Бабин златен : )
1 отговора
81 прегледа
Бабин златен : )
Венци е на три годинки. Хлапето е за поне три баби-охранителки, но порaди остър недостиг на такива, мама и тате са принудени да се примирят с единствената налична. Това разбира се води до масов мор на нервни клетки под прическите им при всеки звън от зачисления на бабата GSM, но какво е клетъчният мор от няколко звъна, пред бабиното ежедневие в условия на мирно съвместно съществнукуване?!
Сега обаче няма да разказвам страшности, а смешки.
Утрин. Баба Ванче е сложила на Венци да закусва. Има паничка с прясно мляко и пухкав козунак. Всички остри предмети в радиус от два километра са отстранени. Всички врати - заключени. Всичко чупливо - качено високо. Контактите - затъкнати здаво с пластмасови капачки. Изобщо... охраната на президента да идва на стаж.
След последен оглед баба Ванче си плюе в пазвата и излиза на двора, за да нахрани зайците, да събере яйцата от полога, да полее краставиците и доматите и понабере малко за обяд.
Минават три минути - нищо. Минават още три - мир, спокойствие и тишина. Стават вече девет. Бабата вдига гордо глава, от поредното достижение в областта на бодигардизма. 10 минути - световен рекорд!
Но няма време за овации, илюминации и други празничности - в този момент от кухнята се раздава смразяващ писък “Бабо Ванчеееееееееееееееееее!”, от който квачките получават стрес и престават да снасят, зайците стават безплодни, краставиците повяхват, а баба Ванче получава три в едно: сърцетуп, дъхоспир и световрът.
Впрочем по повод на последното източниците на случката имат известни разногласия. Според неназован свидетел бабата получава едновременно инфаркт, инсулт и инерция... не не беше инерция - инфекция, но отказва да ги приеме, защото бърза. Казала, че ще ги вземе по-натам. Това за бързането обаче е вярно. Още преди последната откъсната краставица да тупне изпусната на земята баба Ванче е вече в кухнята. А там... всичко си е наред: Венци си седи кротичко на стола с лъжичка и козунак в ръцете, полюшва крачета и върти очи насам натам по тавана.
И тук е редът на смешката, заради която изписах всичко това:
- Какво има бе бабе? - успява да каже членоразделно внукопазителката.
- Една муха ми наднича в паничката - отговаря Венци и продължава да следи с поглед наглото насекомо.
Всъщност историята има кратко продължение в градината, където баба Ванче се е върнала да дообере зеленчуците. Този път Венци е до нея и с любопитство изучава един домат, включил цялата съсредоточеност, на която е способен. След приключване на огледа, разкъсва с предните си зъбчета ципата на домата и почва методично, къде с пръсти, къде със зъби да го бели, отправяйки към баба си уточняващия въпрос:
- Бабо, нали доматите се ядат без опаковката?
Сега обаче няма да разказвам страшности, а смешки.
Утрин. Баба Ванче е сложила на Венци да закусва. Има паничка с прясно мляко и пухкав козунак. Всички остри предмети в радиус от два километра са отстранени. Всички врати - заключени. Всичко чупливо - качено високо. Контактите - затъкнати здаво с пластмасови капачки. Изобщо... охраната на президента да идва на стаж.
След последен оглед баба Ванче си плюе в пазвата и излиза на двора, за да нахрани зайците, да събере яйцата от полога, да полее краставиците и доматите и понабере малко за обяд.
Минават три минути - нищо. Минават още три - мир, спокойствие и тишина. Стават вече девет. Бабата вдига гордо глава, от поредното достижение в областта на бодигардизма. 10 минути - световен рекорд!
Но няма време за овации, илюминации и други празничности - в този момент от кухнята се раздава смразяващ писък “Бабо Ванчеееееееееееееееееее!”, от който квачките получават стрес и престават да снасят, зайците стават безплодни, краставиците повяхват, а баба Ванче получава три в едно: сърцетуп, дъхоспир и световрът.
Впрочем по повод на последното източниците на случката имат известни разногласия. Според неназован свидетел бабата получава едновременно инфаркт, инсулт и инерция... не не беше инерция - инфекция, но отказва да ги приеме, защото бърза. Казала, че ще ги вземе по-натам. Това за бързането обаче е вярно. Още преди последната откъсната краставица да тупне изпусната на земята баба Ванче е вече в кухнята. А там... всичко си е наред: Венци си седи кротичко на стола с лъжичка и козунак в ръцете, полюшва крачета и върти очи насам натам по тавана.
И тук е редът на смешката, заради която изписах всичко това:
- Какво има бе бабе? - успява да каже членоразделно внукопазителката.
- Една муха ми наднича в паничката - отговаря Венци и продължава да следи с поглед наглото насекомо.
Всъщност историята има кратко продължение в градината, където баба Ванче се е върнала да дообере зеленчуците. Този път Венци е до нея и с любопитство изучава един домат, включил цялата съсредоточеност, на която е способен. След приключване на огледа, разкъсва с предните си зъбчета ципата на домата и почва методично, къде с пръсти, къде със зъби да го бели, отправяйки към баба си уточняващия въпрос:
- Бабо, нали доматите се ядат без опаковката?
Редактирано от Myнчo на
Re: Бабин златен : )
О-о-о, това е баба Ванче от родатаааааа! :)) Знам я аз нея - тя не може току-тъй да вземе три в едно!
Ама пък хубаво си го спретнал! По повод опаковката, един друг бабин златен, пак тъдява на тази възраст, като ядеше сармички, казваше същото - махни ги опаковките!
ОБИЧАЙТЕ СЕ...
Ама пък хубаво си го спретнал! По повод опаковката, един друг бабин златен, пак тъдява на тази възраст, като ядеше сармички, казваше същото - махни ги опаковките!
ОБИЧАЙТЕ СЕ...