за измамата

Как постъпвате, когато човек, който сте считали за близък ви измами жестоко. Дали сте му пари на заем и сте чакали дълго да ги върне и сте напомняли тактично, но не ги връща. Купили сте нещо за да му свършите услуга и не ви е платил. Как понасяте обидата, разочарованието и унижението, че са ви използвали

По принцип когато даваш трябва винаги да си готов за нещо подобно. Понякога дори и да иска изпадналия в нужда може и да не може да ги върне да речем по обективни причини. Затова гледам да не "потъвам" с повече отколкото мога да преглътна. Понеже и ячко съм "затъвал" еднъж, дваж навремето де.

Ами кофти,
но е много често срещано между роднини, близки и т.н.
дори нашите навремето са си търсили
голяма сума по съдебен път
Просто не повтарям "глупостта"

Според мен, особенно като се касае за близък човек "жестоката измама" не се състой в някакви невърнати суми, това си е просто ... най-най-обикновенна дори не измамичка , а по-скоро често срещана некоректност във финансовите взаимоотношения,дето ни съпътства под път и над него.Ако сте толкова близки, би трябвало да знаеш, по какви причини не може да се издължи, всеки изпада понякога във финансови затруднения, и неиздължаването в срок не бих го тълкувала като унижение и обида.Съвсем по друг начин стои въпроса, ако на тебе ти се иска да смяташ, че този човек ти е близък, а за него нещата не стоят така.И май точно такъв е случая, след като питаш в клуба, а не го питаш него - близкия, защо те мотае.
А по принцип всяко куче скача според тоягата - ако ти не си му позволила да те използва, той надали би го направил.Жалко, че понякога, за да докажем добрите си чувства към някой/я постъпваме доста неразумно, после си блъскаме главата защо.

НА ТОЗИ СВЯТ НАЙ – ВИСОКА ЛИХВА НОСЯТ СПЕСТЕНИТЕ НЕРВИ

освен ако наистина виждам, че просто няма начин да ми ги върне и тогава пък забравям, че съм ги дала. Истински близките ми хора досега винаги са си връщали заемите.

Стига простотии бе, тате!

нали и аз точно тва попитах - ама наистина ли е близък, или пак мешаме желаното с действителното

НА ТОЗИ СВЯТ НАЙ – ВИСОКА ЛИХВА НОСЯТ СПЕСТЕНИТЕ НЕРВИ

да не се усеща като подхвърляш тактично. Като ти е толкова близък не може ли да си го кажеш направо, или поне под формата на недвусмислен майтап

Принципно когато давам пари на заем го правя с идеята, че ги ДАВАМ. Тоест, ако ми ги върнат, това е бонус. Ако преценя, че не мога да си позволя да прежаля тези пари, не ги давам или давам колкото мога. И обикновенно давам само на приятели, за които знам, че и да не ми ги върнат, поне ще са им свършили работа.

С нокти и зъби до край своята чест отстоявай!
Не остарявай, Любов, моля те, не остарявай!

Имам един пример от 1992 г.
Тогава моя милост беше на 16 г.
Годините бяха такива, че нямаше как да не работя. Помагах в един сервиз за битова електроника. За 1 месец работа ми платиха около 1000 лева. По тогаваше н курс това бяха към 50 долара - ужасно много пари за мен тогава.
Не успял още да си получи парите и един "приятел" се лепва за мен и ми иска назаем приблизително същата сума.
Имах много добри впечатления за него и нямаше как да не се съглася. 7 години бяхме учили, 7 години приятели.... Дадох му ги.
Приблизително 3-4 месеца въобще не му държах сметка за нищо. Дори намеци не правих че трябва да връща парите. След време този човек някъде се запиля и вече почти си бях отписал парите, когато един ден неочаквано го срещам...

- Антоне, как си, друже?
- Добре
- Абе, извинявай, ама съм на зор с парите, а вече минаха повече от 3 години. Дай да си оправяме сметките.
- О, нямаш проблеми.... 1000 лева ли ти дължах? Ето, заповядай....

Стана ми мъчно. Много даже. Давам му 50 долара, той ми връща 1-2.

Животът ми е пълен с такива примери, но вече сумите са доста по-малки. Съответно тези хора съм ги отписвал от сметките си. Да, завлякъл ме е. И какво сега. Да му пращам групички да го бия ли? Или аз да го заплашвам? Защо? Няма смисъл...

Просто игнорираш този човек от всички възможни списъци. Пиеш една часа вода с две лъжици "майната му" и продължаваш да живееш предишния си живот.

Да добавя - давам на хора, за които знам, че ако не ми ги върнат, това е поради липса на реална възможност да го направят, а не от немърливост или опити за скатавка.

С нокти и зъби до край своята чест отстоявай!
Не остарявай, Любов, моля те, не остарявай!

До сега мислех, че този човек ми е много близък. Планирахме общо бъдеще. Споделяше с мен плановете си, проблемите си. Преди година му дадох парите защото почина член от семейството му и имаше нужда внезапно от непредвидени средства. След това все споменаваше колко ми е благодарен, че в такъв момент е имало човек, на който да разчита. Не съм настоявала след това веднага да ги върне, защото знаех, че има проблеми. Не съм поставяла директно въпроса. На скоро при мен се влошиха нещата и поставих въпроса много внимателно. Обеща да го реши видимо прояви разбиране. Само три дни след това се оказа че ми е оставил и едно друго задължение, което нямаше начин да не платя и от тогава човека се покри. Не се обажда, не вдига телефона, крие се когато го търся. Изглежда ужасно глупаво, защото сме хора с житейски опит и сме преживели много неща. Моето съзнание просто неможе да го приеме. Немога да преживея мисълта, че той - точно той може да постъпи така.

да беше казал 50 $.
Абе как ще пия студена вода, тоя ме подиграва при положение, че навремето съм помогнала при това. Никаква студена вода. Така ще му натрия носа, че повече няма и да се престраши да прави такива цигански номера на никой

Той си ме пита човека бе.... Нали 1000 лева бяха?
Да, бяха 1000 лева но преди 3 години....
Както и да е. Това нещо се помни. Човек се учи докато е жив

Как не си го срещнал тия дни, 1000-та лева щяха да ти дойдат с лихвите :)))

“... очи красиви, умни, замислени...и едното липсва...”

Ами просто приемам, че съм си платила да нямам вече един фалшив приятел около себе си. Мисля, че цената си струва

Виж голямата змия

а иначе оспорваш мнението ми за възмездие с furious anger в другата тема, нали?!

Трудните неща ги правя с лекота, невъзможните малко ме забавят.
Бъдете високи!

казано, но такъв го отрязвам веднага.

С малката добавка, че се обаждам на всичките си приятели да ги предупредя да нямат финансови отношения с този човек. По телефона или на петъчната бира след работа.
Както и се обаждам или пия бира-две и с неговите приятели, които познавам.

Действа много добре.

Баща ми ми дължи около 35 000 долара от 1992 или 93 г. (беше през зимата). Заложих си разкошния апартамент в центъра на София да може той да изплати дълговете си, натрупани заради некадърен мениджмънт. Загубих апартамента. Предецът ми и левче не върна, въпреки, че му оправих администрацията и започна да прави добри пари.


Бащата уволних. Дисциплинарно. Без право за практикуване на професията.

Трудните неща ги правя с лекота, невъзможните малко ме забавят.
Бъдете високи!

Май си права за цената
Аз след всичко това само наказвам себе си, че някой е бил толкова непочтен и се измъчвам

стара приказка
"Ако искаш да се отървеш от някой дай му пари на заем и няма да го видиш повече"
когато не ти ги връщат не даваш повече и ги прежалваш тия ... такъв е живота

Men will sooner forget the death of their fathers then the loss of their property

Тук напълно важи Всяко зло за добро. Как ле щеше да изглежда съвместното ви бъдеще!