в ъгъла...

В ъгъла, където
запоследно срещнах близостта ни
е тихо. И кафето с аромат на старост
под пречупената светлина на лято
зове безветрените мелници в съня ми.
Стъмва се.
Безжичното пространство между две души
във осем без петнадесет немее.
Телефон извън обхват
потърси дума в указател.
Усмислям ползата от сбъдване
на разговор преди дванайсет.
Алуминиеви сенки приковават
бледолунните клепачи.
Булевардна и прочетена
навън се спуска вечерта.

Nameless, just numbered.
A lone planet in the universe.
I, anonimous.

Пак си прописал...само че.. тоя път някак не ми е радстно..като знам какво го е предизвикало ...............

"Булевардна и прочетена
навън се спуска вечерта"

Никога не бях се замисляла, че една нощ може да бъде "прочетена" вече...дори и преди настъпването й... Остави го тоя ъгъл, свий зад него!

Силно е, Гриша, но с цената на какво ....

добро е:)

prepare for attack, your body will burn
prepare for attack, there is no return