Lubov li e tova?

Здравейте,
Незная от къде да започна. Това което се случи все още кънти в главата ми. Не мога трезво да преценя нещата :-(.
Преди седмица се скарахме с прителят ми много жестоко. За пореден път между нас избухна ужасен скандал, както обикновено за дребни неща, в случая, че не бях разбрала това което ми е казал или по-скоро го бях разбрала подруг начин.
Заедно сме от две години и все за нещо ще намерим да се скараме. Бяхме щастливи точно 2 месеца без да има скандали и дразги... първият скандал се породи когато исках да изляза да се видя с приятелка след работа без него... това истински го вбеси... следващия голям скандал беше, че ме изпращат в командировка за 1 седмица в Англия .. :-(......
Доста неща свързани с начина ми на живот и работа ги намира за неестесвени и вбесяващи. Дразни го това, че понякога ходя в командировки, дразни го това, че имах много приятели и познати с които поддържах връзка. Имах такива приятели, защото откакто сме заедно всички спяха да ми се обаждат. Никой и на гости не ни идва :-( Контактувам само със семейни двойки и то ужасно рядко и се виждам с тях само в присъствието на приятеля ми. Дразни го това, че ходя на служебни вечери, които определено не продължават повече от 3 часа. Всеки път когато трябва да отида на такава вечеря започва да сипе обиди отгоре ми и да се цупи доста видимо преди да отида и след като се върна ;-(
Дразни го това, че понякога се намирам в заседания или бизнес срещи, и не мога да разговарям по телефона в това време. Дразни го и това, че понякога изпитвам желание да си сменя прическата, да отида да се подстрижа сама във фризиорския салон.... и разни други такива според мен нормални неща :-(. Дразни се от това, че ходя с колегите (които са 2 жени и 2ма мъже на по 50 години) понякога да обядвам :-( В началото се случваше да ми звъни по 30-40 пъти един след друг на мобилния за да пита няма ли да се прибирам от обяда вече и защо се бавя :-(
За всички тези неща сме имали ужасни разправии и скандали, чупили сме чини, крещели сме до изнемога :-(
Веднъж заради поредната негова идея за прозрачност във взаимоотношенията ни, която се състоеше в това когато някой се обажда по телефона и той е наоколо да пускам говорителя на мобилния или стационарния телефон за да може да слуша и той ,,,, тогава не издържах на едноседмичния натиск и непркъснати скандали и се изнесох от къщи.....
След около седмица се върнах... той беше станал мил, любящ и обещаваше, че вече няма да е такъв ревнивец и няма да прави проблеми от тези ежедневни неща :-(.... но не задълго... за някой неща беше спряли.. но за други си не... продължаваха проблемите със служебните ми вечери, кото са само няколко пъти годишно. Продължаваше и това като например да стана от компютъра си и след като се върна ако не кажа по Кюто какво точно съм правила като съм била при колегите в съседната стая се почваше отново поредната разправия по кюто, която се пренасяше и в къщи след работа :-( .....
Имали сме и красиви моменти разбира се, доста неща направихме заедно, обзаведохме квартирата си заедно, заедно изтеглихме кредит за да си купим кола...с която обиколихме почти цяла България....дори го взимах със себе си когато имаше възможност в сраните, в които отивах в командировка......имахме идея да сключим брак през зимата............

Но този път скандала завърши доста грозно :-( за което отчасти имам вина и аз :-(
Два поредни дни с екарахме и секрещяхме ... и тази вечер още с влизането в къщи започнахме да се обвиняваме един друг за какво ли не в яда си.. аз се изказах доста грозно за бившата му, той отново ме обвини че съм имала нещо с някой който дори непознавам....аз се вбесих...разкрещях се, захвърлих една чаша в мивката.. той се ядоса - бутна ме...аз се вбесих от това и го наплюх в лицето.... той ми удари една глава в лицето и ми счупи носа :-(...
Секунди след това вече съжаляваше за това което е направил и положи всички усилия да ми оперират носа още същата вечер. След това беше толкова мил и любящ както никога досега към мен не е бил през тези 2 години :-(
Това бе за мен най-ужасното нещо, което можеше да си причиним един на друг :-(
След всичко това нещо в мен се счупи и няколко дни след като се случи това го помолих да се изнесе. Той отиде в сестра си временно.....
Отначало се обаждаше по телефона да пита как съм, да ми казва че не може без мен, че живота му се обезмисля когато не съм наоколо, да ми казва да му повярвам, че ужасно съжалява за случилото се, че никога няма да се повтори и други такива..... постепенно обажданията намаляха....преминаха в 1-2 есемеса на ден....
В момента съм ужасно объркана и незная какво да мисля, незная какво да чувствам...незная до кога човек трябва да прощава и да опитва отново и отново, незная какво да направя........... Приятелите ми и семейството ми казват, че това никога няма да свърши и, че щом се е стигнало до тук означава, че и друг път ще се стигне, а най-вероятно и до по-страшни неща и, че сега е времето да помисля и за себе си, че съм търпяла достатъчно и достатъчно компромиси съм правила :-(

Моля ви, помогнете ми да събера мислите си и да разбера това ли беше краят на тази връзка :-(

Мен ако питаш трябва спешно да идеш в най близката кръчнма и да почерпиш познати и непознати че си се оттървала!!!

Ти ще го разбереш по късно но си имала голям късмет да се разминеш само с един счупен нос- на фона на психическия тормоз които си изтърпяла това е нищо.
Pазумно момиче ми се виждаш , но следващият път бъди по взискателна, обещаваш нали?

Обещавам :-(
Ужасно ми е трудно да мисля.. сърцето ми въпреки всичко все още тегли към него :-(

ако искаш цял живот да си един затворник .. следен постоянно и с отчети за всяко действие .. ти си знаеш .. някак си ми е познато това....

ама май наистина си се отарвала тъй че бягай смело към кръчмата с приятели

Stranded .. lost inside myself
my own worst friend and my own closest enemy...

ех, дали е краят не се знае- може така да се събирате отново, да е мил няколко дни или часа и после пак да се карате.
Не искам да те обезсърчавам, но щом веднъж хората стигнат до такива скандали, не мисля че е възможно да спрат. Може да има периоди на затишие, но това е само затишието пред буря.
По-добре си търси човек, с когото няма така да се карате за глупости. Поне се карайте за по-съществени неща.


днес (по)каза ли "Обичам те"?

Много често съм се чудила, zащо самостоятелни жени като теб се оставят да им се каzва кои са, какво трябва да правят и към кои норми трябва да се придържат. На някаква вътрешна слабост и нерешителност ли се дължи, не zнам.

Ако най_накрая си си го иzживяла, го zарежи. Той се е докаzал като доминантен ( zа пред себе си) и не си zаслужава да се опитваш да обръщаш нещата.

Да не говорим, че не сте на едно ниво. Доколкото раzбирам, ти имаш своите zанимания и планове, докато той има време zа губене. Във всеки вариант на раzвитие на връzката ти ще си под натиск, zащото той си е типичен мачо. Дори да бяхте на равно, той има съвсем други представи zа отношенията мъж_жена.


Хайде умната, и спри да се самонакаzваш

by himbeer

Права си в това което казваш....... Осъзнавам, че това не е живота, който бих искала да водя и не е любовта, която търсех.... и въпреки всичко това някаква буца е заседнала в гърлото ми, някакво чувство за вина ме подтиска... Никога досега не ми е било толкова трудно да кажа НЕ :-(

Не! Това не е любов. Това, което си описала като отношение към себе си е.... разновидност на чувството за собственост! Не се заблуждавай!

Ах!

Ох, миличка, в момента се чувстваш зле и сигурно още известно време ще ти е много зле... Нормално е. Но това минава, знаеш. Рано или късно.
А си представи, ако бяхте останали заедно... На скандалите може и да си свикнала (ако въобще може да се свикне с такова нещо), но след две години връзка той ти е разбил носа. Представи си какво може да стане след 5 години... Сигурно мислиш, че не е способен да ти посегне серизоно или нещо подобно. Но дали преди си допускала, че е способен да ти разбие носа??? Понякога любовта ни заслепява. Пък и ревността е много сериозен катализатор за агресията.
Пък ако си готова да се примириш с нещо подобно - помисли за бъдещето - ако се появят деца? Как ще им действат вашите скандали и разправии? Това ще бъде убийствено за тях.
Болезнено ревнивите мъже (или жени) са такива поради силна неувереност в себе си. И от това няма отърване. Според мен то си е направо болестно състояние.
Въпросът е защо ти си се подлагала на това? Доколкото разбирам си самостоятелен, интелигентен и можещ човек. Според мен само някакъв страх или чувство на вина са те карали да се самонаказваш по този начин. Защото тогава подсъзнателно човек си мисли, че заслужава всичко, което му се случва. И търпи.
А и ти сама пишеш, че изпитваш вина - за какво?! Вероятно вярваш, че може по някакъв начин да си го провокирала. Как - с това, че те изпращат в командировка?? Или че си вършиш работата? Не е нормално подобни неща да провокират ревност у някого.
Пък дори и най-открито да го провокираш - реакциите му пак не са адекватни. Скандалите и насилието никога не са алтернатива.
Просто виж да се оправиш по-бързо от любовните терзания и както всички ти казват - радвай се, че си се отървала!

Съгласна съм напълно с това което казваш. Винаги когато някой познат е изпадал в подобни ситуации съм била трезвомислеща и съм смятала, че това е идиотско поведение меко казано.
Никога не съм вярвала, че ще попадна в такава ситуация или пък че този мъж е способен на подобно нещо. А още по-малко съм смятала, че ако попадна в такава връзка ще позволя това да се случва с мен.... но то се случи.
Досега по необясними за мен причнини го приемах и се опитвах да го обясня като признак за несигурност у него, несигурност да не ме изгуби и нищо повече, но след това което стана наистина се замислих защо позволявам подобно отношение и какво толкова лошо правя, което да открие негова подобна черта и подобно поведение. Никога не съм си и помисляла дори за момен, че може да е такъв. Личеше, че ме обича, или поне така смятах... множе би е обичал начина на живот, който му предлагах...вече не съм сигурна...Винаги беше готов да помогне...имаше нещо добро у него....
Може би не исках да съм сама, имах нужда от човек до себе си на когото да се оповавам, с когото да споделям, с кого да се радвам на живота, с когото да споделям пътуванията си, стремежите за развитие и на двама ни, желанието за домашен уют...... а може би надеждата, че като се опознаем и той разбере, че няма от какво да се притеснява, нещата ще си дойдат на мястото... може би това ме караше да правя компромиси.... Предполагам, че ако не се беше се стигнало до тук все още щях да мисля, че времето и съвместният ни живот ще успеят да вляят разум в него и да премахнат несигурността му....

си въобразявай, че нещо може да бъде поправено. Ако простиш отново и се омъжиш за него, ще бъдеш нещастна, докато сте изобщо заедно.
Не пренебрегвай и намаляващия интерес от негова страна...
Спасявай се, бързо.

Dolce vita!

Човек извлича 100% поука от преживяното, когато нещо се прекърши в него.Това е точно онова нещо, от което се нуждаеш и което ти ти дава.

Когато се поочукаш и знаеш кое как да получиш,без да изпадаш в ситуация на пазарене на лична теритиория, започваш да търсиш онова,което ти подхожда.

При теб това пречупване може да ти струва живота.

Всеки човек има своя мярка за даване на любов.Неговата може да ти голяма, това му е стандарта, не изключение, не се залъгвай.

И насаждането на чувство на вина е предшественик на саденето на моркови, я свери часовника

by himbeer

Не му давай шанс!Няма смисъл!Хората не се променят за секунди, а мъжете са много трудни в това отношение.Смятам, че ще си нещастна с него.Казвам го от позицията на мъж, който е бил в положението на твоя прител(макар никога да не съм посягал).Той ще продължи да те ревнува и да ти държи сметка за всичко!Просто преглътни и продължавай на пред.Ще срещнеш ЧОВЕКА когато най-малко очакваш.Успех!

Tи си го заплюла в лицето, казваш. Много малко хора не биха си тръгнали след такова отношение. Ти как би реагирала, ако при скандал той те заплюе в лицето ? Отговори ми . Аз бих си тръгнала.

А има ли изобщо мъже, които да не завиждат на еветуалния успех на жените и да не ги провалят всякак ?

Има. Познавам такива

и главата,за да се разделите
Коко мъка има по този свят казал Моканина и родължил да чука бялата ластовица....

А помните ли,че Една луна наеба Звездата веднъж?...

Да, определено е по-добре връзката ви да е дотук!
Такива хора не се променят НИКОГА! Запомни го добре това! С възрастта повечето недостатъци се задълбочават...
А за брак с него не си и помисляй! Той ще те направи много нещастна жена!

Stom se e stignalo do tam da ti schupi nosa toi ne e istinski maz , a strahlivetz. Spored men pechelish poveche pari ot nego i tova go drazni i te revnuva . Ne se pokrivate na materialno nivo . Ako sam prav i tova e taka - tozi maz ne e za teb . NO v kraina smetka sama si preceni .

Заплатите ни са почни еднакви. Понякога той изкарваше дори повече със странични проекти.
Аз работя в малък екип на ненормиран работен ден. Моята работа е по-раздвижена, срещам се непрекъснато с различни хора. По-общителна и контактан съм от мего. Пътувам из България и в чужбина. Определено не пътувам често но се случва. Понякога дори го взимах със себе си на служебните си пътувания., което само влоши нещата, защото последваха изрази като....ама като аз бях с теб не ходихте там и там.....и как така ти еприатно на жецхериатас колегите докато аз се терзая и измъчвам в къщи ...
и други разни такива... Ревнуваше от всичко и от всички.... от това, че имам приятели от мъжки пол, от това, че ми е приятно да изляза с колеги на обяд, да отида до фризьорката с колежка или приятелка....

Неговата работа е монотонна. С Работно време от 9.00 до 18.00. Работи в голям офис, с непрекъснато текучество на кадри. Всеки ден почти едно и също прави, но явно му харесва. Така и неизяви желание за промяна.

Искаше всичко, абсолютно всичко за което може да се сети човек, да правим заедно. Искане което няма как да бъде изпълнено на практика :-(

Вярно е, че за някои неща е намалил с една идея възгледите и исканиата си, но пък все намираше нови идеи и нови неща, които го дразнеха и намираше за нередни... :-(