Pomognete :-(

Здравейте,
Незная от къде да започна. Това което се случи все още кънти в главата ми. Не мога трезво да преценя нещата :-(.
Преди седмица се скарахме с прителят ми много жестоко. За пореден път между нас избухна ужасен скандал, както обикновено за дребни неща, в случая, че не бях разбрала това което ми е казал или по-скоро го бях разбрала подруг начин.
Заедно сме от две години и все за нещо ще намерим да се скараме. Бяхме щастливи точно 2 месеца без да има скандали и дразги... първият скандал се породи когато исках да изляза да се видя с приятелка след работа без него... това истински го вбеси... следващия голям скандал беше, че ме изпращат в командировка за 1 седмица в Англия .. :-(......
Доста неща свързани с начина ми на живот и работа ги намира за неестесвени и вбесяващи. Дразни го това, че понякога ходя в командировки, дразни го това, че имах много приятели и познати с които поддържах връзка. Имах такива приятели, защото откакто сме заедно всички спяха да ми се обаждат. Никой и на гости не ни идва :-( Контактувам само със семейни двойки и то ужасно рядко и се виждам с тях само в присъствието на приятеля ми. Дразни го това, че ходя на служебни вечери, които определено не продължават повече от 3 часа. Всеки път когато трябва да отида на такава вечеря започва да сипе обиди отгоре ми и да се цупи доста видимо преди да отида и след като се върна ;-(
Дразни го това, че понякога се намирам в заседания или бизнес срещи, и не мога да разговарям по телефона в това време. Дразни го и това, че понякога изпитвам желание да си сменя прическата, да отида да се подстрижа сама във фризиорския салон.... и разни други такива според мен нормални неща :-(. Дразни се от това, че ходя с колегите (които са 2 жени и 2ма мъже на по 50 години) понякога да обядвам :-( В началото се случваше да ми звъни по 30-40 пъти един след друг на мобилния за да пита няма ли да се прибирам от обяда вече и защо се бавя :-(
За всички тези неща сме имали ужасни разправии и скандали, чупили сме чини, крещели сме до изнемога :-(
Веднъж заради поредната негова идея за прозрачност във взаимоотношенията ни, която се състоеше в това когато някой се обажда по телефона и той е наоколо да пускам говорителя на мобилния или стационарния телефон за да може да слуша и той ,,,, тогава не издържах на едноседмичния натиск и непркъснати скандали и се изнесох от къщи.....
След около седмица се върнах... той беше станал мил, любящ и обещаваше, че вече няма да е такъв ревнивец и няма да прави проблеми от тези ежедневни неща :-(.... но не задълго... за някой неща беше спряли.. но за други си не... продължаваха проблемите със служебните ми вечери, кото са само няколко пъти годишно. Продължаваше и това като например да стана от компютъра си и след като се върна ако не кажа по Кюто какво точно съм правила като съм била при колегите в съседната стая се почваше отново поредната разправия по кюто, която се пренасяше и в къщи след работа :-( .....
Имали сме и красиви моменти разбира се, доста неща направихме заедно, обзаведохме квартирата си заедно, заедно изтеглихме кредит за да си купим кола...с която обиколихме почти цяла България....дори го взимах със себе си когато имаше възможност в сраните, в които отивах в командировка......имахме идея да сключим брак през зимата............

Но този път скандала завърши доста грозно :-( за което отчасти имам вина и аз :-(
Два поредни дни с екарахме и секрещяхме ... и тази вечер още с влизането в къщи започнахме да се обвиняваме един друг за какво ли не в яда си.. аз се изказах доста грозно за бившата му, той отново ме обвини че съм имала нещо с някой който дори непознавам....аз се вбесих...разкрещях се, захвърлих една чаша в мивката.. той се ядоса - бутна ме...аз се вбесих от това и го наплюх в лицето.... той ми удари една глава в лицето и ми счупи носа :-(...
Секунди след това вече съжаляваше за това което е направил и положи всички усилия да ми оперират носа още същата вечер. След това беше толкова мил и любящ както никога досега към мен не е бил през тези 2 години :-(
Това бе за мен най-ужасното нещо, което можеше да си причиним един на друг :-(
След всичко това нещо в мен се счупи и няколко дни след като се случи това го помолих да се изнесе. Той отиде в сестра си временно.....
Отначало се обаждаше по телефона да пита как съм, да ми казва че не може без мен, че живота му се обезмисля когато не съм наоколо, да ми казва да му повярвам, че ужасно съжалява за случилото се, че никога няма да се повтори и други такива..... постепенно обажданията намаляха....преминаха в 1-2 есемеса на ден....
В момента съм ужасно объркана и незная какво да мисля, незная какво да чувствам...незная до кога човек трябва да прощава и да опитва отново и отново, незная какво да направя........... Приятелите ми и семейството ми казват, че това никога няма да свърши и, че щом се е стигнало до тук означава, че и друг път ще се стигне, а най-вероятно и до по-страшни неща и, че сега е времето да помисля и за себе си, че съм търпяла достатъчно и достатъчно компромиси съм правила :-(

Моля ви, помогнете ми да събера мислите си и да разбера това ли беше краят на тази връзка :-(

Да, това е Краят на връзката.
По-добре е и за двама ви така, повярвай ми.

Why don't you take me for a little while? Singing me songs, you know, will make me cry!

Толкова ми е трудно да го приема, че това е краят... някаква тъпа надежда някъде дълбоко се е свила в сърцето ми, въпреки, че разума ми казва, че това са непростими неща, че това не са нормални отношения.... сърцето не иска да го повярва :-(

Знам, че ти е тежко сега, но ще ти мине.
Няма надежда след всичко това, което разказваш.
Няма смисъл да се връщаш назад, там нищо няма да е различно от това, което си видяла през тези 2 години.

Why don't you take me for a little while? Singing me songs, you know, will make me cry!

Вероятно е така... просто ще ми се пръсне сърцето :-(

priklu4vai dorde e vreme,tova nqma da svar6i nikoga ina4e.No ti i sama si stignala do tozi izvod, ostava da nameri6 sili da sloji6 krai.Imam priqtelka pri koqto toq ko6mar e ve4e 12 g,

В момента баща му е много зле.... и се замислям, дали да не се обадя на баща му или майка му за да видя как е човека :-( Въпреки, че никой от тяхното семейство не се обади з ада разбере как съм след като тов анещо стигна и до тях :-(

Подозирам,че ще го приемеш отново,защото е трудно да се прежали една по-дълга връзка,но.......... Имам си любизъм за такива ситуации: "имам избор - да се тръшкам или да приема нещата такива каквито са"

Да се тръшкам и да продължавам да се тръшкам и преглъщам само и само да е до мен? Това ли е правилното според теб в подобна ситуация?

"The Stockholm syndrome is a psychological response of a hostage, or an individual in a hostage-like situation (e.g. dependent child, battered wife, etc) in which the more powerful person (captor, partner, child molester) (a) has the power to put the individual's life in danger or at least the power to worsen the individual's prospects for the future life, and (b) occasionally exercises this power in order to show that he or she is able to use it, if the victim will not conform to the more powerful person's will. The main symptom of the syndrome is the individual's seeming loyalty to the more powerful person in spite of the danger (or at least risk) that this loyalty puts them in."

Veroqtnostta da se vyrnesh pri nego e mnogo golqma, dano uspeesh da se izmyknesh, zashtoto ne te chaka nishto hubavo Jelq ti kysmet, mnogo kysmet i kuraj!

...and our time will come...not today, but soon enough...

Май не си ме разбрала, НЕ нямам тoва предвид, а че когато ми се налага да преживея раздяла,която е обективно необходима имам избор да я приема без да се тръшкам или като се тръшкам, в тази сентенция има доза хумор,която понякога ми помага.

Благодаря ви за подкрепата

...ако се съберете отново! В съвременния свят и то между зрели (сравнително) хора такива отношения НЕ СА НОРМАЛНИ!
Аз си имах същото в женски варянт, дразнеше се от приятелите ми, дразнеше се от работата ми, искаше навсякъде да е с мен, караше ме да се кълна за глупости, изпадаше в истерии от дребни неща.... и така нищо не се промени 4 години! ТАка че не му мисли, старите хора са казали много банални приказки но една от тях е повече от вярна -"Какъвто го виждаш човека такъв и ще си остане", не се залъгвай още повече сега не се виждате и сте разделени...тъкмо да премислиш на спокойствие! ЗАБРАВИ ГО!

Zdrvei,

Dali tova e kraiat - reshavash ti, ne ostaviai tova reshenie na drugi, Razbiram tvoiata nereshitelnost "Nadejdata umira posledna". Chovek v takiva situacii si tarsi prichini da otlaga radikalnite resheniq - strahuva se ot promianata. Razumat govori drugo - ako za tolkova vreme ne ste reshili problema pomejdu si - da razchitash che toi shte bade reshen sega ne e realistichno,

Sled godini brak, godini na otchujdenie otlagah vzemaneto na reshenieto da se razdelim i si tarseh opravdanie za tova v nai-razlichni neshta, izgradih si obraza na machenik v sobstvenite si ochi. Sega se seshtam za tova edinstveno sas sajalenie za propusnatoto vreme, propusnatoto shtastie neizjiviano s druga ... Gospodi, ako mojeh da varna lentata nazad !!!

Smelo napred - edva li bi moglo da bade po-losho. Vsichko teparva predstoi. :-)

Не съм искала някои друг вместо мен да взима решението. Знам, че всичко зависи само от мен, че е само в моите ръце, че единствено само аз мога да го направя. Но колебанието, съмнението, несигурността дали трябва по този начин да завърши една връзка.. Връзка в която влязох с такова силно желание и такава вяра, че най-сетне съм намерила човека до себе си :-(
Разкъсвам се от протичоречиви мисли...защото сам по себе си този човек е тих, винаги готов да помогне, дори леко наивен...... незнам защо към мен прояви такова отношение.... познавам една от бившите му приятелки, която също твърдеше че има странности и се е дразнел когато е излизала с приятелки без него но бил най-добрият човек на света ... незнам защо повярвах, че с нас ще е различно :-( Незнам защо той има такова ниско самочуствие.... Толкова силно вярвах че той е истинският :-(
Наистина надеждата умира последна ... а това пречи да се преценят реално нещата :-(
Непрекъснато ме спохождат мисли, че всеки човек заслужава съдбата и живота който живее.... но си мисля и че всеки има право на щастие, на спокойствие, на човек до себе си на когото да се оповава..а не да се притеснява непрекъснато какво ще каже той :-( Болезненео е да осъзнаеш че може би си сгрешил с избора си, че може би си отдал толкова нерви , усилия, време и си направил толкова компромиси със себе си напразно :-(
Пиша тук, защото се разкъсвах от вътрешни противоречия, защото имах нужда да чуя и други мнения, и други гледни точки които може би ще ми помогнат да видя от страни нещата.

Мила, понякога има хора, които изкарват най-лошото от нас. В други ситуации и с други хора - никога не бихме се държали по такъв начин.
Изглежда се налага да се освободите един от друг. Но това се решава и от двамата. Всеки заслужава красота и доверие във взаимоотношенията си. Те трудно могат да съществуват след ситуациите, което си описала.

ИСтината е че искаш да чуеш това от други хора, което си мислиш от много време! Да така е, човек има нужда да отдаде любовта си и когато чакаме дълго го правим с първия сравнително подходящ но не верен човек! Страното е че такива хора като в твоя случай отстрани изглеждат много приятни и с различно отношение към околните но съвсем различна са с близкия човек - половинката!
НЯма съдба и нищо неможе да те накара да се примирш с това положение, няма любов която да заслужава това!
Щом темата ти е с такъв заряд значи вече си преценила живота си с този човек и знаеш че до нищо по различно няма да доведе! ТАка че стисни зъби и вземи решението по бързо!

смея да се похваля, че с моя приятел вече почти 2 години никога не сме имали скандал. никога не сме си казали нещо обидно /е, само аз като се ядосам че нещо не става както аз го искам, може да кажа нещо като - глупак/, само сме спорили, инатяли за нещо, понякога съм пускала в действие най-старата женска тактика - малко сълзички, и накрая все някой отстъпва за нещо. но и на мен ми се е случвало да имам неприятности като твоите, само че в предишни връзки, както някой вече ти каза - има хора, които изкарват най-лошото от теб. просто не сте един за друг. това е.

Случайно отворих този форум и историята ти ме развълнува. Постарах се да преброя колко пъти използваш символа :-( . В първото писмо са 17, а в последното - 6. Навярно преди да срещнеш този човек усмивката е цъфтяла на лицето ти. А сега? А след време? Ако продължаваш да търпиш, ще се превърнеш в мазохист, ще ти липсва точно това му държане - заслужава ли си.
Доколкото разбирам, нямате дете, затова спасявай се докато това не се е случило. Ще дойде ден да се смееш над това, което е в момента и с облекчение ще си отдъхваш, че не е продължило. Знай, че под небето има човек, който е отреден точно за тебе и с когото ще бъдете наистина щастливи
Той те чака. Потърси го!

Само едно ще ти кажа: Ако мислиш, че можеш да промениш нещо в характера му - забрави!
Той е такъв, какъвто е и ти или го приемаш(което за мен е равносилно на мазохизъм!) или... поемаш напред без него. Вие според мен НЕ СТЕ ЕДИН ЗА ДРУГ! Вместо да губиш повече време в напразни услилия и надежди той да стане друг, помисли, че НЯКЪДЕ ИМА МЪЖ, КОЙТО Е ТАКЪВ, КАКЪВТО ТИ БИ ИСКАЛА ДО СЕБЕ СИ И КОГОТО НЯМА ДА ИМА НУЖДА ДА СЕ ОПИТВАШ ДА ПРОМЕНЯШ!
Това, което мислиш, че ти казва сърцето ти, го изрича разумът. Помисли и ще ми повярваш. Сърцето говори за обич и разбирателство, а не за борби...от всякакъв вид.
Наистина ти желая търпение и вяра, че Любовта за теб предстои! УСПЕХ!

Ах!