Всичко е до време,

не мислите ли? Провикиран от една съседна тема-рекох да споделя,че ние, хората, имаме ужасната-прекрасната способност да забравяме сравнително,казвам-сравнително, лесно.Стига да искаме,не толкова да можем
Не мислите ли.
Интересен ми е ъгълът на виждане на привържениците на болката,те какво мислят. Мислят,че човек НЕ можеили НЕиска да забравя?
поздрави

А помните ли,че Една луна наеба Звездата веднъж?...

НЕ искат! Аз не обичам болката и гледам да забравям това, което ми я причинява.А имам познати, дето реват за щяло и нещяло и помнят с години нещо си.... Мазохисти

Моят дом...

Мен съшо ме обвиняват, че съм мазохист... Не съм съгласен - НИКОЙ не обича болката... Просто някои могат да я преживеят по-бързо...

да те боли значи да си жив..представя6 ли си само да ти е хубаво...ако няма болка как 6те разбере6 какво ти е скъпо и какво оби4а6? нали когато не6то ти липсва и ти е тъжно разбира6 4е оби4а6...как би разбрал на какво да се радва6 ако не познава6 болката?

аз не съм против болката и не апелирам за нейното изключване.
иде реч, че доста често се случва натрупване на тая болка,която така или иначе се забравя
да,влюбването,любовта -крепи,доказва,че си жив.усетих го тияднино после иде сривт.Или-пренебрегването на болката,която можем да забравим

А помните ли,че Една луна наеба Звездата веднъж?...

Човек забравя, ако си намери друга занимавка, но не е ли това самозалъгване?
Мисля че всичко е въпрос на самонавиване. Лично аз не искам да забравям... Ама времето лекува...

Amor est vitae essentia

е, т0чно -времето лекува
Ти индиректно си намираш друга занимавка,да? Няма как иначе.
Лседва самоунищожение!

А помните ли,че Една луна наеба Звездата веднъж?...

В него се съдържа отговорът, който търсиш.

Защо ли сме устроени така,
когато дойде вечерта
да ни връхлита наща самота?
И в тоз момент на самота
не си ти вече мъж или жена,
а просто някой, търсещ топлина.
Ала къде е тя?
В блещукащите светлинки в небето
или пък във сияйната Луна?
Във купчина разпръснати листа,
съдържащи написани писма?
Във изгрева, посрещнат край морето?
В една изгаснала уханна свещ?
Или във някоя невзрачна вещ,
която е за тебе тъй значима,
че станала е част незаменима?
Нима е в спомените, пазени в душата?
Или пък е с мечтите наша слята?
Една измамна, ала нужна топлина,
която да ни сгрява във нощта
и да смекчава болката от наща самота.
Защото част от мен я нама!
Защото ТЕБ те няма!

П.п. Моля да не бъда съдена прекалено строго за изпълнението!

Родена от пепелта!

по естествен на4ин болката преминава в втората сигнална система и ни прави един вид по-силни...:), но това е само тогава, когато не сме ре6или да небеждаваме целия свят за собствените си не6тастия...:) ако ре6им 4е за всяка на6а гре6ка е виновен някои или не6то освен самите ние, то тогава отдаваме друго зна4ение на болката и тя се усилва от самосъжалението което изпитваме...прибавяики и известна доза по-голям егоизъм и пасивност, много лесно се превръ6таме в злопаметни мрънка6ти неуда4ници

иначе би имало повече луди, отколкото можеш да си представиш.
Това е една от най-чудесните ни способности... Ето, аз, например, се сещам за ужасните моменти в живота си като за грозен филм, който някога съм гледала, и това се случва не по-често от веднъж в годината, за което съм крайно признателна.

Dolce vita!

И така да е... Защо тогава вместо да се жалвате и измъчвате не се опитате да тласнета мислите си в друга посока? Където и да са чувствата, те в крайна сметка са подвластни на притежателя им. Не можеш да ги възпламениш, но можеш да ги загасиш

Твърде дълго страдах за глупост. Това не се е повторило досега и Няма да се повтори

Моят дом...

важно е колко дълго ще го държиш в себе си,ти така или ина4е ще забравиш,колкото по-рано,толкова по-добре,ама някои не могат.болката просто избледнява ,само времето оправя-това е

т.е. не си е изживял брака / връзката докрай

Затова има хора, които се оказват многократно в същото изходно положение.

Хората,които не забравят поемат друг път, имат други критерйи и...........по-малък брой хора, които отговарят на тях.

Човек НЕ може и НЕ иска да забрави, т.е. да е обречен на повторение.

От незабравящата

by himbeer

според мен е смес от двете. забелязала съм, е при мен мозъкът си играе игри, и известно време след раздяла, овекът бива обожествяван и всеки друг в сравнение с него изглежда блед и недостоен. инае е въпрос на избор- на хората им променят цялата ценностна система , а какво остава да се излекува един ум и сърце. просто изисква работа, но като се замислиш и любовта изисква работа- колкото ид а се влюбиш от пръв поглед, времето прекарано заедно ден след ден е това, което остава дълбоки следи. идва един момент , в който виждаш ясно недосъатъците на другия, но за теб те са нещо прекрасно- това е работа над себе си.компромисите също изискват работа над ума... затова щом си обичал, можеш при желание и да разлюбиш. трябва само желание и гъвкавост да погледнеш нещата от друга гледна точка.
но факт е, че има хора, умряли от любов...така, че предполагам зависи и от темперамент , нагласа и защитни механизми, способност за прераждане.

ами на мен ми подейства доста силно...

въпрос на залог...
на това, колко от себе си ще заложиш, колко ще позволиш да ти вземат...
любовта е руска рулетка... залагаш много - боли много!...



____________________________________

"Живеят само влюбените.
Останалите просто съществуват!"
Уилям Шекспир

" любовта е руска рулетка... залагаш много - боли много ! " - tva poker be djanym :) pri puskata ruletka ili si murtyv ili jiveesh i to s novi ochi :)

а оттук,можеш ли да довършиш фразата:"който залага по-млако е..."(страхлив или?)

А помните ли,че Една луна наеба Звездата веднъж?...

който залага по-млако е..."(страхлив или?) ili si obichash samosindikalno :) lyubovta idva ot vutre na vun , ne mojesh da nakarsh nqkoi na sila da te obicha , no mojesh da si krai nego za da mu davash lyubov .

много интересно мнение, очаквах нешо по-тривиално,признавам си,да не кажа,че въпросът ми , по-скоро,имаше провокативна стойност
какво като си край него и даваш люабов?Не е ли водено това от първосигналното чувство или инстинкт,че един ден той/тя може да отговори на реещата се от теб любов?

А помните ли,че Една луна наеба Звездата веднъж?...