Страшни мисли

Здравейте
стигнах до плашещия ме извод, че вече не мога да контролирам съвсем успешно себе си, чувствата и емоциите си,проявата им, нервите ми са опънати като въжета, понякога трудно издържам себе си, искам ми се да си почина от мен самата, уморих се от всичко, от всички драматични избори и решения, от цялото ми любопиотство с всички трудности които го съпътстват, уморих се от постоянното търсене на нещо, на отговори, всеки от които води до нов поглед и нов въпрос, от толкова търсене съвсем се обърках вече. Вече съвсем не знам коя съм, какво всъщност искам наистина, къде и как да намеря спокойствие, щастие, любов.Самоизмъчвам се търсейки баланс между моя и реалния свят. Между "трябвато" и желанието. Като резултат от всичко съм се превърнала в някакво страшно крехко в емоционален план създание, което ме унищожава. Знам, че грешката е някаде в мен. Но тя е скрита там някаде из лабиринта на моята душа, а аз не мога да я намеря. Така съм се загубила и уплела из многобройните му тунели, че не знам на къде да тръгна изобщо, камо ли да я намеря. Как да се намеря? Как да намеря отговора, на къде да тръгна, къде още да потърся (търся дълго вече)? И сякаш колкото повече търся, толкова повече се оиплитам и затъвам. Не издържам повече да съжителствам постоянно със себе си. Всичко става все по сложно, все по сложна става душата ми, все по сложно става да разбера и другите, все по невъзможно ми изглежда всичко. Цветовете се менят, старите поосивяват, а все порядко се появяват нови, ярки. Все по трудно намирам смисъл и действам машинално. Чуствам се празна, все по празна, а разума се чуди, та логично погледнато би трябвало да е обратно. Та не би ли трябвало с течение на времето да се чуствам все по пална, по богата и мъдра, по цяла? А аз... Аз се чуствам разкъсана, неразбираща, неможеща да подреди приоритетите си, принципите ми се клатят, станала съм скептична и апатична, ценностната ми система агонизира и се опитва да се промени, а от това боли и губя смисъла. Просто не мога да позная себе си.
Случвало ли ви се е и на вас? Как излиза човек от подобна черна дупка в която сам е поставил себе си?

ето как


Когато си на дъното на пъкъла,

когато си най-тъжен, най-злочест,

от парещите въглени на мъката

си направи сам стълба и излез



Когато от безпътица премазан си

и си зазидан в четири стени,

от всички свои пътища прерязани

нов път си направи и пак тръгни.



Светът когато мръкне пред очите ти

и притъмнява в тези две очи

сам слънце си създай и от лъчите му

с последния до него се качи.



Трънлив и сляп е на живота ребусът,

на кръст разпъва нашите души.

Загубил всичко, не загубвай себе си -

единствено така ще го решиш!

Дамян Дамянов



ще мине, не е плаши. искаш ли да поговорим, да кажеш защо според теб се чувстваш така?

това е от малкото пиене...
приоритети, ценности и други ала-бализми не са нещо, което трябва да приемаш за вечно...това ти е грешка намбър уан!!! човек се нагажда според живота, при тебе това куца, а за да се устроиш така че да ти е по-лесно просто спри да мислиш в категории като:
чувствата и емоциите си, избори и решения, търсене на нещо, спокойствие, щастие, любов, реалния свят.
все цитати. абе спри да мислиш бе, пусни се на течението, живей-
нямаш си на представа колко по-прости са нещата.

Засмей се, ти нямаш нищо общо с гадостите от този свят


Ето, и ПЪТника дочака
точен час по знак в Зодиака.
Не редя пристрастни думи
ни тегне този грях върху ми.
Преписвам, преразказвам мъдреците
какво говорят за щастието и злините.

Промените на пролетта
по бедни са по пъстрота
от наща многоцветна рат
събрана в този готин чат.
Ще ли прочетете тази притча?
В достъпна форма тя изрича
същественото, а изцяло
не е възможно поначало!

И тъй, захващам както мога:

Душата туй е част от Бога. Безсмъртна, чиста по природа!
Дали в добро съседство или лошо били са разположени звездите,
при раждането ви от туй зависи за радост или скръб ще се родите!

Позор на този земен живот! Хич не ми се свиди!
Безсмислен, безполезен, с мъки и обиди.
Зависи от другите! Душата,
безсилна е да бъде възвишена свята.
Не може да служи на ценностите Божи;
Любов, Закон и Полза! А щом като не може
човекът да им служи, отказвам се от тях,
което пък се счита нещастие и грях.

Беда е да си беден, но таз беда нараства
с растежа постепенен на своите богатства.
Беда е да жадуваш да станеш по-богат,
но щом забогатееш бедата става ад!
Ако след туй загубиш богатството си пак
нещастен си, че ставаш за втори път бедняк!

Умираме! Такива са хорските съдби!
За нещо неизбежно защо да се тъжи?
Какво са греховете та с тях човек пропада?
Не се укриват в бездна, но водят те към ада!
Добрият ако следва каквото върши злия,
характера си губи-погубва се самия!

Не са ръцете твои-движат във принуда
на щастието твое или на друг от клуба.
Мъдрецът проумява: съдбата всемогъща
живота направлява или го преобръща.
До тази мисъл, който достигнал и томува
е ясно, че не бива в немилост да тъгува.
Тъй както и на милост премного да се радва,
защото тя съдбата на всичко точи брадва.

За туй съм безразличен на всяко рязко чувство,
но от това в душата съвсем не ми е пусто!
Разбрах! Не трябва да се страда, нито да се кряка
след като вече знаем колко нетрайна бива всяка
човешка радост, както всяка друга наша скръб.
Не страдам и обръщам на мъката си гръб.
Дори и да не мога да ги пренебрегна,
то мога и отказвам под гнета им да легна!

Житейската превратност не бива да ни плаши,
а слушай и предавай сказанието наше.
Че ПЪТника преразказа всичко без принуда
душите то предпазва от злия Калиюга.
И разбери човече, че няма вечна вещ
бъди готов без алчност да вземеш и дадеш.
Сега като изслуша свещената поема
униние не бива, ни гняв да те обзема.
Дори когато страдаш под недобри звезди
с търпение очаквай своя час и победи!

За отдих ПЪТниците спряха-подириха в пороя стряха.
Познанието тъй надвива пристрастността ни горделива...

Кой тук чете с насмешка?
Не, не бива с пълни сили подобно на безумец да се хили?
Такава смелост носи нещастие голямо
защото ще подхрани безмерно гордостта му.
Усмивки нека има! Но, само от онез,
които да подсказват че четете с интерес.

Тези, които слушат или пък те самите
поемата разказват избягват от бедите.
Желанията техни съдбата изпълнява
и всеки, дори и в клуба въздава им възхвала!

Всяка прилика е неприлична!

Просто действай. /а не мисли за смисъл и подобни/

Ако не можеш просто така - от умора или нещо друго - потърси помощ от специалист, нещата може да са сериозни


Tous les oiseaux du point du jour chantaient l'amour....

..депресия!

Вместо да се ровиш в себеси за отговори, опитай малко да се разсееш, да не мислиш за важни неща (ако е възможно).. да излизаш повече, да не се самоизолираш. Това състояние ще премине.. рано или късно.. и тогава ще си много по-в-състояние да видиш всичко реално и да прецениш как точно стоят нещата.

П.П. Главно, в такъв период се опитай да не взимаш живото-определящи решения ;) защото след известно време може да се окаже, че си постъпила неадекватно.

с риск да изгаднея много, но ми звучи като изповед на Елена от ВВ2...

Кое? Нещо не схванах..
/Добре, че не ги гледам тея бози, нищо лично./

Нищо ново и нищо различно. Явно си отегчена от себе си. Радикални промени като самоубийство забременяване женитба развод или смяна на сексуалната ориентация общо взето са безсмислени. Препоръчвам ти малко почивка седмица някъде извън града без гсм приятели гаджета и прочие съпътстваща среда. Зарежи цигарите и кафето и набелгни на ракия и кисело мляко сутрин. Принципно никой не може да ти реши проблемите но ако искаш да се задълбочат слушай "доброжелатели"

Beyond at beyond

Привет,

Ние с теб не си ли "говорихме" в един друг клуб някъде в началото на лятото?
Ако си същата и още се опитваш да решиш онзи проблем, май ще е най-добре, както са те "посъветвали" повечето тук е да го забравиш. поне временно.
Може би не е лошо да отидеш и на нерлогог, защото ако си от толкова време в стрес може сериано да си влошиш здравето и тогава всичките ти други проблеми ще ти изглеждат като бели кахъри.

Дано не съм ти прозвучал много черногледо - свършвам с Нострадамоските предсказания.
Да определено се нуждаеш от промяна в средата и частино в начина на живот. За твое щастие почивката на театрите и концертните зали свърши и има доста какво да видиш.
Разнообразието е почни сигурно че ако не ти помогне много поне няма да ти навреди.
Еми както се казва "вземи се в ръце"

"Whatever else you say about human beings, they have been found by GOD to be woth daying for"

С промяна и цели. Никога не се предавай! Утре е по-хубаво от днес или вчера.
Смисълът е някъде далече, единствения начин да го намериш е да продължиш напред, без да поглеждаш към миналото. Това, което носиш в себе си от миналото е достатъчен товар.

"It's called 'reading'. It's how people install new software into their brains."

Днес трябваше да съм на Пампорово. И там щеше да е егати страшното и опасно! Ма ще бъде друг път. Хората рекоха другата седмица, може би.

Е, то няма сняг. Какво пък му е хубаво на Пампорово без сняг? Ми, ако бях отишла, щях да знам.

"Такава ми е природата" - казал Скорпионът ...

... намерение да чета всичко, толкова ясен ми изглеждаше отговора ...
Ти си го написал/а ... "Главно, в такъв период се опитай да не взимаш живото-определящи решения "
Така е! ... пътища много, но кръстовището ... или го има или не!

СПРИ, огледай се и ако не идва .... премини ...

В отговор на:

---

Как излиза човек от подобна черна дупка в която сам е поставил себе си?

---

Знам, че звучи клиширано, но погледни на нещата философски. Не знам какво друго да ти кажа.

пробвай с ремотив - хапчета на основата на жълт кантарион , среща на бутилка вино със стара и позабравена приятелка............. и това в комбинация. Успех