Фалангата

Въпросът е повече към запознатите с военна история. В авторитетно издание ( учебник за НГДЕК) прочетох следното за фалангата ( по памет) : Бойците от първите четири реда са въоръжени с копия с дължина от два до шест метра.По-дългите копия се полагат върху раменете на стоящите отпред мъже. Бойците от следващите редове са въоръжени със щит и меч.
Направи ми впечатление, че нищо не е казано за защитата на копиеносците срещу стрели и метателни копия.За боравене с двуметрово копие стига и една ръка. Ама за шестметрово трябват поне две и то на различни мъже. Излиза, че тези от втората и третата редица с едната ръка държат своето копие, а с другата прикрепят това на колегите отзад. Иначе, разликата в ръста от първа до четвърта редица трябва да е поне един метър. Как при това положение са се защитавали от метателни оръжния?

Единственото което знам по въпроса е че дългите копия от задните редици са ги облягали върху рамената на хората от предните редици.

Бог прощава, ВМРО не!

тези от първите редици са били снабдени брони от кожа на бик, кисната и сушена, която била според източниците непробиваема за стрели.

може да спре пусната отдалече стрела, но може ли да спре късо и тежко метателно копие?

уязвими единствено за удар с брадва, ама не става въпрос за сериозно научно изследване, а по скоро художествена или научно-популярна литература.
Като се има предвид успехите на Филип и Александър както дължината и тежеста на копията, хоплитите във фалангата следва да са били добре защитени от брони или щитове, щото колкото и бързо да се придвижвали с т.нар. "стилизирана стъпка" по време на атака, противника би ги натръшкал или поне доста проредил преди сблъсък.

Всеизвестен факт е, че спартанските хоплити са презирали до дъното на душата си стрелците, тъй като според тях е било крайно недостойно да се води бой от дистанция (какъвто предлагат лъкът и стрелата). В действителност те самите са били доста уязвими на подобни атаки от разстояние - това най-добре се вижда от битката при Термопилите, където шепата спартанци са безкрупулно избити чрез дъжд от персийски стрели, след като се е оказало невъзможно да бъдат победени в близък бой. Така че гръцката фалангата е особено уязвима на подобен род атаки и дори големия хоплон не може да компенсира това. А за македонската фаланга с по-дългите си копия(задължително държани с две ръце) и по-малки щитове това важи с още по-голяма сила.

Without Darkness There Can Be No Light

При македонската фаланга последните редици дори не били защитени даже с броня, затова били застрашени още повече от стрелите. Затова македонците поддържали силна кавалерия, която държала стрелците на разстояние....

Amor est vitae essentia

На щитовете са имали кожени престилки непробиваеми за стрели. Тези престилки са предпазвали бедрата на боеца заедно с бронзови наколеници
Тялото е било предпазено от щит и броня. Главата от щлем който е покривал отпред бузите и носът

Неуспехът е единственият грях!

Тази тема от доста време залежава, но дойде време да я възкресим .
Имам няколко въпроса, бих бил изключително задължен за отговори и линкове, към други сайтове. Поред:
1. Спартанската фаланга и македонската са имали различно окомплектоване, така ли? Бях чел за спартанската че снаряжението на всеки хоплит е еднакво с това на другите - всички са били свободни мъже и като такива сами са се оборудвали, но задължително еднакво - копие, щит, шлем, нагръдник и т.н., докато македонската, както разбирам сега, е била разделена според дължината на копията и наличието или отсъствието на броня?
2. Също така спартанската фаланга е била в състояние да се престроява с различна дълбочина на строя (не само 8 реда) - което явно македонската с различната дължина на копията не би могла да направи (да не говорим, че без броня челните редици не биха издържали дълго) - правилно ли разсъждавам?
3. Падналите от първите редици се заменят с попълнения от по-задните - това означава ли че излизайки с по-дълго копие напред, македонския пехотинец фактически разваля общия фронт на остриетата, да не споменаваме, че ако излезе с 6 метра копие в първа редица и няма кой да го подкрепи, не знам колко би могъл да е ефективен, въпреки че реално след сблъсъка на двете фаланги първите редици не използват копия, а са заети с изтласкване на врага , изблъсквайки го с щитовете.
Имам още куп въпроси, но ще задържа малко ентусиазма си - да не наглея още от началото !

доколкото зная македонската фаланга е била с много повече от 8 реда.
Освен това самостоятелно май не се бие - подкрепят леко въоръжени пехотинци и конници, а спартанците кой знае каква конница май нямат.
Също така не са ползвали стрелци, някъде четох че това според тях/да се биеш от разстояние/ е било считано за недостойно.

Виж това, стр. 44 и това. Дано да знаеш руски.

Т.е. разликите в снаряжението са обусловени от армията, на която принадлежат? Определено има логика, но наистина съм озадачен - ако има специализирани позиции на (почти) всеки в една македонска фаланга, не се ли губи момента с взаимозаменяемостта на бойците - един пада, друг го замества...
Имаш ли идея дали този тип окомплектовка не е временно явление, понеже за спартанската фаланга съм 100% уверен, че нямат подобно разделение - там всички са еднакво въоръжени.
Другия момент е, че челните редици са опитните войни, т.е. те някога са били неопитни и са се сражавали от задните редици, с времето преминават напред в бойния строй, което налага смяна на оръжието, промяна на бойните навици, ако искаш...
Колкото до двубоите на фаланги на гръцките полиси - определено кавалерия липсва, за лека пехота - нямам идея, стрелци - не знам да са били особен фактор - основно е било фаланга срещу фаланга, ако греша - поправете ме.

Благодаря, изглежда отлично!