мечтите ни...

А може би ги има някъде
все още
скрити в листопадите,
в ожулените колене
и лактите,
и в пролетните ветрове,
и в зимните ваканции?

А може би са още живи
във тетрадките
със разкривени почерци
и глупави ченгели,
в рисунките между полетата
и в несесерите
със счупените моливи
и със пергелите?

А може би все още скитат
като цигани -
безгрижни
по нетръгнатите пътища
и пеят песни
за изгубеното минало,
измислят имената
на съзвездия?

А може би не са отчаяни
все още
и ни очакват там -
усмихнати и боси -
мечтите ни
по къси панталонки,
с ръце в джобовете
и дъвки във косите си?

А може би... Все пак...
Отново ще ги видим?

---------------
Имаше такъв филм "В какво се превръщат мечтите". А какво стана с вашите? Къде са?
Аз си ги изгубих някъде при съзвездията. И после забравих да си ги потърся

така на времето един човек умрял, а събратята му го упрекнали: "ти сега защо умря". да не изпадаме в подробности, чрез медиум са се свързали хората. човекът си казал просто: "и аз не мога да разбера защо умрях, но това е положението." веднага след като казал това, той пак се върнал в състоянието си на умрялост, целият бил вцепенен и дори не мислел. не може така, възмутило се гражданството, що за човек е това, нищо няма в него, все едно е умрял. ама той нали действително.. нищо! дайте му някакъв хап и да се съживи. точно това - умрял.. добре де, от другото му дайте тогава, от живителната вода! какво имате предвид?.. да, вие не познавате нашите тайни..: словото! дайте му някаква книга да прочете и да се съживи. любовта! дайте му някакво момиче да .. и да се съживи! природата! дайте му една гора да се разходи в нея и да се съживи! науката! дайте му едно гюлле да го хвърли и да се съживи. изкуството! дайте му една четка да маца с нея и да се съживи! не може, умрял е съвсем, напълно е умрял! о, така значи, аз знам как да процедирам в такива ситуации! какво ще предприемете? забравете. не ви разбрах? забравете, моля следващия. но за умрелия ставаше въпрос.. умрял е сега, какво искате да направя, нека почива в мир.

хареса ми, има оптимизъм в него, има надежда, има ги и тях-мечтите ни. Гледай със сърцето си

сигурно си играят на "криеница" и дано...дано не са "се изчезнали"..... /както казва 3-годишната ми братовчедка ./
Повикай ги!!!

"нетръгнатите пътища"..толкова близко до мен пишеш...