Мили готини момчета

Напоследък клубът ви се задръсти с теми за модератори, мандатност, гласуване.....

Навън е есен. Дърветата са красиви в зелено, жълто, червено. Витоша всеки ден променя цвета си.

А какви готини гаджета се разхождат

Я кажете как изглеждаше последното, на което хвърлихте око. Висок, строен, русокос, синеок? Или малко дребничък с бирено коремче, начално оплешивяване, но с голяяяма......душа.

Есен. Сезона на гушкането с цел душевна и телесна топлина. Какво се занимавам с простотии ... ей сега ще наложа мир и любов, като заключа абсолютно всички теми и ще ида да си легна с моето хлапе.

Наздраве на всички!

А какви готини гаджета се разхождат...

Имам проблем точно сега. Точно по "есенно" му.

В магазина в който пазарувам упражняват агресивно сваляне.
Първо - единият бодигард (разкошно биче). Цигари си палим.... Дебнем се като котараци. Замръзнали погледи, погледи през щандовете и стелажи, заемане на удобна позиция за показване - все добре замислени постановки. Интригата хвана една от касиерките и сега избягвам и да го погледна.

Усторедно с това, един от продавачите - мургаво хлапе (бижу) си позволява полекичка да ми намеква с всевъзможни маневри и леки реплики, че има желание за нещо повече.

Като капак - вторият бодигард, също биче (но не расово и тузарско) след едно от нощните ми пазарувания си позволи, когато нямаше никой, да ме обслужи и да ме гледа така подканващо, че се изнизах слисан.

И като втори капак - мургавото хлапе се оказа с близнак (копие). Онемях. Така ми пролича, че съм изненадан и, че имам определени мисли след видяното, че два часа още мислих `как ще влезна пак там?. Добре, че само моят близнак работи в магазина.

Това става, сега, в момента.

Това, от есента ли е, от какво ..... не знам!!!!!!



пп
Забравих. Не съм от тези дето им е изписано някъде. Ле-ле-, как се напра`вих...

сладък жест от твоя страна

аз обаче мразя есента. първо заради същата причина поради която мартир я обича и второ защото след есента идва зимата, а със зимата идва гадната коледа... даже ще илюстрирам с една история.

преди две години няколко дни преди коледа баба ми получи инфаркт. извиках бърза помощ, вкараха я в болница, оперираха я и тн. аз живея сам с нея и повече от месец прекарах самичък в този огромен апартамент. в една от вечерите около коледа си лежах на дивана и гледах Гринч, когато по едно време станах и започнах като луд да украсявам хола - извадих играчките, направих няколко метра хартиени гирлянди, нарисувах прозорците с бяла темперна боя. в един момент, някъде към 2 часа през нощта, се спрях и се погледнах отстрани - никога не се бях виждал толкова жалък. легнах си и си поплаках докато заспя. това беше коледата преди две години. по-миналата коледа пък баба ми си беше вкъщи и всичко беше по старо му. за мен тази коледа беше по-ужасна и от предишната. а последната коледа беше по-отвратителната от всичките предишни взети заедно.

тази година обаче реших - няма да празнувам коледа. вместо това ще празнувам Кинг Конг!



искам да ме няма...

Какви ли коледи ни очакват, нас, на годините на твоята баба!!!!

Колкото и да е далеч във времето старостта, как ли, духът гейски, ще я по`нася!!!!

Малко поглед напред много отрезвява.

Съвсем не по централната тема да ти кажа, че и аз супер много ненавиждам зимата, защото ми е студено, защото се мокря, защото сексуалните ми апетити отслабват /със студа/... Защото нищо интересно не ми се е случвало през зимата, защото понякога се налага да си стоя само вкъщи и т.н. и т.н.

Съблечи моя страх и за грях дай ми таен знак...

Навън е есен. Дърветата са красиви в зелено, жълто, червено. Витоша всеки ден променя цвета си.

Всички са грипозни. Аз - барабар със стадото.

Много обичам есента, ама това навън не е есен, а чисто и просто скапан студ. Сега най-голямата ми тръпка е очакването кога ще пуснат парното...

Готините гаджета-напролет.

А новата партида откачалки изпълзя от дупките си. Все пак нов сезон, нов повод за терор.

Есента е много красива, пълна с много емоции. Жалко че в България вече не можеш да почувстваш есен ли е, зима ли ...

Много очарование има в есента стига да си с някои с които ти е топло. Не знам дали си го изпитвала - понякога излизам някъде далече от шума и единственото което правя вечер е да си вдигна погледа към небето. Изпълвам се с много енергия защото тогава аз съм единствената връзка на земята с небето - през погледа ми, през цялото ми тяло до краката. А през есента това чувство е най силно.

Не съм срещал обаче никoй рус и висок и със сини очи които да прави същото ;-) Поне не в храстите около нас.

Хвалиш ли се или се оплакваш? Или може да си останеш гладен?!

Убихте всичко детско в мен. И аз не обичам зимата. Мечтата ми е да посрещна Коледа по бански. Ама все не ми се случва.

> Мечтата ми е да посрещна Коледа по бански.

Ами ти вече си настроена по часовника на южното полукълбо, щом в в нашата есен (тяхна пролет) имаш някакви пролетни настроения в смисъл апетит към стройни руси мъже. Остава да си купиш билет за Сидни.

--
Terror Starts at Home

Че имам апетит - имам, че има какво да се `хааапне` - има, има и откъде да си го доставя и то в изобилие

Проблем ми е от къде да започна.
То от работа и да правя срещи, да поддължам приятелските си отношения и да пиша тук и не мога да обърна внимание на апетит`та си .
За момента гладничък се ходя.

А може и да дочакам, да се видя напъхан в склад на магазин, с опрени ребром "въпроси" - `айде, к`во още се .... `моткаш???

Мда тук има пейки има и една поляна от ляво на летния театър, която ми е любима и от нея се вижда идеално изгрева сутрин и луната вечер. Има нещо постлятно в есента, защото лятото някой хора не успяваме да го консумираме много пълноценно покрай другите работи и все нещо се оказва, че е останало недоиз...

Русата коса се вее.
Виждат се далечни плажове, щастливи облаци и толкова
златист е тоя вятър,
че би навързал голите тела върху тая чистота от пясък.
Неслизащите птици през лазура се изплъзват.
Почти желания са, почти са тяхна пяна,
листата на едно небе, сияещо от хубост

Винаги се влюбвам есента и все нещастно. Надявам се тая есен да пропусна.

Точно това постлятното ми харесва и на мен. Надяваме се на още някой хубав ден без сняг и киша. Един слънчев ден и съм щастлива. А да знаете каква прелестна мъгла имаше при нас тази сутрин. Ни Витоша се вижда, ни колата на комшията.

Нищо, най-сладката любов е нещастната.

--
Terror Starts at Home

Моето най-красиво влюбване се случи точно посред зима във Велико Търново. Слязохме от автобуса, а току-що бе започнал нежно да се сипе ситен сняг, който не се забива в кожата, а я гали. Снегът правеше красивия град още по-красив, а нас двамата - още по романтици. Бяхме вече във връзка, но този сняг направи прекрасна магия с нея. Затова обичам зимата. И този нежен сняг, който от време на време пада, връща красивия спомен и си спомням този ден с усмивка.

Our greatest glory consists not in never falling, but in rising every time we fall.

Така написано звучи наистина cool. Ние с приятеля ми се запознахме през есента..., но това не пречи да я мразя...

P.S. Много е студено - едвам си проснах прането:)

Съблечи моя страх и за грях дай ми таен знак...

А пък аз днес се скарах с приятеля си, с когото се залюбихме преди 2 есени. Много ми е криво. Казах му Край!, а хич не ми се ще.

нищо ново под слънцето, пък било то и есенно



искам да ме няма...