непозната

Знам, че мечтаеш за мен
..Тихо е
Рисуваш ме бавно в тъмното
Усещаш дъха ми,
бави те
извивка нежна по тялото
..Знам, че ме чувстваш
Липсвам ти
Извайваш с поглед устните,
които целуваш тайно
от себе си
и от другите
Знам, че е тихо
но там съм
непозната,
тиха и тайнствена
и с твойте мечтани
пръсти
те галя когато ме няма
Знам, че е тихо
в мечтите ти
и тъжно седиме двамата
и знам, че си влюбен истински
само когато ме няма

да бе
верваш ли си на тия неща

prepare for attack, your body will burn
prepare for attack, there is no return

хареса ми тая загадъчност.... Финалът / и пасажът малко преди него/ ми се сториха обаче най-силни от целия стих.
Поне за мен леко е стандартен еротичният момент в началото или по-точно начинът, по който е описан. Нямам представа дали държиш на суха литературна критика или по-скоро на мнение дали стихът докосва. Но относно емоционалното въздействие - да, въздейства ми по някакъв начин..странен... Може да се поработи още мъничко над него..

Този повече ми хареса от "Спомен"

..благодаря, беше ми много интересно и любопитно да го прочета, въпреки че не се взимам много насериозно като поетеса,..просто навик от пубертетските години :))
а относно редакциите, едва ли.. обикновено пиша само при необходимост и когато думичките ми се редят от самосебе си без да ги търся
но благодаря и до скоро

точно заатова споменах, че незнам какво точно те вълнува от оценката ми, но при всички случаи аз възприемам един стих повече емоционално, отколкото като някакъв отрязък поезия с клиширания ритъм, рими и т.н.. Пиши си, разбирам какво имаш предвид. Понякога просто ти се пише..ей така...за и заради душата...