"

извън шегата,
споменава ли кои?

Не съм сигурна дали има връзка с темата, но какво ми се случи днес:
Отивам да си купя кн. 3 на Съвременник и какво да видя - поместили един разказ, който го имаше преди време в един стар брой на същото списание и ми стана гадно, че редакцията така ме подценява и се отказах, но пък си спестих 10 лева.
На какво станах жертва в случая? На внимателния си някогашен прочит или на способността за запомняне, която в една друга тема беше негативно обсъждана като зубрене?
Компенсаторно реших да си купя нещо друго и първият ми избор беше стихосбирката на Стефан Иванов (а.к.а. Сив?) "Гинсбърг срещу Буковски в публиката", за да мога да му пускам тук произволни цитати и да го питам какво е искал да каже с точно това, но благородството на характера надделя над киселото ми настроение. Пък той и без това нямаше да ми отговори. После какво имаше... два романа с главни герои евреи - твърде много за един рафт. "Торта Веселие" дето тук ни убеждаваха да я четем - с отвратителна корица със захарни розички (много буквално), "Мона и Магелан" - "за едно пътуване към любовта и себе си" - аман от клишета, Жанина Драгостинова (и тя прописала книги). Предсказуемо си излязох с празни ръце, което ме отпраща към анкетата някъде тук в клуба "Какви книги обичате да четете" и ще заградя отговора "своите", а поради липса на такива ще пиша тук постинги и ще се конкурирам с бла-бла-бла по продуктивност :)
Мерси за вниманието :)

моля, пак заповядай

колко струва сега един съвременник? аз се чудех кой будала още си го купува, при положение, че публикуват толкова много бг и изт. ев. глупости
още повече се чудех кой балък ще даде и 50 стинки за отделна книга на бг автор,
казвам го съвсем откровено; ето днес се разхождах из сф книжарници, даже за пръв път се качих до оранж (ебати многото стълби + нищо ценно, повече не стъпвам там), купих си две (естествено на западни автори) книги, погледнах кръвнишки един братат олигофрен дет ми е застанал пред западната философия, държи Дельоз и се чуди дали да си го купи все едно може да разбере и дума селинджъра му със селинджър(брадатковците под ножа!) и случайно гледам някакво грозновато момиче заинтересовано разглежда секцията с бг литка - толкова се учудих, че има такива хора, че замалко да я заговоря и да я питам "Откъв зор!!", ама не посмях, за да не помисли, че я свалям(а тя по-грозна и от селявндурките в картините на димитър майсторов - доктора, самоковеца или както се казваше там)

сигурно ще ми се сърдиш, просто съм откровен, щото ти така хубаво сподели и аз да не съм капо; да го духат несподелящите!
иначе съм сигурен, че вие - и ти и онова момиче и всички любители на съвременното бг творчество - си имате някаква много сложна и неразбираема причина, за да може профан като мен да я разбере

едва ли има една чак толкова сложна и неразбираема причината хората да четат българска литература; по-скоро са множество, прости такива. например:

1. криворазбран патриотизъм (най-нелепата)
2. научен интерес, любознателност, поддържане на добра информираност (най-разбираемата)
3. обикновено любопитство (само че за целта не е нужно да си купуват книгата, могат да прочетат пет-шест изречения от нея на място)
4. достъпност (кората предпочитат да четат неща, които са разбираеми за тях)
5. други (мързи ме)

заслужава ли си? за мен само по точка 2.

само че:

четенето на българска литература гълта твърде много време, което може да бъде вложено в поддържане на добра информираност в други по-ценни сфери.

естествено налице са и научни сфери, които могат да се засегнат пълноценно само от български автори


WORSHIP

"съвременник" беше добро списание, докато нямаше нищо друго: в царството на слепите и едноокият е цар.
сега минава през различни етапи на комерсиализация, опитвайки се да улавя обществените настроения и да предлага според тях. резултатът е виден:
популистично бла-бла,
свръхкомпенсация на балканския комплекс за малоценност
и руски пляски.

дръжте ми дискурса.

например?