променихте ли се?

iskam da pitam ne6to nastoia6tite mami, kato molia naistina za 4esten otgovor!
promeniha li se otno6eniata s muja vi sled kato se rodi va6eto bebo? moje da vi se stori naludni4ev vupros, no to4no toi ne mi dava mira.
blagodaria predvaritelno za otkrovennosta.

Ами да, промениха се, станахме по-организирани и по-сериозни, вече сме сигурни, че можем да се справим с всичко в живота


София 16.08.2004г.

раждането на първото дете е много критичен момент в семейния живот не са рядкост разводи точно след него
и да, и нашите се промениха, и не винаги за по-добро
при лудницата около едно дете, не виждам начин да е другояче
но пък сега ми прави впечатление, че бързо забряваме
нямаме време за дълги сръдни

За света може да си един човек, но за един човек може да си целия свят

виж сега, те тука повечето са като Степфордски съпруги и ще получиш отговори в стил Никол78. Ма всъщност е зле след раждане, изнервя те мъжа ти, нямате време един за друг и не ти се спи с него, а той мрънка.
Забравяте за чувствата, щото детето заема много време и пространство...
абе....спирам, че той си идва :)))))))))))))

С първото дете поради това, 4е се роди в 8-ми месец, имахме проблеми и станахме по-сплотени и организирани. Всъщност мислехме дали бебка ще оживее, а не как сме. Честно казано всичко ми е като сън. Сега родих второ дете и отношенията са ни прекрасни. Започнахме да се обичаме повече и да се разбираме повече, въпреки безсънните нощи и умората. Незная всеки реагира различно на новото човече. Съпругът ми страшно обича деца и затова е благодарен, 4е родих второ дете. Помага ми много и мисля, 4е отношенията ни са даже по-хубави от преди. Има обаче бащи, които ревнуват от децата поради това, 4е вече са на второ място. Ако при теб случая е такъв не се притеснявай нещата са временни и преминават, но е важно да разговаряте за тези проблеми, защото се натрупват.

Чакай малко, нали точно сега имаш нужда от разбиране, а не някой да ти мрънка. Теб те тресе следродилна депресия, незнаеш къде си и като почне и той да мрънка и до къде ще го докарате? Нормално е да не ти се прави секс и да си сдухана особено, ако ти е първо дете и за теб е нещо ново. Мисля, 4е в този случай е необходимо съчувствие от страна на съпруга, а и помощ естествено, защото това бебе не е само твое.

Това, че ти приемаш нещата като тежест, не означава, че и останалите трябва да сме като теб
Кефи ме майчинството, кефи ме детето ми и това, в което се преобрази мъжа ми! Ама нали знаеш- който както си го направи


София 16.08.2004г.

Кати,не си прави труда да отговаряш на разни заядливи и елементарни писаници.

Е, Значи не съм само аЗ, дето на моменти й иде да Забегне вдън гори тилилейски. Слава богу че, както каЗваШ, много по_бърЗо ни минава. Някакси нямаме енергия да си спретнем истинска сочна раЗправия. А и нямаме мерак, като че ли. Вечер се промъкваме на пръсти в спалнята, поглеждаме спяЩата буЗеста кукличка и не можем да сме си дълго сърдити.

Нашите взаимоотношения от сега вече не са същите. Как да ти кажа, той спря да спори с мен за дреболии, даже като се замисля не ме е обиждал /не че преди се скъсваше/; секс не можем да правим, защото лекарката пак го отрече, той вече свикна с мисълта, че е един вид девствен:))), тя каза че пак се връщаме в пубертета - само с натискане и целувки;
Една позната такава следродилна депресия я беше обзела, че шамароса мъжа си, замина с детето за месец на море и не искаше да се върне при него /а баща му почина междувременно/, откачи направо!
Някои започват да се карат - той е на работа и си мисли, че тя лежи по цял ден, капризи за ядене, капризи за секс...
Други се сплотяват и започват да се обичат двойно повече, щастливи са, на моя роднина мъжът й ставаше през нощта , за да храни бебето, а тя да спи...това е, мъжете и жените, както и семейните взаимоотношения са различни.

Да, промениха се още докато чакахме първото си дете. Той стана много грижовен и ме глезеше страшно докато бях бременна Е, като за последно - после цялото ни внимание се насочи към сина ни. Естествено, мина време докато се върнем към по-нормален живот (включително и сексуален), но този живот вече включваше още едно същество и нещата станаха различни завинаги. Понякога към по-добро, понякога - не толкова... Вече всичките ни планове и действия се съобразяваха с детето. А сега децата станаха две и, разбира се, нещата се поусложниха Но се справяме Таткото си взе отпуска и се гледаме четиримата - докато аз вляза във форма Да се надяваме, че нещата ще се нормализират по-бързо от предния път, когато бяхме все още неопитни родители...


батко Станимир - 03.05.1997 г.

Ооо, да! И то не само между мен и съпруга ми ами и между мен и свекито. От три години сме женени и аз боготворях цялото им семейство и най-вече нея. Въпреки, че сме се карали с моя заради нея, винаги съм отстъпвала.Но след като се роди беба тя ми заби такъв нож в гърба, че не ми се приказва. Абе накратко: майка ми беше в болница и свекито уж ще идва да помага. Ама тя идваше, насаждаше се пред телевизора и ми заявяваше, че няма да ми помага, че да съм се учила сама. А всички знаете какво е след раждане, особено на първо дете - не знаеш на кой свят живееш и какво да правиш. Нито веднъж не изпра, не наготви, не изчисти - само пита какво ще ядем и си вари кафе /ако въобще е в къщи, щото имаше дни по цял ден е из улиците/. Накрая спря и да идва, а ми "помагаше" само по телефона. А моя, за да не обиди с нещо мама, не смееше да и направи забележка за нищо. Предпочиташе той да не спи вечер и после на работа, само и само да не притесни мама. А тя милата е млада /на 50г./, нито работеше нито нищо - само на кафето с приятелки. И съответно не закъсняха скандалите с моя - всяка вечер без пропуск! Вижда, че е виновна, ама да съм се държала малко по-човешки с нея. Абе тя ме е оставяла без парче хляб, да ходя да прося по комшиите, а аз да взема да я прегърна ли, що ли? Накрая майка ми се вдигна от болницата и дойде да помага, както си беше с температурата. А свекито и на нея - "Дай да не им помагаме, че да се учат сами." Искам да отбележа, че живеем самостоятелно в МОЯ апартамент, дето всичко вътре е мое /оставиха ми го нашите/. И да идва в собствената ми къща и да ме прави на маймуна...Идвало ми е да продам и да отида в друг град! Честно!
Веднъж ми писна от нея и взех та и казах всичко каквото ме мъчи и и заявих, че от тук нататък в моето семейство и в моята къща ще става каквото аз кажа, а не тя. И знаете ли какво ми заяви - "Ми то щото у нас аз командвам, та реших, че и у вас мога!!!" Наглост безподобна! И си продължиха нещата в същия дух, все едно нищо не съм казала!
След 6 месечни ежедневни скандали с моя, най- накрая му светна на чия страна да застане и един ден докато ме е нямало взел та я изгонил. И така вече 2 месеца не съм и виждала очите. И малко по малко взехме с моя да си оправяме отношенията. Това е най-важното за момента. А с нея ще видя какво ще правя.
Извинете ме за дългия постинг/то мога и роман да напиша/. Знаете ли от колко месеца се каня да си излея душата и все не посмявам, та да не ви развалям настроението. Май трябва да пиша в някой психо клуб, защото хич не ме държат нервите.
Сигурно ще има и такива, които ще ме обвинят в нещо, за това моля ви - ако ще ме критикувате, по-добре не пишете. Само ще ми изпилите нервите повече!

Щастието самичко намира пътя до силните духом!

Разбира се, че се променяме след раждането на детето!
Всичко вече е различно за теб и таткото - малкото човече, неговото поведение и здрава стават център на света! Неговине нужди са на първо място, а не твоите, или тези н таткото!
И все пак крайни мнения като "забравяне на чувствата" или "кой както си го направи" мисля, че нямат място в темата! Не всичко е толкова черно, нито пък "идеално" както някои го описват! Просто и двамата родители имат нужда от малко време, за да разберат къде са и какво да правят!
Важен е крайният резултат - появата на бебчето - а то рано или късно ще пригоди мама и татко към своя начин на живот!

ние сме си същите и отношенията са същите. Разликата идва от там че сме поизнервени, особено аз, имаме повече проблеми сега и във връзка с детето. Но и двамата държим на семейството и детето действа като още по-сплотяващ елемент. По-скоро си мисля, че ако дълго време нямахме дете щяхме да се оттегчим от съвместния живот и връзката ни щеше да тръгне на към зле.