Как се разделяте???
17 отговора
953 прегледа
Re: Как се разделяте???
Хмм преди бях изградил перфектната стратегия за справяне с тази ситуация:
Нищо не приемах толкова близко, не се привързвах толкова много, че да не го превъзмогна... Не че не съм обичал "нещата", напротив даже много си ги обичах, ама просто приемах всичко за преходно... Сега нещо се пречупих... пазя разни спомени, снимки и вещи, а наистина всичко е преходно...
Нищо не приемах толкова близко, не се привързвах толкова много, че да не го превъзмогна... Не че не съм обичал "нещата", напротив даже много си ги обичах, ама просто приемах всичко за преходно... Сега нещо се пречупих... пазя разни спомени, снимки и вещи, а наистина всичко е преходно...
Re: Как се разделяте???
май рядко позволявам нищо да ми стане толкова ценно, че раздялата да е невъзможна.
но когато се случи си задавам въпроса "силна ли съм, за да го преживея", инатя се сама на себе си и се измъквам за косата.
научих го от един приятел преди време.
esto no es tan simple como parece
но когато се случи си задавам въпроса "силна ли съм, за да го преживея", инатя се сама на себе си и се измъквам за косата.
научих го от един приятел преди време.
esto no es tan simple como parece
Re: Как се разделяте???
определено няма еднозначен отговор, а най-краткия е трудно...
всеки ден се разделяме е дин ден от живота си, но не роним големи сълзи за това, в определена възраст толкова много се радваме когато дните минват и.. порастваме... само, че има и други неща, твърде много са, към които се привързваме бавно, постепенно, несъзнателно и раздялата с някои от тях е болезнена и мъчителна, а раздялата с хора е най-трудна, най-болезнена, по много причини, най-често емоционални, раздялата с близки и приятели се приема по различен начин... и с една дума е трудно...
ако правилно разбирам въпроса, раздялата с любим човек е най-трудното нещо, само обаче ако този човек е все още любим...
ако раздялата е неизбежна най-доброто е човек да успее да запази достойнството си, цената е висока, но после не се чувства зле пред самия себе си...
.... разделяйки се с нещо трябва на всяка цена да имаме цел пред себе си, нещо към което да се стремим, нещо което да сложим в съзнанието си на първо място, за да концентрираме усилията си към него, така може би най-лесно се преодолява болката...
въпроса има много аспекти, може да се погледне от различен ъгъл, да се отнася за съвсем различни неща, хора, предмети ...знам ли, но ..... дори и след раздяла с нещо адски ценно накрая пак оцеляваме, нали... е свеждането на този процес на оцеляване до минимум е най-трудната част, но не е и невъзможна... и точно в този период на оцеляване и в тази борба за оцеляване каляваме душата и волята си...
всеки ден се разделяме е дин ден от живота си, но не роним големи сълзи за това, в определена възраст толкова много се радваме когато дните минват и.. порастваме... само, че има и други неща, твърде много са, към които се привързваме бавно, постепенно, несъзнателно и раздялата с някои от тях е болезнена и мъчителна, а раздялата с хора е най-трудна, най-болезнена, по много причини, най-често емоционални, раздялата с близки и приятели се приема по различен начин... и с една дума е трудно...
ако правилно разбирам въпроса, раздялата с любим човек е най-трудното нещо, само обаче ако този човек е все още любим...
ако раздялата е неизбежна най-доброто е човек да успее да запази достойнството си, цената е висока, но после не се чувства зле пред самия себе си...
.... разделяйки се с нещо трябва на всяка цена да имаме цел пред себе си, нещо към което да се стремим, нещо което да сложим в съзнанието си на първо място, за да концентрираме усилията си към него, така може би най-лесно се преодолява болката...
въпроса има много аспекти, може да се погледне от различен ъгъл, да се отнася за съвсем различни неща, хора, предмети ...знам ли, но ..... дори и след раздяла с нещо адски ценно накрая пак оцеляваме, нали... е свеждането на този процес на оцеляване до минимум е най-трудната част, но не е и невъзможна... и точно в този период на оцеляване и в тази борба за оцеляване каляваме душата и волята си...
С дисциплина!
Убеждавам себе си, че това е краят, обръщам страницата и не си позволявам да се връщам назад. Хвърлям снимки и т.н.
Досега винаги действа ... само на един човек не можах да изхвърля снимката ... но там пък "утехата" е, че той така или иначе вече ме мрази и не иска да ме вижда, та се крепя на честолюбието: няма да се ръгам, дето не ме щат!!!
И така ...
C`est la vie ...
Досега винаги действа ... само на един човек не можах да изхвърля снимката ... но там пък "утехата" е, че той така или иначе вече ме мрази и не иска да ме вижда, та се крепя на честолюбието: няма да се ръгам, дето не ме щат!!!
И така ...
C`est la vie ...