Сезоните с теб

Есен е.
Прегръщам лъчите
на есенно слънце,
запазили още
от теб топлина.
И сгушвам се там,
сред окосеното лято,
сред сладкия дъх
на узрели жита.

А после,
със тъжните песни на виното,
отпивам и глъдка от теб
и тихо заспивам
в прегръдки невидими
и смокиня целува ме
със целувки от теб.

Есен е.
А скоро ще дойде и зимата,
ще ме грее тогава
огън от теб,
ще пропуква в огнището
лято отминало,
но запазило
спомена с теб.

Стихията пролетна
в мен ще бошува,
ще събужда отново
света за живот
и тогава ще бъде
велика магия,
родена от мен и от тебе
с любов.

Мила Ник

В тази есен гореща
с трудна зима накрая,
дълги северни свещи
греят в южната стая.

И подобно мислител
на фантазии щедър,
спах в онази обител
върху ракла от кедър.

Изтъгувах,забравих,
веч безнадежно е
и на свеща оттогава
гоня слабото пламъче.

Щом над строфи и срещи
спра за миг да играя,
паля южните свещи
в мойта северна стая.






"Обадили се по радио Ереван, че бялата лястовичка била на път за България и в най-скоро време няма да има тъгуващи и прочее у нас.
- Няма опасност да се появи - отговорило нашето радио. В България не остана нито една жица,камо ли вяра."

Небето вън е разцъфнала роза,
в топлото октомврийско утро.
В листите й дъгата се врязла,
плахо над облаците разтваря.

Лудата есен в сезони разхожда,
по косите на тревата посребрени.
С боси крачета танцува в нея,
под звуците на дъгата, цветни.

Уханието й надалеч се разнася,
зад дантелените облачета, бели.
Танцуваща под пелената розова,
огромната в бяло луна се носи.

И дъгата цветна плува към нея,
сред сините небесни потоци...
В лодка малка от розови листи,
покрита с кристалчета цветни.

Дъждец от есенни сълзи заваля,
облечен в прозрачни кристали.
Изкъпа изцяло тревата зелена,
и с ръцете си нежни я погали...



Вярвайте в доброто и му отворете широко вратите.
Една усмивка само и друг е вече този свят!