"правенето на бебе"...

Поразчетох се тук как се справяте с 1, 2, 3 бебета и искам да попитам:

Как се решихте на 2ро/3то? Планирахте ли кога да забременеете? Кой от 2та пое разговора за бебето?

Аз се чувствам малко като неопитно девойче.
Имам син на 7 (почти 8г) и навремето като млада (самотна) майка, хич не му мислих, гледах си малкия и другите ангажименти без особени проблеми... Но сега почвам да изпадам в едни терзания...

Отскоро съм омъжена, преместихме се в нова къща, т.н. Мъжът ми много иска бебе (от около година ме врънка), но аз нещо много се изнервям при самата мисъл...Обещах до края на другата година да почнем да работим по въпроса, но се чувствам глупаво, че така планирам всичко...Искам още деца, просто моментът никога не ми се вижда подходящ. Първо искам в следващата половин година да ремонтираме къщата, наслаждавам се на всички нови емоции около нея, новите познати, а и тайничко се надявам да сменя работата...Та така ми се струва, че още едно дете в момента тотално ще ми обърка живота...

А моя ми се "сърди", че продължавам да гълтам хаповете, да не говорим че със сина са в комбина за братче...Викам си, ще ги спра и ще се "пазим" (ще си следя цикъла), пък ако "сгафим" просто ще има бебе по-рано, вече знам как се гледа...Ама нали не съм изпълнила "петилетката", как да се оставя на случайността

При вас как беше?

Ами и аз така го планирах второто, ама подходящ момент все не идваше - работя много, имам работа която обичам и все имаше нещо друго на преден план.Постоянно пътувам нанякъде, през лятото не ми се пропуска плажа....
И така се извъртяли 20годинки. Та изведнъж се сепнахме и без да губим време взехме решение. Дъщеря ни е много щастлива след толкова дългото чакане и сега като я питат има ли брат или сестра, тя с гордост отговаря:"Не, ама ще имам брат след 1 месец" с което хвърля всички в шок.... Защото тя след месец ще навърши 21
Така че не чакай дотогава, аз сега съжалявам че нямам време за трето дете

И една моя колежка така: все си викала има време, и сега вика що не беше по-рано(в момента е бременна!). Тя не е супер стара-на 36 е, а има едно детенце на 11.
На мен понеже ми е първо, аз съм на 28, но си бях решила когато стане-значи му е дошло времето. А иначе и аз искам 3. Но тя ми каза:"Знаеш ли колко е хубаво?Бях забравила и сега ме е яд, че не се реших по-рано."
Но го има и момента-когато детето е на 20 ще има ли за какво да си говорите (ако разликата ви е две-три поколения) и дали него няма да го е срам като идва "баба"му или "дядо" му да го взима от някъде пък те всъщност са му баща и майка? Имах едно такова гадже-баща му имаше втори брак, той беше от него. Когато беше на 20год., баща му беше на 71, а брат му на 45. Чувстваше се много кофти...

И аЗ малко си падах маниак на тема планиране, но така стана, че установих, че съм бременна в много неподходяЩ (според мен) момент. И двамата бяхме обаче на едно мнение _ За аборт и дума не може да става. И така, нанесохме се в нова къЩа когато бебка беШе на 4 месеца, на ремонта края не му се вижда преЗ следваЩите 2_3 години, но това хич не ни притеснява. ЕдногодиШното торнадо междувременно върШее иЗ цялата къЩа. Вярно, За второ в момента не ми се мисли, но главно ЗаЩото първото все оЩе е толкова Зависимо от мен. Като се научи поне да си каЗва За пиШ, да яде и се облича самичка, почваме да се Занимаваме сериоЗно по въпроса с второ. Няма какво да му мислиШ, след като и баткото е толкова ентусиаЗиран. Той много Ще ти помага, сигурна съм. А ремонта не е Заек да иЗбяга.

Така е то, ама аз съм на 27 (току що навършени!) и не възнамерявам да чакам безкрайно...Просто искам да мога да си взема майчинство без да бързам да се върна на работа след раждане, да съм на удобно място, а не посред ремонти...Синът ми мина малко между пръстите, нещо от типа на 4 квартири откак се е родил, та сега искам уЮт и спокойствие...

Най-вече да си призная, малко ме е яд на мъжа ми, че ме притиска... създава ми едно такова чувство за вина...

Оттам и другия ми въпрос, кой/как взима това решение за бебето?

Браво на теб и леко раждане!

Моите и двете бяха планирани. За баткото отлагахме доста дълго - първо да завършим висшето си образование, после да си намерим работа, а накрая да сме сигурни, че тази работа е постоянна... Е, изпълнихме "петилетката" и баткото се появи след 2 месеца проби Това добре, но хич не ми се искаше да оставаме с едно дете (като гледах как е мъжа ми - единствено дете - и сравнявах със сестра ми и мен). Но лекарите ми бяха препоръчали да не раждам поне 3 години (бях секцио, а тогава такъв беше срока за безопасно 2-ро секцио) и аз се върнах на работа. Там започнах да работя по разни проекти, очерта се и престой в Германия, и аз все отлагах и отлагах... Но упорито подхвърлях идеята на мъжа ми, докато той се съгласи, че е добре да имаме 2-ро дете Като се върнах от Германия започнахме да работим по въпроса, но този път ни отне цели 2 години, докато се похвалим с успех... Сега баткото е на 8 години и половина, а малкия - на 20 дни
Моят съвет е да не отлагате много - не се знае дали като все пак се решите, ще стане веднага...


батко Станимир - 03.05.1997 г.

Извинявяйте, че ще се намеся извън темата, но r_aqua , прозвуча ми също като едно от най-нараняващите обаждания на майка ми по телефона, което беше следното: "не те и е срам, хората на твоята възраст внуци вземат от родилния дом, ти си тръгнала да раждаш". Аз съм на 40 години, преди 40 дена родих третото си дете и изобщо, ама изобщо не съжалявам!!!
Момичета, раждайте деца, когато имате желание, колкото и стари да сте няма да съжалявате!!!

Несъмнено и двамата трябва да го искат за да е щастието пълно
пък и ти имаш достатъчно време, но не го разтегляй прекалено дълго. Естествено е важно да имаш домашния уют, да подредиш бебешка стая с мерак и т.н.
Сега разбрах, че когато човек е по-зрял, радостта е много по-осъзната.
Момичета, станете майки и на 40 .... невероятно е! Е, не за втори път, може би за трети

Само да уточня че аз ама никак не се чувствам стара
Зависи от нагласата на семейството, надявам се детето ми да не се срамува от нас и сестра си. Мисля че сме едно модерно, сплотено семейство и няма да има основание да не се чувства комфортно. Сигурна съм че ще има за какво да си говорим, така както с дъщеря ми сме в чудесни взаимоотношения.... Живот и здраве разбира се.
Когато дъщеря ни тръгна на училище бяхме едни от най-младите родители, но имаше и такива които бяха на нашите години или на 30 примерно, а изглеждаха възрастни - като манталитет, че и външен вид. Сигурна съм че такива хора нямат общ език с децата си въпреки по-"нормалната" разлика между тях!

И аз да уточня - също не се чувствам стара. Но може би на младите момичета тук им изглеждаме такива - някои от тях сигурно имат майки на нашата възраст А и моите деца са с доста голяма разлика - големият ми син е на 15, малкият на 10

за годините...това наистина не е важно (освен пр. първо раждане, което трябва да се следи, т.н...да не се увличам) Много ме вдъхновявате тук, създавате страхотно настроение и ще влизам редовно Надявам се скоро да мога да се похваля...

Прясно изживяване:
Родителите ми това лято се запознаха с родителите на най-добрия приятел на сина ми и мой много близки приятели. Разликата между моите родители и тези на приятелчето е 3 години съответно за всеки! Моята майка изпадна в едни такива носталгични мисли как са били изпуснали да не си направят 2ро Стана ми ясно защо сина ми им е такава слабост
Да си призная след 2седмична обща ваканция, моите родители така се подмладиха, направо гледам 2ма авантюристи, ако имаше време за 2ро сигурно нямаше да се поколебаят Аз затова не се замислям откъм възраст...има и 19-20-30-40+...

Здравей, докато ти четох постинга, имах чувството, че си чета моята история с моето расъждение по въпроса. Не можеш да си представиш, колко си съвпада просто 1:1, само където не сме сключили брак. И с интерес, ще следя мненията на другите, пък може и да се решим на още едно бебешорче. А и тук човек винаги може да открие отговора на почти всеки въпрос, майките са много, ама много мили и задружни и от известно време само влизам и си чета темите и понякога се връщам в толкова мили спомени.......

Здравей, аз мисля, че не си права да се сърдиш на мъжа ти напротив трябва да си му благодарна, че така добре приема детето ти и се разбира с него но иска да има и свое собствено, което е много различно. Ако наистина го обичаш би трябвало да го разбереш и веднага да се заемете с правенето. А иначе подходящ момент трудно се намира. когато забременях с първото ни дете имахме само една стая в която да спим и бяхме в процес на оправяне на баня, тоалетна и кухня! Половин година ползвахме банята и тоалетната на свекърва ми, която живее под нас а кухнята цяла година ни беше обща отделихме се в собствена кухня две седмици след като родих но всичко това което ти описвам нени попречи веднага след сватбата да се заемем с правенето на бебе просто защото знаех колко много мъжът ми иска това а момента никак не беше подходящ но въобще не съжалявам. Та извинявай ама си мисля, че постъпваш малко егоистично. Ако наистина обичаш мъжът ти какво по-добро доказателство за това от раждането на негово дете?!

Разбирам те много добре Скъпа,

Подобна съдба 9 год. дъщеря и съпруг, вечмо мрънкащи за бебе. Психоатака от сутрин до вечер,вече говорят за бебето в трето лице и дори го разполагат в стаята . Дори вече и мнението не ми искат ...
До преди 20 дни аз дори не се и бях замисляла за друго дете. Бях на друга вълна- работа, учене, поредното повишение, стремеж за професионален връх и сега в момента когато съм на върха (според моите цели де) аз съм преборена и 99% навита за бебе.Тази мисъл за бебеправенето ми обърна живота и мисленето тотално. Вече сама виждам че съм друга,та дори и сега във време в което трябва да работя усилено аз чета и препрочитам този прекрасен форум,правя едни тестове за овулация и пр....

А какво ще стане с работата ми, кредити,предстои ни местене в ново жилище ...и още куп стресови моменти...нямам предтава. Объркана съм тотално ,но и аз като теб чета ли темичките на щастливите МАМИ тук везната все повече наклонява към 'нов член на семейството'

---------------------
Приятен ден на всички!!!

Здравей, аз родих дъщеря си на 28 г. , но тя се роди в 8-ми месец с много проблеми. Тази година родих второ дете момченце и не съжалявам. Много ме беше страх да не стане като с първото дете, а и на мен ми е хубава работата и стана така, 4е като забременях имах доста проблеми. Е изкарах и кошмарна бременност почти на легло през цялото време , а и ние се преместихме в ново жилище и изплащаме кредит. Абе нищо по-различто от всички останали. Единственото което е, 4е като си легна вечер и като го видя малкото слънчево дебелаче как спи и не съжалявам за крачката която предприех. Иначе сигурно, ако чакаш всичко да е наред никога няма да родиш второ дете. При нас малко се наложи, защото аз започнах да имам гинекологични проблеми и ако не бях забременяла сега после нямаше да може и така везната натежа максимално. Хубаво е да имаш две деца въпреки проблемите и трудностите. Такива са ангелчета, а и ако искаш можеш и веднага след това да започнеш работа, зависи как се чувстваш и детенце как е. Синът ми е на почти 5 месеца и аз започвам работа, мисля 4е си изпълних задълженията той е добре и така. Желая ти успех и не мисли много, 4е никога няма да родиш така.

Пожелавам ти успех, а за работа и кариера има време, пък и ако можеш да си позволиш жена да ти помага с бебето, пак можеш да не изоставаш от целите си, да си погасяваш кредитите... казвам го от личен опит. Надявам се да мога да работя "до последно" (имам още месец)и да се върна скоро след това в офиса. Аз съм намислила да правя нещо като бебешка ясла във фирмата, така че и други мами да могат да се възползват... а то както е тръгнало - май през 6-7 месеца ще има нови бебета
Ако си забравила, усещането е невероятно, а когато човек е по-зрял може да му се наслади още по-истински

На мен този проблем с планирането ми беше спестен и двата пъти - имах абсолютно неочаквани и непредвидени бременности В максимално неподходящи моменти според общоприетите норми. Само че нещата винаги се нареждат, а квалификацията "подходящ" е мнооого субективна - това, което към днешна дата изглежда неподходящо, току-виж се оказало най-подходящото след време... Ето, първото ми дете се роди в ужасен момент - и двамата с баща му бяхме останали най-внезапно без работа, та и без къща!!! Мъкнахме се по квартири, чудехме се що да чиним, но все пак всичко пое в максимално благоприятна посока. 4 месеца след като спрях да кърмя, след като видяхме новата си къща си окончателно завършена и след като мааалко си поехме въздух, се оказах отново бременна. Айде всичко отначало...
И двата пъти в 8-9 месец ми се налага да търча, да се занимавам със строежи /сега пак се местим, че старата/нова къща не беше предвидена за 4-ма :)/, да работя и прочее непривична активност. Може би трябва и да добавя, че родих сина си 12 месеца след запознанството си с баща му
Чувствам се страшно щастлива и не съжалявам нито за секунда за това стечение на обстоятелствата! Поехме много рискове, няма как да ги споделям тук, сблъскахме се и с немалко трудности, но определено Господ ни помага на всяка крачка и в крайна сметка всичко се оказа идеално подредено!
Дерзайте, няма страшно!

Живот и здраве ,ако бременноста и раждането протечат нормално като първата и аз предвиждам да работя до последно а за след това мъжа ми и каката ще се справят или поне ще се пробват. Те отсега казват' Ти само го роди и изчезвай на работа а ние ще го отгледаме'. Съпруга ми и без това е цял ден като такси с щерката -английски, училище,тренировки,та една количка в повече нямало да му натежи...

А като се замисля... плановете са направени за отглеждането на бебето, а още сме на етап 'бебеправене'. И сега си мисля ами ако не стане? Преглед направих наскоро и всичко беше наред,но знае ли човек...От зачеването на каката досега никога не сме правили опити

Аз си мисля, че е най-добре да започнете с бебеправенето, когато и ти си готова. Не би трябвало идването на бебето да те притеснява, а радва. Преце ни си сама.
Също така по-добре имай предвид, че след 2 години може нещата около теб да се променят. Например ако ти предложат повишение или нова по-добра работа, може и тогава да не е подходящ момент.
В момента не ме интересува кога е подходящия момент. Важното е да има бебе.
Аз забременях година и 1/2 след като съзнателно започнахме да правим опити за 2-ро дете. Бяхме планирали то да се появи миналата година. Но не стана. Предпочитах то да се роди август, но след толкова месеци опити вече ми беше все едно кога ще се роди. Важното е да дойдеше.
Чакам го с голямо нетърпение :)