Въпрос
25 отговора
1336 прегледа
Въпрос
Здравейте!
Не знам дали е уместно да питам тук, но не знаех къде. Правя проучване на пазара с наркотици и ме интересува колко върви доза хероин, колко е като грамаж , колко е била преди и т.н. Нямам познати, които биха могли да ме информират и ще бъда благодарна на всеки, който сподели информация.
Желая ви успех!
Не знам дали е уместно да питам тук, но не знаех къде. Правя проучване на пазара с наркотици и ме интересува колко върви доза хероин, колко е като грамаж , колко е била преди и т.н. Нямам познати, които биха могли да ме информират и ще бъда благодарна на всеки, който сподели информация.
Желая ви успех!
Re: Въпрос
Какво разбираш под доза? Това, което се продава може да бъде една доза или много дози, зависи от човека на колко е. 
Re: Въпрос
Еми, как да ти обясня. Преди се продавах на 5лв, 10 лв и 15лв. Сега се срещат - 12лв (малко), 20 лв (голямо), 25 лв и 35 лв. Примерно около 1гр. е 35цата, но по-малко. Но нито едно от тях не съответства на "доза". Всъщност дозата си е индивидуална за всеки. За някои за веднъж му стига половината на 12ка, а за друг - цяла 35ца. Тъй че какво да ти кажа? За мене една 35ца ми стига за 7 до 9 дена. За приятелят ми 35ца му трябва за едно денонощие. Зависи от кой по какъв начин го приема, колко често, какъв му е толеранса и необходимостта. Много е относително. Ако на базата на това, което ти казах ти възникнат по-конкретни въпроси - питай. 
Re: Въпрос
Съжалявам за наглия офф-топик въпрос, ама отдавна мислех да те питам и сега се сетих: как интегрираш преживяванията от гъбите с тези от хероина? За мене лично ентеогените са един от най-големите врагове на всяка пристрастяваща субстанция, в смисъл аз съм пристрастен към никотина и по време на трипове виждам колко ужасяващо гадно е това, а съм сигурен че за хероина е още по-отвратително...в смисъл не влизат ли в някакво противоречие двете неща? На мене самата идея че съм подчинен на нещо, което не е някак си естествено и не зависи от мене може да ми съсипе целия трип, стига само да мисля за него, абе не знам, то със сигурност си зависи от човека и моето е индивидуална реакция...ама все пак питам, при тебе такива неща има ли и как се справяш с тях? Аз ако употребявах опиати вероятно дори и марихуана нямаше да пуша...от време на време като съм напушен ми минават същите идеи през главата...всъщност употребяващите опиати, поне повечето, имат някакво доста негативно отношение към марихуаната, това предполагам идва точно оттам. Това също бих желал да ми го обясните, защото ми е трудно да го разбера. В смисъл такъв че няма как да гледам на живота през погледа на употребяващ опиати човек и се надявам никога да не гледам, обаче някои аспекти на това мислене винаги много са ме учудвали, не знам.
цени
долу горе както ги каза Аммето ама с малки подробности
зна4и цените варират в зависимост от градовете, в Сф са едни във Варна други Ямбол трети,ааааа и НЯМА един грам между другото......0.8гм е нали се сещате защо
Re: Въпрос
"За мене лично ентеогените са един от най-големите врагове на всяка пристрастяваща субстанция, в смисъл аз съм пристрастен към никотина и по време на трипове виждам колко ужасяващо гадно е това, а съм сигурен че за хероина е още по-отвратително...в смисъл не влизат ли в някакво противоречие двете неща? "
За това мисля, че си много прав. Всъщност - още не знам как са в съчетание. Обаче предусещам, че точно нещо такова ще се случи. Предишните пъти като съм взимала гъби беше различно. Тогава не взимах толкова редвно, всъщност нямах зависимост. Тя е от скоро от 1 година някъде. Преди това, абстиненцията ми се изразяваще в една неприятна нощ и на следващият ден си бях добре. А в периодите, когато взимах гъби не взимах хероин. Бях го спряла за един кратък период напълно. Обаче на гъби съм си ги мислела същите тия неща, за които говориш и за това не знам този път как ще станат работите. Незнам, може да пробвам пак да спра за някакъв период преди гъбите. В интерес на истината ме е страх да ги съчетая. Или пък да видя какво ще стане така. Може пък да ми покажат нещо в тази посока. Ще видим. Не съм го измислила още.
"всъщност употребяващите опиати, поне повечето, имат някакво доста негативно отношение към марихуаната, това предполагам идва точно оттам."
Това вярно ли е? Не знам аз нямам негативно отношение към марихуаната. Иначе и на мен ми минават такива идеи през главата, като се напуша, обаче за други аспекти от живота. За хероина не ме спича, обаче има и такива неща, за които да, тъй че се сещам за какво говориш.
"обаче някои аспекти на това мислене винаги много са ме учудвали, не знам."
Кои аспекти те учудват?
За това мисля, че си много прав. Всъщност - още не знам как са в съчетание. Обаче предусещам, че точно нещо такова ще се случи. Предишните пъти като съм взимала гъби беше различно. Тогава не взимах толкова редвно, всъщност нямах зависимост. Тя е от скоро от 1 година някъде. Преди това, абстиненцията ми се изразяваще в една неприятна нощ и на следващият ден си бях добре. А в периодите, когато взимах гъби не взимах хероин. Бях го спряла за един кратък период напълно. Обаче на гъби съм си ги мислела същите тия неща, за които говориш и за това не знам този път как ще станат работите. Незнам, може да пробвам пак да спра за някакъв период преди гъбите. В интерес на истината ме е страх да ги съчетая. Или пък да видя какво ще стане така. Може пък да ми покажат нещо в тази посока. Ще видим. Не съм го измислила още.
"всъщност употребяващите опиати, поне повечето, имат някакво доста негативно отношение към марихуаната, това предполагам идва точно оттам."
Това вярно ли е? Не знам аз нямам негативно отношение към марихуаната. Иначе и на мен ми минават такива идеи през главата, като се напуша, обаче за други аспекти от живота. За хероина не ме спича, обаче има и такива неща, за които да, тъй че се сещам за какво говориш.
"обаче някои аспекти на това мислене винаги много са ме учудвали, не знам."
Кои аспекти те учудват?
Редактирано от Amme на
Re: Въпрос
Такова нещо като "доза" няма.С времето "дозата" се качва.Това беше и една от причините да я махнат от закона.На практика никой не може да каже колко е "еднократна доза".Зависи от човека,от това как взима,колко често и т.н.Съответно хора с по десет грама в джоба излизаха чисти.И как да не са,ако това им е дозата за седмицата/месеца примерно.
Re: Въпрос
Благодаря за отговора:)
А чрез дилър ли се осъществява продажбата? Къде може да се закупи, трябва да познаваш някого ли?

А чрез дилър ли се осъществява продажбата? Къде може да се закупи, трябва да познаваш някого ли?
Re: Въпрос
olele,veronika,kakvi sa tiq vuprosi?? "4rez dilur li trqbva...otkude.."!!!wow!!!
a kakvo e tova trqbva suvsem me oburkva.
TRQBVA da si nameri6 xeroin?
i predi tova da znae6 ot kude,kolko i s kolko pari da si go kypi6??
nqkakuv plan kak da produlji6 razvitieto si za vbude6te li e,6to li?!!
otgovori mi,molq te.
a kakvo e tova trqbva suvsem me oburkva.
TRQBVA da si nameri6 xeroin?
i predi tova da znae6 ot kude,kolko i s kolko pari da si go kypi6??
nqkakuv plan kak da produlji6 razvitieto si za vbude6te li e,6to li?!!
otgovori mi,molq te.
Re: Въпрос
ili moje bi ti trqbva nqkoi,koito da poznava nqkoi,ili nqkoi koito da ti kaje - az sum dilur - zapovqdai;]]
xaxaxa,da ne si kyka?ebati tupiq vupros i izrazqvaneto ti e syper stranno - "a 4rez dilur li se osu6testvqva prodajbata".
po bankov put be.i online,ako ima6 kreditna karta ili si xaker su6to stava.spoko.na4ini kolkoto iska6.a ako stisne6 zdravo o4i i si go pojelae6 silno,ama mnogomnogo silno,xeroinut sam 6te doide pri teb i bez da go tursi6.probvai.
xaxaxa,da ne si kyka?ebati tupiq vupros i izrazqvaneto ti e syper stranno - "a 4rez dilur li se osu6testvqva prodajbata".
po bankov put be.i online,ako ima6 kreditna karta ili si xaker su6to stava.spoko.na4ini kolkoto iska6.a ako stisne6 zdravo o4i i si go pojelae6 silno,ama mnogomnogo silno,xeroinut sam 6te doide pri teb i bez da go tursi6.probvai.
Re: Въпрос
Аз си мисля, че момичето учи нещо и му трябва такава информация, я за проект, я за нещо такова, незнам.....
А за последното си много права, знаеш ли - ако наистина силно поискаш нещо, то ще те намери. Имам предвид, че ще се създадат такива условия и поредица от случайности, които точно това ще направят - ще доведат желаното. Точно затова човек трябва много да внимава какво си пожелава, понеже задейства такъв процес, който да го направи възможно. Понякога са необходими години обаче - зависи от желанието и от силата на човека, който го желае.Не само за хероина говоря. И е изпробвано - при мен се получава.
А за последното си много права, знаеш ли - ако наистина силно поискаш нещо, то ще те намери. Имам предвид, че ще се създадат такива условия и поредица от случайности, които точно това ще направят - ще доведат желаното. Точно затова човек трябва много да внимава какво си пожелава, понеже задейства такъв процес, който да го направи възможно. Понякога са необходими години обаче - зависи от желанието и от силата на човека, който го желае.Не само за хероина говоря. И е изпробвано - при мен се получава.
Редактирано от Amme на
Re: Въпрос
Не ставаше ли въпрос за еднократна доза
Демек толкова колот ти трябва за едно охапване а не да се усмъртиш
Жалко че го махнаха за всичко
В сайта на Промена четох че един от основателите му влезъл за 6 г. заради трева
ебати и олигофренията
начи за 100кг. херо и 1 цигарка се същото 
Демек толкова колот ти трябва за едно охапване а не да се усмъртиш
Жалко че го махнаха за всичко
В сайта на Промена четох че един от основателите му влезъл за 6 г. заради трева
Re: Въпрос
Мисля, че да, но ще ти кажа със сигурност, когато пожелая да го отказвам. За сега не желая. Не ми пречи, поне за сега, а и не съм си научила още всички уроци от него. Но би трябвало, ако за всичко друго е така и за това да важи същото.
Съществуват мисля няколко стереотипа за наркомани на хероин - ето два, които съм забелязала: 1. Наркоманите са пропаднали, хора, които крадат и жевеят на улицата. 2. Всеки наркоман отчаяно желае да се откаже от вредният си навик, но някак си все не успява.
Но ако това е така, то не важи за всички. Има наркомани, които не крадат и работят, за да си изкарат парите за веществото сами и не че живеят в лукс, но в никакъв случай не са на улицата. Не всеки наркоман отчаяно желае да спре - има и такива, които не желаят откровено, други не желаят, но заблуждават понякога и себе си, че е така, а трети наистина си го желаят и търсят начини да го направят, опитват, провалят се, пак опитват, докато един ден успеят да го направят. Доказват го многото успели да гио направят хора и още повечето не успели.
Сигурна съм, че който наистина го желае си намира начини да успее, който се заблуждава, че го желае си намира оправдания да се провали. Много малко хора си признават, че наистина не желаят да спрат. Защото се възприема като срамно да си наркоман, а пък два пъти повече, ако имаш наглостта, да не осъзнаваш колко страшно нещо е и да не желаеш да спреш.
Ако изключим това, че хероинът е много скъп, че му слагат разни вредни неща и че потребителят му не може да бъде сигурен в процентното му съдържание (което води до липса на пари и мизерия и опасности за живота, което пък е в пряка зависимост от забраната му), то зависимостта към него не би била много по различна от зависимостта, към каквото и да е вещество, формиращо зависимост. Дори съм чувала, че е по лека, в сравнение с алкохолната например.
Естествено, това са си някакви мои разсъждения по темата, които изобщо не е задължително да са универсална истина. Обаче такава е моята истина, поне за момента, стремя се да се самозаблуждавам, колкото е възможно по-малко, разбира се едва ли успявам напълно.
В едно съм сигурна, пожелая ли, ще намеря начин да спра т.е това, което казах понапред – ще се случат поредица от случайности и обстоятелства, които ще подпомогнат да си осъществя намеренито. Но трябва да го пожелая силно и от сърце иначе няма да подейства. Нищо друго – нито комуни, нито забрани, нито доктори и лекарства. Защото те са само помощни средства, горивото на процеса е искреното желание. Поне така си мисля. Може и да се заблуждавам. Следва да разбера.
Поздрави!
Съществуват мисля няколко стереотипа за наркомани на хероин - ето два, които съм забелязала: 1. Наркоманите са пропаднали, хора, които крадат и жевеят на улицата. 2. Всеки наркоман отчаяно желае да се откаже от вредният си навик, но някак си все не успява.
Но ако това е така, то не важи за всички. Има наркомани, които не крадат и работят, за да си изкарат парите за веществото сами и не че живеят в лукс, но в никакъв случай не са на улицата. Не всеки наркоман отчаяно желае да спре - има и такива, които не желаят откровено, други не желаят, но заблуждават понякога и себе си, че е така, а трети наистина си го желаят и търсят начини да го направят, опитват, провалят се, пак опитват, докато един ден успеят да го направят. Доказват го многото успели да гио направят хора и още повечето не успели.
Сигурна съм, че който наистина го желае си намира начини да успее, който се заблуждава, че го желае си намира оправдания да се провали. Много малко хора си признават, че наистина не желаят да спрат. Защото се възприема като срамно да си наркоман, а пък два пъти повече, ако имаш наглостта, да не осъзнаваш колко страшно нещо е и да не желаеш да спреш.
Ако изключим това, че хероинът е много скъп, че му слагат разни вредни неща и че потребителят му не може да бъде сигурен в процентното му съдържание (което води до липса на пари и мизерия и опасности за живота, което пък е в пряка зависимост от забраната му), то зависимостта към него не би била много по различна от зависимостта, към каквото и да е вещество, формиращо зависимост. Дори съм чувала, че е по лека, в сравнение с алкохолната например.
Естествено, това са си някакви мои разсъждения по темата, които изобщо не е задължително да са универсална истина. Обаче такава е моята истина, поне за момента, стремя се да се самозаблуждавам, колкото е възможно по-малко, разбира се едва ли успявам напълно.
В едно съм сигурна, пожелая ли, ще намеря начин да спра т.е това, което казах понапред – ще се случат поредица от случайности и обстоятелства, които ще подпомогнат да си осъществя намеренито. Но трябва да го пожелая силно и от сърце иначе няма да подейства. Нищо друго – нито комуни, нито забрани, нито доктори и лекарства. Защото те са само помощни средства, горивото на процеса е искреното желание. Поне така си мисля. Може и да се заблуждавам. Следва да разбера.
Поздрави!
Re: Въпрос
ne moga da si predstavq narkoman,koito se samozablyjdava,4e iska da spre.
moje taka da izglejda otstrani,kogato 4ovekut se opitva da spre i se provalq xilqdi puti,no tova izob6to ne ozna4ava,4e toi si e izmislil,4e iska da spre,za6toto taka bilo prieto ili nqkakva podobna glypost.
za da pravi6 takova ne6to se iskat dosta nervi i ne mislq,4e nqkoi bi gi xabil samo za6toto taka e prieto ot nqkoi si.
vij,xora,koito se zablyjdavat,4e ne iskat ili nqmat pri4ina o6te da sprat sum vijdala dosta.nari4a se bqgstvo ot realnostta.
xeroinut i zavisimostta kato na4in na jivot vinagi pre4at.dori da ima6 pari,rabota,lubov,priqteli.pre4at,za6toto te promenqt ponqkoga dori bez ti da go zabeleji6.i opredeleno te promenqt v neblagopriqtna posoka.
amme,mislq 4e to4no dvete sme si govorili kak se gybi vreme v takuv na4in na jivot.moje i da ne sme,no az sum sigyrna,4e dori godinite,v koito vzimax 1 put sedmi4no sa mi propilqno vreme,za6toto 6tqx da imam mnogo pove4e xus za deistviq i jivot bez tova ve6testvo.
xeroinut deistva asocialno i depresivno kato afterefekt dori i za xora,koito go vzimat rqdko.
tova vsu6tnost si e samo nabludenie.moje da nqma osobeno osnovanie.
prosto pove4eto xora,koito poznavam,zabavixa razvitieto si,vzimaiki xeroin.sus sigyrnost moga da tvurdq,4e ima prqka vruzka m/y razvitieto ti i priemaneto na narkotici.ako nqkoi si misli,4e pomagat,trqbva da e golqm kreten.
ina4e i az ne sujalqvam za opita si s tezi ne6ta,prosto za6toto dokolkoto se poznavam nqma6e da mina po dryg put.no ob6to vzeto vinagi me e draznelo,kogato nqkoi kaje za nqkoe ve6testvo,4e my pomaga.tova si e 4isto opravdanie za pred tebe si da produlji6 da go vzima6.
izklu4vam gubite i trevata vse pak.
moje taka da izglejda otstrani,kogato 4ovekut se opitva da spre i se provalq xilqdi puti,no tova izob6to ne ozna4ava,4e toi si e izmislil,4e iska da spre,za6toto taka bilo prieto ili nqkakva podobna glypost.
za da pravi6 takova ne6to se iskat dosta nervi i ne mislq,4e nqkoi bi gi xabil samo za6toto taka e prieto ot nqkoi si.
vij,xora,koito se zablyjdavat,4e ne iskat ili nqmat pri4ina o6te da sprat sum vijdala dosta.nari4a se bqgstvo ot realnostta.
xeroinut i zavisimostta kato na4in na jivot vinagi pre4at.dori da ima6 pari,rabota,lubov,priqteli.pre4at,za6toto te promenqt ponqkoga dori bez ti da go zabeleji6.i opredeleno te promenqt v neblagopriqtna posoka.
amme,mislq 4e to4no dvete sme si govorili kak se gybi vreme v takuv na4in na jivot.moje i da ne sme,no az sum sigyrna,4e dori godinite,v koito vzimax 1 put sedmi4no sa mi propilqno vreme,za6toto 6tqx da imam mnogo pove4e xus za deistviq i jivot bez tova ve6testvo.
xeroinut deistva asocialno i depresivno kato afterefekt dori i za xora,koito go vzimat rqdko.
tova vsu6tnost si e samo nabludenie.moje da nqma osobeno osnovanie.
prosto pove4eto xora,koito poznavam,zabavixa razvitieto si,vzimaiki xeroin.sus sigyrnost moga da tvurdq,4e ima prqka vruzka m/y razvitieto ti i priemaneto na narkotici.ako nqkoi si misli,4e pomagat,trqbva da e golqm kreten.
ina4e i az ne sujalqvam za opita si s tezi ne6ta,prosto za6toto dokolkoto se poznavam nqma6e da mina po dryg put.no ob6to vzeto vinagi me e draznelo,kogato nqkoi kaje za nqkoe ve6testvo,4e my pomaga.tova si e 4isto opravdanie za pred tebe si da produlji6 da go vzima6.
izklu4vam gubite i trevata vse pak.
Re: Въпрос
Ooo, повярвай ми има много такива хора. Някои хора много добре са осъзнали вредата от хероина, много има пречи, но предпочитат да седят в безпомощност, убеждавайки себе си, че просто не могат, много искат, но не могат. Казват си трябва да спра от утре, но дори и опит не правят. Измислят си важна причина защо не може днес да започнат и непрекъснато се подготвят за големият и страшен ден, в който ще започне абстиненцията. Но той никога не идва, защото още при първите симптоми, намират начин да си вземат – заради нещо много важно, възникнало в работата, точно сега не търпящо отлагане, отлага се отказването; заради необходимостта да се отиде до някъде или ако дойде някой, който не бива да ни вижда в такъв жалък вид; заради внезапно случила се неприятност, която иначе не може да се преглътне; заради специален момент, който не бива да се проваля с болестно състояние и т.н и т.н мога да изброявам дълго начините по които хората лъжат себе си за разни неща и пригаждат действителността към собствените си виждания по въпроса.
Ти описваш другият случай, в който човек действително искрено е пожелал да спре или да е достигнал до точката „няма накъде” – това е друго и аз много добре разбирам какво трябва да изтърпи човекът, който наистина го е пожелал откачването, но той е тръгнал да прави нещо, вярно, може да се проваля често, но не спира да опитва, да увеличава устойчивостта и волята си след всеки опит с по малко, докато един ден тя ще стане достатъчна, че да се освободи. Естествено той ще мине през много изпитания и провали, но, няма да спре и ако не се предаде един ден ще успее, ще намери начин. Има разлика между двата типа желания за отказване и повярвай ми има и от двата вида.
Както и от третия – хора, които предпочитат да не се заблуждават че искат или че могат да го направят, познават се и знаят до къде ще им стигне енергията да го направят и дали е достатъчна за да успеят или пък искат да опознаят в детайли състоянието преди да опитат да го напуснат, пък каквото сабя покаже - или ще успеят или няма, а може и да приемат, че желанието им е да водят живота си точно по този път, точно по този начин.
Сигурна съм че има още по голям набор от възможни типове хора и отношения с веществото. Може би толкова, колкото са и потребителите. И колкото и да са общи състоянията и усещанията, които хероинът оставя у хората, все пак за всеки си има някаква характерна черта, някакво специално основание или обяснение за пред тях си защо го правят, има си специфичен тип вина за това че си различен и не те интересуват точно същите проблеми, които владеят мислите на по-голямата част от хората.
Казвам ти го защото съм минала през всички от състоянията, които споменах и съм опитала и от лъжите към себе си и от искреното желание и борбата за спиране, и от изчистването и после новото започване.
А може и да не са точно типове хора, а състояния, през които човек преминава, осъзнавайки във всяко по нещо, може да се касае за трупане или разпиляване на енергия. А за да се измъкнеш от зависимост си трябва енергия, намерение.
Това за неприятната посока донякъде е вярно, ако се оствиш на инерцията, неусетно така може да се изкривиш, че и сам да не можеш да се познаеш. Защото всеки компромис, който направиш със себе си неминуемо води до промяна в личността ти - преглътнал си нещо, което което си смятал за недопустимо, престъпил си принцип, от който си се ръководил в живота, бил ти е като опора, с която си балансирал ходейки по въжето на живота си, над дълбоката пропаст на реалността. Но ако я видиш, осъзнеш тази неприятна посока, можеш да я промениш, да не се съгласиш на компромис и да продължиш да се доверявш на принципите си. Което разбира се е труден и трънлив път по който не всеки може да поеме.
За много опасно намирам хората да се унасят в разсъждения "какво би станало ако...” , „какво можех да направя”, какво сгреших, че направих”, изобщо цялото това "миналонеосъществимо” време. То много вреди, много! Наблюдавам го от доста време в поведението на близък човек. Така е хванат в капана на това време, че не може да се измъкне, не може да се накара дори да опита ей така нещо различно, но след като стане вече невъзможно да се върне събитито назад и да тръгне в друга посока, започва „ех ако не беше станало така”, „ех ако не беше се случило това”, „щеше да стане еди как си”, „сега щеше да съм направил едикаквоси”. Съвсем образно говоря, но се надявам да ми схващаш идеята. Много е опасно да не се попада в този капан, а да се гледа напред, т.е „според създалите се обстоятелства мога да постъпя едикакси”, „това вече се е случил и не може да се промени, дай да видя как да продължа от тук насетне” – това мисля, че е по-правилен подход.
Наркотиците имат връзка с равитиетио ти, без значение дали положителна или отрицателна, това е твоето отношение просто, посоката я определяш ти, понякога и с бездействието си.
Както и да е. Мисля, че човек трябва да поеме отговорност, за действията си т.е да приеме, че за всичко, което се случва в животът му е отговорен единствено той. Докато мисли, че вината е някъде другаде, извън него, в други хора, обстоятелства или събития, той няма да може да направи нищо. Защото можеш да въздействаш на нещо, ако то е в теб и зависи от теб, когато зависи от някой или нещо друго ти не можеш да въздействаш и промениш нищо, можеш да го направиш само с нещата, които зависят от теб. Ако достигнеш до съзнанието, че зависимостта е нещо, което зависи от теб, то ако пoжелаеш ще намериш начин да я прекъснеш, докато си мислиш че зависи от нещо друго дотогава тя ще се определя от това нещо друго и то ще може да я прекрати само, но ти не можеш да му въздействаш по никакъв начин. Незнам, малко мъгляво обяснявам, дано да става ясно какво искам да кажа. И воля, но дори и да я нямаш тя се придобива – на съответната цена, естестено
Мале, аз се олях в писане, сори
А за гъбите и тревата - те са си отделен случай.
Ти описваш другият случай, в който човек действително искрено е пожелал да спре или да е достигнал до точката „няма накъде” – това е друго и аз много добре разбирам какво трябва да изтърпи човекът, който наистина го е пожелал откачването, но той е тръгнал да прави нещо, вярно, може да се проваля често, но не спира да опитва, да увеличава устойчивостта и волята си след всеки опит с по малко, докато един ден тя ще стане достатъчна, че да се освободи. Естествено той ще мине през много изпитания и провали, но, няма да спре и ако не се предаде един ден ще успее, ще намери начин. Има разлика между двата типа желания за отказване и повярвай ми има и от двата вида.
Както и от третия – хора, които предпочитат да не се заблуждават че искат или че могат да го направят, познават се и знаят до къде ще им стигне енергията да го направят и дали е достатъчна за да успеят или пък искат да опознаят в детайли състоянието преди да опитат да го напуснат, пък каквото сабя покаже - или ще успеят или няма, а може и да приемат, че желанието им е да водят живота си точно по този път, точно по този начин.
Сигурна съм че има още по голям набор от възможни типове хора и отношения с веществото. Може би толкова, колкото са и потребителите. И колкото и да са общи състоянията и усещанията, които хероинът оставя у хората, все пак за всеки си има някаква характерна черта, някакво специално основание или обяснение за пред тях си защо го правят, има си специфичен тип вина за това че си различен и не те интересуват точно същите проблеми, които владеят мислите на по-голямата част от хората.
Казвам ти го защото съм минала през всички от състоянията, които споменах и съм опитала и от лъжите към себе си и от искреното желание и борбата за спиране, и от изчистването и после новото започване.
А може и да не са точно типове хора, а състояния, през които човек преминава, осъзнавайки във всяко по нещо, може да се касае за трупане или разпиляване на енергия. А за да се измъкнеш от зависимост си трябва енергия, намерение.
Това за неприятната посока донякъде е вярно, ако се оствиш на инерцията, неусетно така може да се изкривиш, че и сам да не можеш да се познаеш. Защото всеки компромис, който направиш със себе си неминуемо води до промяна в личността ти - преглътнал си нещо, което което си смятал за недопустимо, престъпил си принцип, от който си се ръководил в живота, бил ти е като опора, с която си балансирал ходейки по въжето на живота си, над дълбоката пропаст на реалността. Но ако я видиш, осъзнеш тази неприятна посока, можеш да я промениш, да не се съгласиш на компромис и да продължиш да се доверявш на принципите си. Което разбира се е труден и трънлив път по който не всеки може да поеме.
За много опасно намирам хората да се унасят в разсъждения "какво би станало ако...” , „какво можех да направя”, какво сгреших, че направих”, изобщо цялото това "миналонеосъществимо” време. То много вреди, много! Наблюдавам го от доста време в поведението на близък човек. Така е хванат в капана на това време, че не може да се измъкне, не може да се накара дори да опита ей така нещо различно, но след като стане вече невъзможно да се върне събитито назад и да тръгне в друга посока, започва „ех ако не беше станало така”, „ех ако не беше се случило това”, „щеше да стане еди как си”, „сега щеше да съм направил едикаквоси”. Съвсем образно говоря, но се надявам да ми схващаш идеята. Много е опасно да не се попада в този капан, а да се гледа напред, т.е „според създалите се обстоятелства мога да постъпя едикакси”, „това вече се е случил и не може да се промени, дай да видя как да продължа от тук насетне” – това мисля, че е по-правилен подход.
Наркотиците имат връзка с равитиетио ти, без значение дали положителна или отрицателна, това е твоето отношение просто, посоката я определяш ти, понякога и с бездействието си.
Както и да е. Мисля, че човек трябва да поеме отговорност, за действията си т.е да приеме, че за всичко, което се случва в животът му е отговорен единствено той. Докато мисли, че вината е някъде другаде, извън него, в други хора, обстоятелства или събития, той няма да може да направи нищо. Защото можеш да въздействаш на нещо, ако то е в теб и зависи от теб, когато зависи от някой или нещо друго ти не можеш да въздействаш и промениш нищо, можеш да го направиш само с нещата, които зависят от теб. Ако достигнеш до съзнанието, че зависимостта е нещо, което зависи от теб, то ако пoжелаеш ще намериш начин да я прекъснеш, докато си мислиш че зависи от нещо друго дотогава тя ще се определя от това нещо друго и то ще може да я прекрати само, но ти не можеш да му въздействаш по никакъв начин. Незнам, малко мъгляво обяснявам, дано да става ясно какво искам да кажа. И воля, но дори и да я нямаш тя се придобива – на съответната цена, естестено
Мале, аз се олях в писане, сори
А за гъбите и тревата - те са си отделен случай.
Редактирано от Amme на
Re: Въпрос
Много сте го закъсали, хора, ама надявам се да се оправите, въпреки че няма да ви е леко... Но всичко на този свят си има цена... Един мой приятел сега е в наркокомуна - беше си свежар, пък и спортуваше, но за една година се превърна в парцал. От всички наркотици - точно за херцата да се закачи...

А иначе си пафкахме тревица с него и си беше гот...
Но всичко е вредно - живей си живота чисто и се забавлявай - имаш си емоциите, които никакви наркотици не могат да заменят!
Поздрав!

Primum non nocere!
А иначе си пафкахме тревица с него и си беше гот...
Но всичко е вредно - живей си живота чисто и се забавлявай - имаш си емоциите, които никакви наркотици не могат да заменят!
Поздрав!
Primum non nocere!