Опитомяване

Пусни разпитомените щурци,
прикрили самотата си фалшиво..
Пусни ги - искам нещо да крещи
и нещо искам бясно да разхлипа
цигулките на блудкавия мрак,
продънили покоя. Тия вишни
под сринатата нощ да разцъфтят!
И нищо, че ще лудна от безтишие...
Предутре... и следвчера...Между тях
отдавна чакам някой да ме съмне.
Пусни ги в мене... Шумно..После аз
опитомени
ще ги върна!

"И нищо, че ще лудна от безтишие..."
страхотно е тва, разбираш ли, страхотно!
ма не мога да ти обясня защо. просто ми се заби в очите и се завъртя. и за малко спря да ми се мълчи

благодаря ти

ни са давай:)))

М
и
н
а
в
а
щ

watch if you're smart!

Видя ли твоя ник, зная - стихът добър ще е ...

Богата, смела образност, с която успяваш да предадеш едни от най-съкровените си чувства. Твоят начин на себеизразяване.
Словотворчеството ти, без да е маниерно/самоцелно, някак естествено и ненатрапчиво се вписва в общия дух на поезията ти. И й предава чар и самобитност.

Да, в стиха ти има много спонтанност, свобода и движение. Един неограничен и волен дух.
Поздрави:);)

'Свирииии свири, щурче
ах подлудявай ме не спирай,
макар да казват всички,че
щурците, свирейки умират'


имаше и още една

'нееее не ми се прибира,
ще вървя през полето,
ще вървя под звездите
докогато в сърцето
ще звъни и не спира
песента на щурците'

нещо такова беше. Но както и да го погледнеш, стихчето ти е вулнуващо. Май често обичаш да крещиш . Лошо няма - ако така изразходваш натрупаната негативна енергия.
Хареса ми това 'предутре и следвчера' - не значи ли точно 'днес'?

..."творчество" е много силно казано.....
---
Обикновено не редактирам стиховете си, понеже ми се струва безсмислено да ги "натъкмявам" като за някакво модно ревю ..само, че при прочита сега ме подразни една строфа.

Мисля си, че внушението би било по-точно, ако стане:

"Тия вишни
под сринатата нощ да цъфнат пак!"
---

Благодаря ти за мнението...

Разкош си! Толкова сила има в стиховете ти, че току виж си докара лято и сенокосни вечери сред зима...
Поздравления!

Щом ти харесва тази корекция - ок, макар че нюансът е едва забележим, при все че смисълът е същият. Това според мене.

Чудно, какво поражда желание у един автор да пише? Вдъхновение, болка, сполука от нещо? Как разбираш кога е дошъл моментът?

За тези неща човек не се учи, те извират от душата му под формата на страсти, емоции и рефлексия, достатъчни да подхранят творческия импулс? Дали е така?

"цъфнат пак" хич не се връзва със свиренето на щурците, което знаете как изпълва целия въздух. да разцъфтят, именно, цигулките - да продънят. същото настроение. доверете се на това, което сте почувствали на момента, то е най-истинско.

това е много хубава картина, тишината между свиренето на щурците, точно преди това, очакване - именно, по свечеряване - точно, сред развалини - камънаци - абсолютно точно със щурци (при тебе сринантата нощ - намек за други картини, много интересно), вишни - сред развалините - точно. да разцъфтят - налудничаво именно - когато засвирят щурците, съзнанието просто преминава границите - преходи към други обстановки и ситуации - цигулки, градска атмосфера, едно объркване, замаяване. това е мигът на пречупване.

разпитомени-опитомени щурци - рамкиращо. една закачка. тези жени винаги знаят какво правят. :)

тези неща ги написах не за да те уча на нещо, просто както съм го усетил.

изобщо много хубаво е, че mystify е пуснала някакви други работи за щурци (абсолютно наивни), за да се види разликата. :)

Тук стана топло. Има лято, има живот, има музика.

Много съм ти признателна за критиката!

Никога не редактирам нещата си, както казах и в по-горния пост, но "цъфнат пак" ми прозвуча по-плавно някак, по на място, понеже точно това "пак" показва факта, че тия вишни (красивото, жизненото, цветното) го е имало някога и сега то се завръща при мен с песента на щурците..Такава беше причината..Иначе - да, много пъти съм се убеждавала как последващите редакции в повечето случаи са не толкова сполучливи..То е като..да прекроиш някоя дреха, макар и същата - тя вече става друга...


Благодаря и на mystify за мелодичния отговор ...Да, "днес" означава..тук и сега...

Така е- съгласявам се с теб. Поет/поетеса е призвание на душата...Всеки може да е поет, стига да е малко по-сензитивен и с по-фини възприятия за света..Някои се раждат с този талант и го усъвършенства, други просто пишат за да се разтоварят от многото емоции.. Но все си мисля, че човек пише /или поне при мен е така/, когато го вълнува нещо - независимо дали е болка или радост, или вдъхновение, или гняв.. Обикновено наличието на силни и разтърсващи емоции е достатъчен повод и стимул за по-чувствителните души да се споделят с белия лист.. Просто...ти се крещи .. Аз трудно пиша за щастие- трябва да е нещо много много красиво и щастливо, че да не мога да го сдържа в себе си и да го излея на листа, само че обикновено предпочитам да го споделя с любимия човек /любимите хора..незнам защо... рядко пиша за щастие...И се в ъзхищавам на тези, които умеят да пишат за щастливото..

Имаше един стих на една поетеса - Светла беше първото й име, /забравих фамилията й /, там се казваше така:

"Щастието трудно се разказва..."

Мисля, че има право.

не знам, може да си права, но двете версии ми се насложиха, и сега ми е трудно да преценя. но "цъфнаха пак" изразява друго настроение, което е интересно като контраст (дали нежност, дали игра на нежност, в тишината на това подлудяващо очакване щурци. двойнствеността е хубава - не знае какво чувства, чувства всичко наведнъж? и т.н), но употребата точно в тази позиция, поне така ми се струва, ще наруши протичането на самото чувство (не говоря за ритъм като някакви срички, което може да се нагласи).

също в никакъв случай не искам написаното да се възприема като критика. :) това ме наведе на една друга мисъл, която като се замисля не съм споделял досега и ще са интересни други мнения. та като малък аз бях една прагматична и мързелива личност (личност?) с интереси далеч отвъд литературата. но бях намерил много добър начин да и разкажа играта. просто давах всичко от себе си, :) което се изискваше. разбирам какво очаква госпожата (често госпожицата) и пиша същото. умно, нали. това е българското образование, което те учи да не мислиш, но за сметка на това те учи на не дисциплина. та само веднъж бях изкаран от тази доволна хармония, когато някои мои съученички (същите по това време в лек възторг от току що откритите идеи на феминизма - абсолютно непоносими естествено), заедно литераторката, забележете, в нещастни опити да проявят и те една модерна и оригинална мисъл, взеха да иронизират, моля ви се, Лилиев, че стиховете му били за прозорци, маси и столове. е, точно тогава бях готов да им кажа, че са глупаци, но не им го казах, естествено, защото това е трудно да се обясни. :)

______
всъщност глупачки, но абстракно говоря в мъжки род, извинете за забележката.

Твоите споделяния ме подсещат за една неотдавнашна "караница" ,да я нарека, в един друг клуб. За съжаление в нея не блеснах с най-добрите си качества...Защо казвам това и в каква връзка с хубавата поезия в тази тема?
Извинявам се предварително на авторката, че си позволявам отклонение от темата /може би защото самата аз не се дразня, когато някой се отплесне в моите теми/. Не виждам нищо лошо в добронамерената критика, вярвам в интелигентността на пишещите в любимите ми клубове и отлично знам, че ще проявят "избирателна пропускливост" спрямо нея. Много е важно обаче да внимаваш да не засегнеш другия - с високомерие, презрителни думи или подигравка. Ако дадена критична забележка не е подплътена с известна аргументация, тя се превръща в обида/заяждане, целящо да уязви опонента.
Да си позволиш да даваш оценка/комертираш нещо си, се изисква толерантност и култура за водене на диалог. От моите впечатления досега ние имаме още много да учим един от друг.
Поздрави,

Дощя ми се и мен някой да опитоми

Поздравления!

Отговарям ти така:
Има определен кръг читатели, които не вярват /или не им се иска да повярват/ в чуждото щастие. Особено ако на тях самите не им достига маалко, за да го достигнат. Твоите болки стават и техни. Поезията изразява частица от тяхната наранена същност.
Не че не харесват веселите стихчета, от които струи радостта от живота, но защо ми се струва, че по им доподат малко мрачни, странни, неочаквано тайнствените неща. Такива, от които лъха тъга, умора, разочарование.

Най-трудно е да изненадаш читателя, да го накараш да се замисли. Какво, аджеба, ми убягва в това стихче? Оставя у теб впечатлението, че ти е харесало и все пак... Иска ти се отново и отново да го прочетеш, да му се насладиш, откривайки неща, които не си уловил при пръв прочит.

Далчев казва, че стойността на една поезия се измерва в броя прочитания...

От упор! Dори не успях да премигна време...

Почитанията ми!!!

не, така е по-добре, повярвай ми.

------------------------
Слушай беззвучието...

Напротив - радвам се, когато в темите ми стават дискусии ( и не за първи път го казвам)..Човек може да се размисли и да научи нещо ново винаги...дори в споровете..така че от моя страна няма никакъв проблем..

Права си - за щастливото, и за Далчев..и изобщо..
Аз пък бих се радвала да прочета нещичко и от теб

вярвам :))
предпочитам да вярвам

всъщност читателят винаги има тежката дума и ..някак затвърдихте правилото, че оригиналът си е оригинал и не подлежи на корекции..

Благодаря на всички за споделените мнения!