Помощ!!!!!

Здравейте майки и татковци!Имам крещяща нужда от помощ....

Моля, дайте ми съвет как да науча сина си да споделя с мен какво се е случило през деня в училище/ той е първи клас /.Той и сега споделя от време на време, но доста трудно.Днес за първи път го хванах в лъжа, и то доста сериозна.
В петък като го взех беше подстриган?!След като надълго и нашироко питах какво всъщност се е случило, той обвини свой съученик.След това го заведох в кабинета на директорката, и там каза същото.А днес сутринта се оказа, че въпросното дете е било болно и май моят " хубосник " се е подстригал сам.
Потресена съм!
Моля помогнете!Как да спечеля доверието му?!

не искам да съм права,но не напразно се споменават първите 7 години,а ти май си ги пропуснала.може и да успееш да се справиш,но определено ще ти е трудно чак сега да печелиш доверието му. все пак опитай.по-добре късно,отколкото никога.успех

Ами аз ти предлагам ТИ самата да започнеш да споделяш повече с него, като на първо време не го питаш-разпитваш-препитваш. Дори му досаждай, ако трябва с дребните си разказчета какво ти се е случило през деня: "Ау, пък днес в трамвая една дебелана как ме настъпи, ужас направо", "Ох, а да знаеш какво видях...", "Абе ти знаеш ли, че по телевизията дават еди-какво си...". Идеята ми е да му покажеш от една страна, че ти също си нормален човек с нормални притеснения, а от друга - да му покажеш, че и него самия го уважаваш като човек, с който да споделиш... Абе с една дума - да спечелиш доверието му, без да го притесняваш и настояваш да споделя с теб - това просто ще си стане естествено... И да поемеш дълбоко въздух и да почнеш да се готвиш психически за идеята, че той вече няма да споделя всичко с тебе и неговият си живот постепенно ще почне да излиза от твоя обсег... Ама важното е да научаваш важните неща...
Късмет и не се притеснявай! И погледни нещата откъм най-смешната им страна - може да е имал някоя своя си детска и мнооооого основателна причина да си смени прическата!

Желанията ни трябва да са леки като перце...

Според мен, ако не споделя, то значи се страхува от неодобрение и наказание.
Защото дори малките фъстъчета като твоето много добре си дават сметка кое може и кое по-малко
Опитай да се държиш с него като с голям човек, искай мнението му по разни въпроси и се съобразявай максимално с него, отделяй му достатъчно време да вършите разни негови интересни неща заедно и му говори, както ти каза Хей Живот. Дръж връзка с учителката без негово знание и от време на време го изненадвай като му казваш нещаот училище, за които не сте разговаряли - трябва да е наясно, че ти знаеш всичко /или поне да е убеден в това/ Ако сбърка нещо, не му се карай много - в първи клас той е достатъчно объркан от всичко, което му се случва в момента. Приготви се обаче и за намаляващо споделяне занапред - той също трябва да има своите тайни и своята територия, но за да си що-годе спокойна, трябва да си сигурна, че нищо лошо не върши, тоест да има връзка помежду ви - много е важно. Доверието се изгражда с доверие, любовта с любов и убеденост, че каквото и да е направил, мама може да се скара, но никога няма да го предаде и изложи.

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.

Благодаря много на Анбра и Хей Живот!Много ми помогнахте!

Между другото вчера като се извиних на директорката и тя ми каза същото.Очевидно съм много строга с него и го е страх.Но когато една майка гледа сама детето си, и когато то е момче, трябва да е с една идея по - строга от майката на момиче.Поне това е моето мнение?!

Иначе като цяло не мога да се оплача от сина си.Много ме слуша и ми помага във всичко.Струва ми се че дори е надраснал своите връстници.

Mmmm, по принцип на теория съм съгласен с това което казваш за "една идея по-строга", но безкарайно по-важно е какво разбираш и реализираш по "една идея". Имам близки с подобна "идея", която се провали с гръм и трясък след 15 г. опити. Сега не бих казал че са много близки...
Иначе към това което са ти казали горните ще добавя - отнасяй се към него като с възрастен и той сам ще започне да се държи със себе си като с възрастен. В конкретния случай, ако един възрастен го натискаш да ти каже нещо... как ще реагира, ако смята че няма да го оцениш положително...
А от друга страна не забравяй, че все пак не е голям и има нужда от свойте си "изцепки", които отминават с времето.

Горният текст е забранен за разпространение като злепоставящ Делото на Светлината.
PS И Тъмнината.

Просто децата са различни. Някои споделят, други - не. Това, че се е постригал, не мисля, че е толкова страшно. Моят син ме излъга, че е ходил на плуване. Намокрил банския, но не се сетил да намокри хавлията. Обясних му, посмяхме се. Аз по принцип не забранявам нищо, предпочитам да знам. Ясно е, че ще опита и цигари и алкохол, колкото и да забранявам.

Благодаря ти Арата!Твоето мнение, не се сърди, но ме накара мъничко да се разсмея!

Иначе за това да се отнасям с него като с възрастен, аз го правя доста отдавна, защото с баща му сме разделени от почти 5 години.