Есен

Спокойствие миг. Топлина.
Дъх на отминало лято.
Спомени… Вик!... Тишина.
Тъжно отлитащо ято.

Жълто. Оранжево. Багри.
Размисъл. Стон!... Самота…
Бръчки. Забвение. Лаври?!
Падащи златни листа.

Мокри дървета и храсти.
Плачеща, гола душа.
Мразя ги, мразя ужасно тез гниещи, жалки листа.

есента може да бъде и хубава, просто трябва да я погледнеш от дръг ъгъл може би. Но стихотворението ми хареса. Чувството е малко носталгично, не знам как да го опиша. Виждам една тъжна равносметка.