А ти как си

Кажи ми ти как си приятелю?!
Доста време мина от тогава.
Излекува ли раната в душата,
сбъднаха ли се мечтите, твои...?!

Не пееш вече старите ни песни.
Не отпиваш от виното червено.
Лунното си момиче ти забрави,
сред чуждите го и изостави.

Самотна да пее своите песни,
писани сред звездите високи.
Без твоята светлина да свети,
в тъмните и непрогледни нощи.

Завърни се приятелю отново.
Звездите на небето ще върнем.
Часовниците в нашето време,
ще превъртим и то безвреме.

В лодката сам ще измръзнеш,
а за мечтите мои... не питай.
Чаша от виното свое налей ми,
а аз ще ти песните нови запея.

Щом край огъня буен се върнеш.
Приятел бъди ми. Друго не искам.
Самотна не искам вече да пея,
без теб и песните мои са глухи.

Кажи приятелю ти, как си?! Мен не питай...

Вярвайте в доброто и му отворете широко вратите.
Една усмивка само и друг е вече този свят!