Компромиси

Мисля си за компромисите, които правим през живота си-прошки,скука, сиво ежедневие, зарязана кариера, неродени деца,семейство без любов,брак по сметка и други.Какъв е най-големият компромис,който сте правили през живота си?Моят е неосъществена кариера.Щастлива съм в семейството си,но се чувствам осъществена наполовина.А при вас как е?

Винаги съм се чудила как става тая работа - жена, която иска да прави кариера, да я "жертва" заради семейството си. Айде някой да ме светне как става тая работа, а?

В моя случай-установих, че съм бременна точно преди да подпиша договор за работа в чужбина и както се досещаш нямаше да мия чинии,та никой не ме чакаше и 45дни след раждането.Това първа стъпка.Втора стъпка-беше напускане на работа,за да се включа в бизнеса на съпруга ми и до ден днешен съм втора цигулка във фирмата,а не се чувствам като принос такава.А при теб как е с компромисите,защото отстрани е лесно да си саркастичен

Да, направих компромис - отказах се от заниманията си с бойни изкуства, защото ми отнемат от времето, което отделям за децата си. Но пък така или иначе беше ясно че няма да стана кой знае какъв майстор. Смятам след време да ги възобновя, обаче.
Също така не ми остава време и за рисуване, което ми е хоби. Въпрос на приоритети.
Колкото до кариерата, сигурна съм че когато човек има желание, намира начин да се справи. Другото са оправдания.

Какво значи компромис всъщност? Да затвориш нещо в себе си за да оцелее, да се получи друго? Да преглътнеш нещо за да съществува друго за сметка на първото?


Хм... Ако искаш да си пълноценен, ако искаш да оцелееш в този свят... Според мен трябва да можеш да правиш компромиси... (Лично мнение не ме нападайте)

Трябва да сме готови да жертваме и най-ценното си в името на дадена цел... Стига тази цел да оправдава...

Съгласна съм. Въпрос на приоритети и на познаване на себе си.

Абе незнам дали е нормално, но така поне както го чувствам, абе не че живота ми на 100 % минава по начина който желая, ама просто не мога да кажа - абе отказах се от това за сметка на онова примерно.Може би това са дребните ежедневни компромиси, които правиме и без много да се замислим, или някакво самовнушение че хубаво-лошо - това е, не мога да го формулирам точно.



НА ТОЗИ СВЯТ НАЙ – ВИСОКА ЛИХВА НОСЯТ СПЕСТЕНИТЕ НЕРВИ

едва ли компромис и жертва са най-точните думи, отглеждането на дете не е компромис, то просто още с раждането си застава на първо място в живота на една жена, поне аз така мисля, защото ако не му отдадеш нужното после може горчиво да съжаляваш, защото когато детето расте здраво и жизнено всички са спокойни и се чувстват добре. А дали това е компронис..не зная, може да се гради кариера и след като имаш семейство, само малко се отлагат нещата във времето, но едва ли е точно компромис, просто трябва да се избере възможно най-подходящото време, а една жена е преди всичко майка и съпруга, кариерата е на следващото място, поне за мен е така и нито за миг не съм съжалявала за времето което съм отделила на децата си, а те да са живи и здрави са вече големи, така че сега мога да работя без да се налага да правя компромиси ...

Просто е по-просто...

Ако си го направила избора... то тогава приоритета е значимия... и въпроса за компромиса не стои... поне при мен е така...

Разделих се с човек, когото много обичах, за да успея в кариерата си...по-скоро обстоятелствата ни разделиха...Но срещнах друг, с който вече сме и семейство...

както се каза: приоритети за добро ли е било, за лошо ли, не съжалявам!

какви компромиси съм правила, какво съм жертвала/зарязала?Не се сещам!Да, имало е планове/проекти/мечти, които не са се случили както и когато аз съм искала, но КОМПРОМИС не е думичката, която пасва в тези случаи. Едно или друго решение вземаш, съобразявайки конкретните обстоятелства и това е. Това не значи,че зарязваш ВАЖНИТЕ за теб неща. Преди време страдах и изпадах в дива ярост (често с елементи на мазохизъм), ако нещата не се случваха точно както и когато искам. На принципа "Всичко така и сега или НИЩО". Научих, че по-важно е да следваш целта, да не се отказваш макар и по пътя те изненада я паднало дърво,я отнесен мост,я нещо друго. Заемаш се с "изненадата"- тя изисква усилия (малки или големи) и време (повече или по-малко), но не забравяш, че не ТУК И ТОВА е твоята цел и че трябва да продължиш нататък. "Забавянето" е част от пътя, често оказва се НЕОБХОДИМА част от пътя ни. А може би и възможност да преоценим отново онези неща, които смятаме за важни за нас.

COMPROMISE на български е "спогаждам се". В този смисъл моята любима баба навремето често употребяваше тази по-хубава българска дума. "Гледайте, баба, да се спогаждате"- казваше тя. Ами... гледам...

Стига простотии бе, тате!

Ти архитект ли си?

Да, и сме роднини, ако за това ме питаш.

хората които обичам за да замина далеч заради любов и семейство. Но не го чувствам като голям компромис, защото това е сбъднатата ми мечта.
Разбирам иначе как се чувстваш като втора цигулка в бизнеса на мъжа ти. Но помни, че човек не може да има всичко... това ще те грее

Така е. Много мъдро! Спогаждането със себе си май си остава най- трудното Не го ли постигне обаче, човек минира възможностите да се спогоди с другите, с другото и тогава остава само една крачка от чувството на "жертва" на обстоятелства и хора.

Чакай малко, ако фирмата не е ЛИЧНО твоя, как искаш да се чувстваш първа цигулка?

Just a genius