za imeto

Здравейте,
как мислите-трябва ли да кръщаваме децата на родителите си?
Мислите ли, че кръщаването на детето на някой от родителите радва 1 от тях, а ощетява трима?
Питам,з-то наскоро станах свидетел на семейни разпри по този повод.Уж нямаше значение , а когато настъпи момента на именуване на бебето и имаше засегнати страни.

според мен детето трябва да си има собствено име, защото малко или много именуването му на някой от родителите създава асоциации със съответния дядо или баба!
Всяко дете трябва да бъде себе си и името е първата крачка към това!
Имам двама сина и никой от тях не носи име на баба или дядо от нито една страна!

Ние какво мислим няма особено голямо значение, въпросът е какво мислят кандидат-бабите и кандидат-дядовците.
Аз доколкото схващам, въпросът е на престиж пред останалата рода, да покажеш колко те уважават децата ти. При нас сега има един такъв момент, някои от синовете кръстиха децата си на родителите си, а други не. И веднага започна едно оплюване, цяла година не спряха да мърморят.
Мисля, че докато не се смени това поколение, тези разправии няма да изчезнат. Просто хората са живели цял живот с тази нагласа, за много от тях е било немислимо да не кръстят децата си на родителите и сега очакват същото на свой ред.
Една таква традиция не може да си отиде напълно за такова кратко време, все пак се е практикувала с векове. Моята баба например съм убедена, че не може да възприеме практиката с кръщаване на детето на някой нероднина, на кино-звезда или на пък на никого. Просто за нея това е акт на тотално и грубо неуважение, комбинирано с излагане пред цялата рода и точно така би го приела. Тук красотата и звученето на имената просто няма никаква роля.
Но сред днешните баби има все по-малко такива, просто с поколенията привързаността към тази традиция отминава. Важното е да има разбирателство с бабите, а ако много тежко го приемат, може да се направи компромис с някоя буква.

Щом питаш "трябва ли", ще ти отговоря - твърдо НЕ! Така го чувствам. Като момиче съм си мислела как бих кръстила децата си и измислих само мъжко име. Точно така кръстих сина си. И при нас уж нямаше значение, защото предупредих как ще кръстя детето, но след като се роди и го кръстих, се почна - ама не може ли да смениш името, ама едикой-си се сърдел, ами сливи ли имаха в устата да кажат. Не може да съм кръстила детето си и да искат да променя името. Не, не и не!!! Не ме интересува дали някой се е обидил. Важното е детето да е живо и здраво, да уважава роднините си и те него (евентуално, ако не са прекалено сърдити). Случайно синът ми носи името на мой прадядо. Макар че случайни неща няма .

Подкрепям мнението ти! Всеки млад човек вече разсъждава така и когато живот и здраве ние станем баби и дядовци тези "традиции" ще са само спомени.
Когато родих първия си син имах големи разправии със свекъра и свекървата, а те не са възрастни - тя беше на 40 г. Но голямо тръшкане беше детето да "вземело" трите имена на дядо си. Чак съм се молела да е момиче, но се преборих - взех само първата буквичка на дядото. Още помня реакциите им и отказът да купят количка и оттогава "охладняха" отношенията ни. Сега съжалявам, защото бях избрала друго - по-хубаво име, те и до днес не смятат, че детето е кръстено на дядо си.
Такива като моите има май доста - ограничени и закостенели хора. Лошото е, че повечето млади семейства в началото са зависими от родителите си и ги слушат за такива глупости.

Мисля, че е крайно време бабите и дядовците в БГ-то да си седнат на четирибуквията и да престанат да се месят в делата на младите. Моите деца са кръстени едното на единия дядо, а другото- на другата баба. Това обаче си е мое и на мъжа ми решение и не бих оставила никой да се меси в него.
Кръщаването на едно дете не може да ощети никой здравомислещ човек. Детето е радост и само идиот може да се разсърди за това, че не е кръстено на него. За жалост идиотите в тази страна са мно-о-о-ого.

Стига простотии бе, тате!

Най-добре е двамата съпрузи да изберат име на детето си и то да е такова, че детето след време да не се изчервява от него.
Българите сме "тъпи балканци". Не знам докога ще робуваме на псевдотрадиции. Много се ядосвам на баби и дядовци, които се тръшкат внучето да носи тяхното име. Считат се за образци, които трябва да бъдат копирани.
Истината е, че всичко е продиктувано от себелюбието на старите и показва пълното им неуважение към младото семейство.

Разбираемо е младите да не искат да кръщават децата си на родителите си. Аз също не исках, харесвах си няколко имена и това е. И ако моята приятелка не ме изпреварила да кръсти дъщеря си Силвия и моята щеше да се казва така, но не го направих, защото после щеше да ни е трудно и да викаме Сиси1 и 2, което може да обърка децата, особено докато са малки.

Понеже майка ми навремето ми разправяла как искала да ме кръсти Ана, а собствените й родители дошли и й заявили, че понеже е първо внуче ТРЯБВА да ме кръсти на свекървата. А самата свекърва е нямала никакви такива искания и желания, не че не й е станало приятно, но това е друг въпрос. Та майка ми винаги е твърдяла, че никога няма да поиска това от мен. Да ама не. Когато стана баба ме попита как съм я записала и аз й отговорих тя се обиди. И го преживява дълго, но я контрирах, че е заприличала на баба ми, което я обиди много. Та само преди 2 години майка ми обеждаваше баба ми, че няма нищо лошо вуйчо ми да си кръсти детето Габриела, но не тя защо не е на нейно име. Толкова навътре го прие, че отказа да ги вижда, а понеже е много зле здравословно и не може да се обслужва напълно сама - познайте за каква драма става на въпрос.

Съгласна съм с изказванията тук, че е докато ние не станем баби и дядовци - положението няма да се промени.

И сръдни ще има.

категорично НЕ ТРЯБВА да се робува на роднински мнения / най-малко пък на бабини-дедини/ относно имената на децата ни. Ако им поддадеш за името, те после ти се качват на главата с купища непоискани съвети по отношение възпитанието на самото дете.... Некой си щял да се зарадва или пък обиди за това как съм се и кръстил детето..., ....сори за вулгаризма, ма ме боли к... за това. Имам две деца /засега.../ и с Жена ми никога не сме се подлагали на бабите и дядовците и от двете страни....и те вече си знаят мястото.Съвети дават само като им искаме / част от съветите са наистина ценн, щото ги дават хора с по-голям опит от нашия, стига само Уважение да има/

Мисля че традициите са това което дава нашата идентичност, принадлежността ни към някаква общност, чието продължаване до голяма степен осмисля живота ни. Та нали за това раждаме деца, за да се възпроизведем в друго по-младо тяло и дух. Това е смисълът на инстинкта за самосъхранение, да продължим рода! Българската традиция в това отношение е просто подчертаване на този смисъл. Тръгнали по пътя на отрицанията от този род, ще стигнем и до промяна на фамилните имена и т. н.
Да, за една 18 -25 г. полу-тинейджърка, семейните традиции на новата й фамилия нямат никакво значение, но за рода тези неща са много важни. Пра- дедите ни са умирали за родината, те са гордост и пример за рода ни, те са уважавани, те са родовата ни памет, те са това което ни кара да постъпваме достойно и честно, да не лазим по корем, да устояваме пред трудностите, за нас те са много!
Да, полу-тинейджърката може да поиска да кръсти синът ни примерно Джейсън или Освалдо /това е примерът ми за кретенско име в БГ/, ... и какво!? Това е гавра с паметта предците ни, на паметниците на които дацата поднасят цветя, като започват училище, а N-тата им "снаха" дори и фамилията им би подменила... тъпичко е да сложиш една измислена личност от сапунен сериал над родовата памет ... така губиш самоличността си... Да спазиш традицията не е демоде... - напротив достойно е!!! Достойнството е проява на сила!!! Да, да се издигнеш над преходността на модите и гордо да се ИМЕНОВАШ - БЪЛГАРИН е по-красиво и по-благозвучно и от най-екстравагантното или артистично име... и тогава ще те уважават много повече от колкото предполагаш.

Те традициите са си за това. Като не знаеш какво да направиш, просто да ги спазиш и знаеш, че не бъркаш.
За съжаление е най-трудно, да накараш незнаещия, да разбере, че не знае.

Драги Кънчо,
Традициите са нещо хубаво, но догматичното им и сляпо спазване не позволява развитието и еволюцията!
Ако нашите деди спазваха традициите едно към едно - днес още щяхме да орем с ралото, щото е традиционно и да жънем със сърпове!?
Не си ли съгласен!
Аз съвсем нямам предвид, че давайки на децата си техни уникални / нефамилно обременени / имена ще ги лиша от традиции.
Възпитанието и духа в едно семейство дават на децата хубавото от традициите и вписват в сърцата им изконните български ценности - честност, партриотизъм, ученолюбие и трудолюбие!
Не смятам, че ако бях кръстила сина си Симеон /едно прекрасно име между другото/, щеше да е по- достоен българин отколкото като се казва Борислав например!
Съвсем не говоря за тъпите недоразумения - имена от сапунени сериали /Джейсън, Освалдо,Розалинда/ или безразборно копиране на чужди и неблагозвучни за нашия език такива.
Според мен името дава много на човека, но не може да даде същността и душата му! Те се възпитават в дома му, от семейството му в семейните традиции! И ако семейството успее да ги предаде на наследниците си те ще станат добри хора независимо дали се казват Къна или Камелия, Въла или Вяра, Нено или Николай, Съйко или Светозар!

... на мен Нено ми харесва повече от Николай.
Да, съгласен съм с тебе на 99 %, само за Нено не съм!
Нищо не трябва да се прави сляпо и без мисъл, но наистина трябва да внимаваме когато вземаме някой решения които са за цял един живот и то не нашия. Като всяко друго нещо и имената имат определена символика, носят своето послание, което поколението ще чете. Името е част от възпитанието. По избора на собственото ми име съдя за отношението на родителите ми към света.

в доста отношения, затова и те апострофирах/ отдавна вече не влизам в безмислени спорове/.
Аз също харесвам много от хубавите български имена с традиции - затова и си мечтая, ако имам дъщеря един ден да и дам прекрасното име Катерина или Ния.
Радвам се, че си разбрал какво искам да кажа!

п.с. навремето познавах един човек, с твоето име - прав си, че понякога името определя много от светогледа на човек и от посланието му към останалия свят!

Много хубави имена си избрала за дъщеря си. Аз имам и син имам.
И аз се радвам за доброто разбиране. Въпреки че от твоят постинг лъхаше на "покана" за спор, побързах да наблегна на общото и да осмея различното /за Нено/.
Ето, като проявим добронамереност, общуването става ... приятно.

Защо не се регистрираш - така бихме могли да си пращаме и бележки. Наистина си рядко приятен събеседник - интелигентен и в същото време отстоявайки мнението си не накърняваш мнението на другите! Де да имаше повече хора като теб- в клубовете щеше да е рай!
Съжалявам че постинга ми ти е прозвучал като покана за спор - аз така си пиша /виж скобите зад ника/, но рядко /да не кажа никога/ не влагам зла умисъл в думите и делата си!
Имам двама сина с прекрасни според мен имена - Борислав и Лъчезар, ако имам дъщеря дай боже ще бъде или Катерина или Ния! Така че, както виждаш тача традициите и това може би също ни обединява! Обичам да чуя чуждото мнение и да го оборвам, когато не съвпада с моето, но елегантно и с финес!
Явно има какво още да науча!

Ако се регистрираш пусни ми бележка!
Весел уикенд!
п.с. не каза как се казва сина ти - интересно ми стана! И не разбрах и дъщеря ли имаш?!

Петър и Ралица.