игра

демократични метаморфози

в златния град прага съм на прага
на кантората на кафка –
малка схлупена къщурка

прекрачвам и се стъписвам
променям се изведнъж
и падам на пода
вече съм с антени
много крака притежавам
щъкам по книги досиета
крия се в тъмното
пазя светлината на живота

и така няколко сезона

но неведоми бяха пътищата
на човешките закономерности
в тази адвокатска обител
защото през пролетта
68 крака ме преследваха
искаха целенасочено да ме изтребят
като нещо старо зло и неприятно
аз не им се давах
като призрак бродех и се изплъзвах
бягах към прага
но не го достигнах

той беше моята мечтана америка
истински процес достигащ до никъде
освен до мъртвото ми тяло
щръкнало като кула на замък
и смачквано с удоволствие
присъщо на погълнатия последен залък

с.и.

здравей, Сив :)

момиченцето в самолета
главата на куклата обърна,
за да ме види тя.

:)

любовната математика е странна
любовниците са половинки от цяло
но са винаги раздалечена двойка

и.с. :)