Аз съм тук!

Аз не съм тук, на тази земя
за да бъда увяхнало цвете,
нито огън, залят със кофа вода
или изворче съхнещо лете.

Аз не съм тук, за да бъда мечта
там захвърлена в куфара прашен,
нито зов за любов, във гърлото спрян,
нито поглед в земята вторачен.

Аз не съм тук, за да бъда стиха
скрил в себе си целия смисъл,
нито поета започнал с размах
и после свойта творба недописъл.

Аз не съм тук, за да бъда следа
отпечатана в ситния пясък,
нито морска вълна, разбита в брега,
нито хълм във тръни обрасъл.


Аз съм тук, за да бъда звезда -
в небосклона да светя със братя,
да бъда лъч светлина във безбрежна тъма,
да бъда паметник в необята,
да бъда огън могъщ в океани от лед,
да бъда порив към добротата,
към вечността,
към любовта,
към свободата...

АЗ СЪМ ТУК!!!

Патосът ти е малко в повече, на места звучи неуместно - особено на финала - направо изкуствено, та чак горчи.
Напомняш ми стилистиката на Смирненски:"аз не знам защо съм на тоз свят роден..."; потърси други похвати, с които по-балансирано да изразиш себе си. Емоционалността е хубаво нещо, но когато присъства с мярка.

Благодаря за мнението!
Относно патоса - не съм се стремил да звуча така, просто изразих емоцията на мига, на момента в който пишех това. Не съм запознат много задълбочено със поезията на Смирненски, но това което съм чел ми харесва, включително и въпросното стихотворение. Баланса за който говориш означава преграда на потока от чувства и емоции, а това на мен не ми харесва, пък и писането ми е само хоби, което искам да споделя и със други хора. Има места, на които мярката е задължителна, на които важи правилото за златната среда, но мисля, поезията не е едно от тях. Всичко писано без чувство и емоция, или пък те са ограничени за да изглежда творбата по-добре, звучи някак глухо.
Така мисля аз
Поздрави!

И аз съм тук да ти кажа,
Честит рожден ден!...
Везничке моя и от мен.
Но не на патерица а от душата,
пропита със вкусът на вечноста.
Където звездите й празнуват с теб.
А луната бяла от виното червено-
за теб отпива в ноща. И чашите
на звездите догоре за теб налива.
В безкрая за теб тостове вдигат.
Към небесата високи танц извиват.
От броеницата вечна с любов,
още за теб щастливи дни нанизват.
С туптящи сърца тостове се вдигат.
Всички днес назовават твоето име.
Празнуват с теб на лунна светлина.
Танц върху синята жарава с боси крака
танцуват. За теб. За теб...За теб


Честит рожден ден!...
Твоят ден на 12.10.2005 г.,
Бъди от Бог-а Благословен!...

Вярвайте в доброто и му отворете широко вратите.
Една усмивка само и друг е вече този свят!

Здравей, Приятелко! Стихът ти ме усмихна и ме накара за миг да помечтая, вгледан във прекрасната ти картина
Щастлив съм, че познавам човек като теб, от който да почерпя надежда и да се заредя със вяра, винаги когато имам нужда от това - БЛАГОДАРЯ ТИ!

Здравей приятелю мой! Радвам се за теб. Че си харесал моите слова. Е, написах ги само за две - три минути. Но с клавишите на душаата ми. Лека нощ !...
А утре ще се срещнем пак из стиховете ни. Не се съмнявай и за миг в това.
Аз съм тук за да съм и до теб!...

Вярвайте в доброто и му отворете широко вратите.
Една усмивка само и друг е вече този свят!

jokerO7, прав си, че "всичко писано без чувство и емоция, звучи някак глухо". Може би само в поезията /Изкуството/ са позволени дълбоки чувства - изложени на показ в друга ситуация те често срещат груба реакция и дори подигравка.
Радвай се на своето хоби, другото няма значение.

Наистина ли си бил наскоро рожденик или това е шега?:);)

Съвсем истински рожденник си бях
Ех, отминали години...
(и предстоящи

има някакво очарование в това да се изразят дори най-несвързаните мисли по начина по който са се случили. (не твърдя че това е случаят просто се сетих)