Разказче за теб

СТУДЕНТЪТ И УЧЕНИЯТ


Изучаващите Библията знаят, че Божието слово не противоречи на науката. “Наука без религия е сиромашка. Религия без наука е сляпа” – твърди А. Айнщайн. Но колко радостно трябва да крепне нашата духовна смелост, колко трябва да са насърчени вярващите, знаейки, че заедно с тях, скромните труженици на вярата, крачат най-видните представители на истинския човешки прогрес.
Било прекрасен октомврийски ден на 1890 г. от една от малките гари на жп линия Лион-Париж се качили в бързия влак двама пътници: белобрад старец на около 65 години с приятно лице и спокойни очи и 25-годишен, висок, строен младеж с енергичен израз на лицето и живи черни очи. Двамата се настанили в едно и също купе и седнали един срещу друг. Скоро се завързалразговор. Младият човек на име Гастон Леру разказал, че току-що завършва естествени науки и сега пътува за Париж на специализация в института на прочутия професор Луи Пастьор.
- Най-искрено се радвам за вас, ученолюбиви господине – светнали топло очите на стареца. – Науката, която сте избрали, ще ви представи много случаи да се убедите в чудната премъдрост на Твореца.
Изненадан, младежът свил вежди и отговорил хладно:
- Струва ми се, че науката върши работата си и без Бога. Аз поне, докато следвах, никога не съм имал нужда от религия.
Старецът бил неприятно засегнат, но отговорил спокойно:
- О, за себе си вие сте прав, съвършено прав. И не са малко интелектуалци като вас. Но чистата наука....
- - Съжалявам – прекъснал го младежът, - но не съм съгласен с вас. Говорите за наука, която отдавна си е изпяла песента. Днес ние летим напред, без да имаме каквато и да било нужда от Бог или подобни предразсъдъци.
Доволен от себе си младежът запалил цигара и усърдно засмукал отровния дим. Старецът разбрал, че е безполезно да разговаря с този млад учен. Въздъхнал, извадил от чантата си малка Библия и благоговейно се задълбочил в четене. Наблюдавайки го през облаците тютюнев дим, младежът с презрение мислел за този старец – пенсионер, учител или чиновник, типичен представител на едно поколение, което скоро ще изчезне от лицето на земята.
Времето летяло неусетно. Младежът изпушил доста цигари, а старецът прочел доста страници от святата Книга. Скоро влакът спрял на парижката гара. Докато младежът се занимавал с куфарите си, старецът му подал визитната си картичка и любезно му казал:
- Когато постъпите в института, драги господине, обадете ми се, ако обичате. Въпреки разликата в нашите схващания, може би да ви бъда с нещо полезен- и изчезнал сред навалицата.
Когато младежът най-после хвърлил небрежен поглед върху картичката, прочел с голяма изненада: професор Луи Пастьор. Едва тогава си спомнил, че това лице наистина му било познато, много пъти го бил виждал на снимка. Сега бил не само огорчен от непочтеното си държание към своя бъдещ професор, но бил и озадачен от факта, че този световно известен учен, истински корифей на положителната наука, се оказва смирен вярващ.
Пастьор имал много ученици по целия свят. Много от тях били отначало безбожници, но истинската наука ги направила вярващи християни. Един от тях е и Гастон Леру, който от самонадеян учен, станал скромен служител на науката, смирен син на небесния Отец.
“... Всеки съвършен дар е отгоре и слиза от Отца на светлините, у Когото няма изменение или сянка от промяна” /Яков 1: 17/.
“Бог на горделивите се противи, а на смирените дава благодат” /Яков 4:6/
“Смирението върви пред славата...” /Пр. 15:33/

Искай и ще ти се даде, чукай и ще ти се отвори!

Да не е бил pasteur huguenot, че е чел именно БИблията, а не някое житие на светец или молитвеник?

Мисля, че е бил предан католик.

Изучаващите Библията знаят, че Божието слово не противоречи на науката. “Наука без религия е сиромашка. Религия без наука е сляпа” – твърди А. Айнщайн.





О ВЕРЕ И ЗНАНИИ

Туй обяснява защо католиците така го тачат. Според мен очите му наистина са "светнали топло" при някакви други обстоятелства, например след някоя литургия.

Още по въпроса. Житието и животът на един от най-добрите хирурзи на миналия век - архиепископ Лука. Докато още можело да се изпрашат от СССР статии за публикация в чужди научни списания - т.е докъм 26-28 година - подписвал научните си статии (по гнойна хирургия и топографка анатомия) bishop Lukas


[линк]

Въпросът е индивидуален и доколко познавачът на Словото Божие ще се съобрази със собствената си възможност или невъзможност да интерпретира известните на човечеството научни знания от библейски или други позиции.

Моята теза е, че за православните е задължителна любовта към истината, в това число и научната. Когато науката е била на друго равнище като познание, както можем да видим от тази - [линк] - дискусия, тогава е било нормално обясненията да са неграмотни, ако и писани от светец.

А въпросните неща, писани от Свети Ефрем Сирин показват, че Библията не може да ни насочи, а и не е необходимо, по пътя на конкретни научни изследвания и познания.

Библията просто няма общо с тях, защото в нея не може да има написано ВСИЧКО. И величието на православното ни вероизповедание се заключава именно в това!
С две думи, протестът на ограничени хора пред истината, която е от Бог, води до гибел душата първо:
1. По пътя на оглупяването, прелиствайки Писанието и стемейки се вътре да бъде открито какво ли не, което няма място вътре. Забеляза се, че оглупяването е както научно, така и естетическо.
2. По пътя на отдалечаване от истинската вяра, който е мистично водещ към преизподнята, защото води до пагубна ерес, продуцираща, както сама се уверих, вандалщина, желание за похулване на светини, бесовско буйство, хамави изводи, които не смея да повторя и пр.

Такива са моите клубни изводи и това, което съвсем ясно видях.

А уж о протестантизме он вообще говорил: "Ну, эти их пасторы – ученые профессора, а не священники, любой может стать: надел галстук, белый воротничок, закончил теологический факультет, научился критике библейских текстов – и ты пастор". Но ведь не из этого складывается настоящая Церковь.


НЕИЗВЕСТНЫЙ ЛОСЕВ - материалът си заслужава да бъде прочетен от представителите на всички деноминации. Моля протестантите да не се подвеждат от горе цитираните думи на Лосев.

Неговият живот е ярко изобличение на безобразната лъжа на Сергий Страгородски и сие, че в Русия нямало гонение срещу вярващите.

Всичките останали целувки с комунистическата власт не са нищо друго, освен канонична целувка на Апостол Юда Искариотски.

AMIN!

Дарителят

“И гдето и да отиваше, в села или градове, или в колиби, тяуряха болните по пазарите и молеха Му се да се допрат те поне до полите на дрехите Му. И колкото души се допираха, се изцеляваха” /Марк 6:56/
Исус живееше, за да благославя другите. Животът му бе постоянно изливане на благодат и съчувствие. Представете си само! След като преминеше през някое село, там не оставаше нито един болен, не се чуваше вече нито един вик на мъка или болка, дори някакъв стон. Ако днес Исус беше тук, Той би изпразнил и болниците, и погребалните бюра.
Но всичко това – Неговата служба на несекваща любов, ни изглежда толкова далечно, толкова отминало...
Грег щеше да навърши 16 години. Две години не бе получавал подарък за рождения си ден. Майка му тежко се бореше с живота, за да смогне да отгледа него и сестричката му Линда. Но най-сетне тя бе събрала малко пари и тази година Грег щеше да се радва на подарък.
Но грег имаше една идея. Той бе забелязал погледа на сестричката си винаги когато децата минаваха с велосипедите си край нея, как просто стоеше и дълго гледаше след тях. Толкова й се искаше да има колело, а да се намерят пари за него, не можеше и да се мисли.
Затова Грег отиде при майка си и й каза:
- Мамо, подаръкът, който тази година искам да ми направиш е да купиш колело на Линда.
Майката и синът купиха колелото. Грег остана до късно през нощта, за да го сглоби.
На рожденния си ден той получи своя подарък – колело за линда!
Трудно беше да се определи кой от двамата бе по-щастлив този ден – Линда, която караше новото си колело нагоре-надолу, или Грег, който я наблюдаваше.
Пътят на обикновения живот всеки ден може да бъде окъпан в красота, когато любовта на Господ пробужда сърцата ни. Независимо от възрастта ние можем да благославяме другите. Нашият живот може да бъде един непрекъснат химн на славословие към Бога.
Това е и най-голямата сила, която ще преобрази обществото днес. Повече отколкото пари, образование, сила или титла.

Искай и ще ти се даде, чукай и ще ти се отвори!

AMUH!!!

Забавен разказ, наистина. Това, което бих коментирал е, че истинският учен не игнорира и не подценява никой източник на знание. В науката няма предразсъдъци. Ако някой учен има предразсъдъци, това не го прави добър учен.

--
Terror Starts at Home