Posavetvaite me

Temata "Biete li decata si" me podseti da Vi pitam, kak da naucha deteto si da se otbranyava

Imam momiche na 7. Kogato beshe na okolo 3 i zapochva da razbira koe e redno i koe ne e izyala 3-4 shamara po buzata /obshto za godina/ Ot togava nasam ako me yadosa ya prashtam v stayata si ili ne i govorya. Ta se zachudih ako byah produljila sas hsamarite dali shteshe da moje da si vrushta, kogato nyakoe dete ya tormozi.
Ot gradinata se vrushtala i kazva "toya me udari", onya me namokri. Predi sedmica se vrushta ot u-shte s nadraskana kachulka na yaketo s moliv . Onya den se vrushta s nadraskan grub s himikal .......
Pitam ya kak e reagirala, a tya "kazah go na gospojata"
Ne i idva ot vutre da se zashtiti, ako tryabva i da udari.

мдааа точно на това трябва да я научиш, като я надраскат с молив - бум един юмрук л лицето на лошото дете.....евала

удряне по бузата.... Децата си имат място, предназначено за пошляпване, но определено не и в областта на главата.

Az shtot sam kuha za tova!
Taka si i pomislih che shte zashtitavate po buinite deca. Yavno i vashte sa takiva ... jalko!

kak postupvat vashite deca v podoben sluchai ?

Пиши на кирилица, ако обичаш!

Kuha, да се отбраняваш не значи непременно да биеш. Нали се сещаш, че и на възрастните е позволено да се отбраняват САМО в границите на неизбежната самозащита. Ако наистина е казала на госпожата, според мен е постъпила съвсем адекватно. Може би това не е достатъчно, може би трябва да я посъветваш да не допуска да и съсипват дрехите, да му вземе химикала, ако трябва (и може де) - и със сила, но пък да и кажеш: "щом ти вади химикалка да те драска, фрасни му един..."- не бива, не си ли съгласна? Ние хора ли ще възпитаваме, мутри ли, или зверове от джунглата?

Наистина не бива да даваме такива съвети, но и аз съм се дразнила, когато някой е бил груб с дъщеря ми, а тя не е отговорила подобаващо, а е отишла да страда в някой ъгъл или е казала на г-жата. Знам, че би било голяма грешка да я посъветвам да отговори на "удара с удар", но тайничко бих се зарадвала, ако постъпи така /не че няма да я скастря, де/. Ще следя темата с интерес

Да, и аз имам същия проблем със сина ми- на 5 е и все се оплаква от някой, а напоследък и че му взимат очилата, той е от 2 мес. с тях, все му казвам да каже на г- жата, ама и това не е решение, щото пък тя ми казва, че не била видяла, не знам дали и не си измислят понякога за някои неща, а и дали те не са провокирали...Оставям сам да се оправи, а виж- за *лошите* думи, му обяснявам какви са и че не трябва да ги повтаря, с някакви смътни обяснения какво значат- и това си е проблем!
Все пак трябва да и кажеш как да се отбранява, мойта щерка също много се оплакваше, казвах и да не говори с тези деца и да не им обръща внимание, като се надявах, че ще отмине. Така и стана!

Az ne sam roditel oshte,no shte vi napisha kak samata az sam reagirala na takiva situatsii i kak bih iskala detsata mi da reagirat,kogato imam takiva.
Ot 1 klas edin sauchenik me tegli po tselija koridor za plitkite(imah kosa dalga do krasta).Togava bjah dobro dete,ne mojeh da se zashtitavam.Kato se pribrah v kashti i mama me resa mi izpopada polovinata kosa ot plitkite.Kato i razkazah kakvo e stanalo tja otide na drugija den i kaza na vaprosnija mi sauchenik(koito beshe tsiganche üpovtarjashto 1 klas za 4 pat),che ako me pipne oshte vednaj shte mu izvie vrata kato na pile.Bez da se zanimava s gospojata i taka natata.
Sled tozi intsident se nauchih da se zashtitavam.Roditelite mi sa me uchili,che nasilieto ne e reshenie i che dumite se sashto tolkova silno orajie.Taka i postapvah-opitvah se da se opravjam s dumi,no vinagi ima sluchai,kogato trjabva da prilojish i gruba sila.Sled njakolko sluchaja(sashto taka draskane na drehite,sabarjane narochno na sadvicha mi sas salam-v nai-gladnite godini,kogato njamashe nishto po magazinite za jadene i prijateli ni prashtaha suho mljako ot chujbina,chupene na chasovnika mi i t.n.)smilah ot boi vinovnika.Tova e polojenieto-trjabva da se nauchish da se zashtitavash sam i da ne razchitash na drugi(gospoji i taka natatak).Kato ti nadraskat drehite i nabiesh sauchenika vednaj,dva pati i poveche nikoi njama da te zakacha,zashtoto shte znae kakvo shte posledva.Pri takiva sluchai vazmezdieto trjabva da e mignoveno-vinovnika trjabva da bade nabit.A tezi,koito sa se oplakvali na gospojata vinagi sam gi smjatala za slabatsi i sam se draznela,che ne se opravjat sami sas situatsijata,a i v edin moment oplakvaneto preminava v donosnichestvo.A kato porasnat detsata pri pravilno vazpitanie shte se nauchat kak da se opitvat da izbjagvat sblasatsite.
Klasa e mini model na obshtestvoto i po-silnite otseljavat-tova e prostata istina.

Госпожа, момичето ви е по-мъдро от вас. Съжалявам ако ви обиждам.
Да се отвръща нанасилието с насилие е безмислено и до нищо добро не води.
Ужасно е, че очаквате от детето си да се бие, дори за реванш. Наистина ли го поощрявате да отвърне на ударите със същото?
Вашето дете е направило най-доброто, което се прави в подобна ситуация. Информирало е учителката. Всичко останало е безмислено.
Знам, че в България понякога нещата с детското насилие са екстремни и не се се вместват в обикновените представи. Но въпреки това...
Не бива с бой напред.

Много ми е интересно какво екстремно има в детското насилие в България? Децата са деца навсякъде по света... не вярвам, че някой може сериозно да смята, че децата в българия са по-зли и "екстремни насилници" едва ли не. И винаги ме дразнят обобщения от този род... обикновено изказани от хора, напуснали България и смятащи се за нещо по-добро... Както и да е - нямам за цел да обидя... просто не се сдържах..

Сега по същество - "най-доброто, което се прави в подобна ситуация" не може да се дефинира еднозначно. Щото ситуации има много и най-различни.Може понякога наистина най-правилното и (което е по-важно) ефективно решение е да се предизвика вниманието на госпожата (учителката, възпитателката и т.н.). Но има случаи, в които това не е решение. Например когато на госпожата и е "омръзнало" да я занимават о подобни проблеми и предпочита да си допие кафето на спокойствие... Или когато трябва да се реагира веднага на момента - може госпожата да е далеч например...
Най-важното и, разбира се най-трудно, е да научим децата си кога как да реагират.
А да се отвръща на насилието просто е задължително. По един или друг начин, но трябва да се отвръща. Защото иначе се създава чувство за безнаказаност... и детето свиква, че може да малтретира по-слабите от себе си... И пак казвам - да се отвръща по един или друг начин - може понякога правилният начин да е като се каже на учителката... но може и да не е...

There's nothin' wrong with bein' a son of a bitch.

Благодаря на всички за мненията.
Аз си извадих поуката да не коментирам повече ситуации с хора, които не познават нито мен,нито детето ми.
Обясних на момичето си, че има и такива деца, които копират постъпките на по-големите си братя и сестри; че има озлобени деца, на които в къщи не им се отделя необходимото внимание за възпитание; че има и деца, които завиждат на новата дрешка на другото дете и че винаги ще ги има - и в градината, и в училище, и на работа.
И преди съм й казвала, че ако те е страх от куче, като му тропнеш с крак и то ще избяга. При хората е същото. Ако се плашиш да реагираш и разчиташ все на госпожата все ще те "тъпчат" по един или друг начин

Благодаря отново за мненията.

И ние имаме същия проблем. Миналата година детето ми беше в първи клас и тогава се сблъска с лоши деца. Късане на учебници, обиди - копеле, цървул, крадене, биене... Не смятам, че е нормално да се търпи това положение. Реакцията на госпожата - всеки отговаря за себе си и сам да се оправя. Да, добре, но синът ми не е агресивен и всичко това го стресира. Следваща крачка- разговор с родителите на детето. Резултатът - бащата ми каза, че ще ме набие, ако продължавам да мисля, че синът му върши това и говори така. Спокойна съм, търпелива, но няма да е вечно.
За сега инструкциите са детето ми да не се поддава на юркането - донеси ми вода, дай ми читанката си, понеже съм забравил своята..., когато го обижда и бие да казва винаги на госпожата, нищо, че отношението и е неутрално.
Ако нещата не са променят пак ще говоря с госпожата, директора, родителите и ако пак няма ефект ще набия лошото дете.

"Да се отвръща нанасилието с насилие е безмислено и до нищо добро не води. Ужасно е, че очаквате от детето си да се бие, дори за реванш. Наистина ли го поощрявате да отвърне на ударите със същото?" - ??? А какво да се направи? Детето да се остави да го тормозят и бият ли? Да го смачкат от сега? Теб, ако някой започне да те бие ще стоиш примирено? Няма да реагираш, няма да се защитаваш? Да, естествено, че ако получи шамар, трябва да отвърне, за да го оставят на мира и да не става жертва на системен тормоз. Проблемът е, когато детето не може да отвърне, когато не може да се защити.
"Вашето дете е направило най-доброто, което се прави в подобна ситуация. Информирало е учителката. " - и какво като е информирала госпожата? Госпожата знае, няма проблем, да си тормозят детето.
"Всичко останало е безмислено." - какво означава безсмислено? Че човек трябва да приема всичко и да се примирява?
Детско насилие само в България ли съществува? О, не в другите държави няма такава дума. Особено в Щатите, примерно.
Ако сме приемали всяка агресия кротко и без бой, ако сме се изправяли пред турските ятагани с примиренческа усмивка: ние няма да се бием, понеже е безсмислено, нито България, нито българи щеше да има сега.
Аз съм против насилието, против този, който пръв проявява агресия. Но смятам, че човек трябва да се противопостави на насилието и агресията. Бездействието стимулира развитието им. А относно противопоставянето - да, естествено първо са мирните преговори, ако са безрезултатни със съответното противодействие.
" Съжалявам ако ви обиждам. ", но се замислете. Може би Вашето примиренческо поведение поражда негативното отношение към Родината ни.

Ми аз не смятам че бездействието стимулира насилието, но ти / детето достатъчно силни ли сте за да постъпите така. Защото ако търпи по-вероятно с времето без да иска то да започне да бие по-слабите, да приеме този модел.
Най-логичното е да му отвърне, обясни му че тогава пък и другото дете ще се ядоса и ще му отвърне пък на него, но нашия да не се поддава, той вече си е свършил работата. Ако почне да го налага вече, да се бие и той, ако трябва запишете го на бойни изкуства. Изобщо нещо в стил "нема да се плашиш" му кажи.

Защо ми се струва, че всички изказали се в стил "никакво насилие, по-добре да търпи" са по-скоро теоретици отколкото практици? Интересно ако твоето дете го бият в училище ти пак ли ще му кажеш "нищо, мама, те ще те бият бият, пък ще спрат... а зъбите и без туй ще ги сменяш" например...

There's nothin' wrong with bein' a son of a bitch.

В отговор на:

---

ако те е страх от куче, като му тропнеш с крак и то ще избяга

---

Само на теория. Знам, че не е по темата, но ми направи впечатление. На моето куче ако му тропнеш с крак, ще те лае и ще те гони, докато не му омръзне. Хубавото е, че не хапе. Убедила съм се, че ако на животинката й се скарам навън, че лае някого, тя се настървява още повече. А ако й говоря мило и със спокоен тон същото, а още по-добре, ако не й обръщат внимание, че лае някого, нещата се успокояват след секунди.
Та насилието не е за предпочитане.
Трудно е да прецениш как да постъпиш. Синът ми тренира карате от 6 годишен, но не използва уменията си навън от залата. Веднъж бил с още няколко момчета /тогава да е бил около 12 годишен/ и ги спрели 2-3-ма по-големи момчета с лоши намерения. Накарали ги им дадат парите си /ако имат, де/, свалили им часовниците. Нашите не посмели да гъкнат, а само гледали как по-бързо да се измъкнат оттам. Ха ходи' и се защитавай!
Друг път, отново на улицата /дори в двора на някое училище/, са били детето на приятелката ми, за да си даде парите, телефона и т.н. .... Абе случки да искате... , ама как да реагираш, това си е проблем.
В училище трябва да не се закачат излишно и мисля, че като поотраснат, няма да се драскат и бият, но поне до към 5-6 клас тези номера май няма да престанат. Синът ми имаше съученичка, която доста разярено риташе децата, когато се закачаха с нея. Ама за да има закачка, има две страни.

niamam predstava

Хмммм, че нямаш представа разбрах... а от кое по-точно?

There's nothin' wrong with bein' a son of a bitch.

На мен веднъж ми се случи да ме набият, точно 6-7 годишна. Не помня обстоятелствата, но помня баща си- беше бесен. За ужас на майка ми (която по това време не признавах) ми каза най-простото правило: риташ рязко в глезена/коляното, после между краката им за капак забиваш едно коляно в носа на свития враг. Също важен е елементът на изненадата, особено ако насрещната страна е по-силна, т.е. удряш и бягаш... Звучи жестоко, нали? Не помня някога да съм го прилагала това, но пък ме зареди с такава увереност, че бях взела тотално страха на момчетата

Моето дете прилича на твоето, слуша и казва на госпожата, но тя нехаеше. Ами не считам, че е редно да бъде тормозен. Обясних му да се защитава (не с горния принцип де) и така и стана. Викна ме госпожата на разговор и аз и обясних, че така ще бъде докато не започне да си гледа работата Детето ми повече не го тормозиха, но и досега си знае, какво да прави и съвсем не е агресивно дете!