Само питам

Нещо не ми се вързва... Чета си аз темите и не мога да повярвам! Как така всички тук сте от отбора на наранените, прецаканите, жертвите! Как един от Вас не е виновника за проваления брак? Абе , хора къде се скриха другите - виновните? Може ли ,поне един от вас да заяви :" Аз бях виновен/а за развода!"
Нищо лично към никого! Само питам!

...сънувах, че съм пеперуда, сънувала, че е човек... /Джуандзъ 364-286 г. пр. Хр./

И аз не съм виновен Фройде.






































































А сега откровено - винаги съм казвал, че за разпадането на един брак са виновни или и двамата или никой. Ако не в 100% от случаите, то поне в 80-85%. И ако трябва да избирам между това и двамата с бившата да сме виновни или и двамата да сме невинни бих предпочел и двамата да сме невинни.

И още нещо.

Когато се появих в клуба се опитах да разкажа нещо и да попитам доколко имам вина. Познай обаче какво стана? Един от помиярите в клуба джафна и цялата глутница се нахвърли върху мен да ме ръфа за дреболиите като единици бяха тези, които се опитаха да вникнат в смисъла на това, което се опитах да разкажа. Добре, че го пуснах анонимно с нерегистриран ник, но убий ме вече не помня с кой ник го пуснах, нито дори приблизително датата на която го пуснах като тема.
Е... вероятността някой помияр услужливо да се окаже с добра памет и да изрови от архивите това, което съм писал тогава е реална, но ако все пак някой го направи едно, че по този начин ще ми даде официално правото да го наричам така а от друга страна просто ще докаже пред всички, че някои от обвиненията ми към това местенце са верни.
пп. Моан... не ми скачай. Тия дни ще си изпълня обещанието към теб и ще го постна като отделна тема. Ти обаче ще трябва да се погрижиш темата да бъде обсъдена сериозно.

Незадоволеността води до... ТОВА!

Отвреме навреме някой забелязва някакъв такъв си феномен и почва да се чуди що така... Всъщност погрешно впечатление е туй - просто едното си личи и се заявява напористо, а другото стои по-тихо, но присъства също.

Ама да си кажа по въпроса де - имам си вина за проваления брак - не съм го крил. И наранен съм бил, но прецакан и жертва не съм се чувствал/възприемал никога.

_____ Сайт на разведените _____
Бъди звезда, небе ще се намери!

А нима от това, че си виновен или невинен ще спре да те боли и ще престанеш да се чувстваш наранен?
При раздяла просто си боли и това е.

Незадоволеността води до... ТОВА!

Значи май не си чел/а както трябва.
Тус по - скоро се акцентира върху болежките от всякакъв характер след един развод. Те обикновено винаги са свързани с обида или поне разочарование от партньора. Та за това така ти се е сторило. Почти всеки ще ти каже тук, че за един скандал и за всяко сдобряване си трябват двама

Здравей Снейп,

Причинно следствената връзка е рана - болка. Ако при това си и виновен - болката в по-чувствителните и отговорни хора е по-силна, защото осъзнавайки вината си се самоизмъчват и донаказват. А ако си невинен - болката може да се засили и от неразбирането на причини, изненада, себепреоценки и т.н. Това са граничните случаи. В реалността - поради смесицата на вина/невинност, в общия случай просто си боли, това е, да.

_____ Сайт на разведените _____
Бъди звезда, небе ще се намери!

Има и такива, които са погребали въпроса за вината са отказали да обвиняват когото и да било за нещо, което и без друго не може да се върне назад или поправи.
Но крахът на всичко, на което си възлагала надежди, неизбежно осакатява и отпечатва сянката си в новия живот, под някаква форма. При мен например деформацията се изразява в панически страх и ужас от задълбочаване на всяка връзка, с тровещата мнителност, че колкото и стойностна да е, тя няма как да не се разпадне в един момент.

* Freedom is nothing but a chance to be better *

май вече имаше такьв вьпрос...както и да е, ето ти един 100% виновен: Аз
И к'во ся? на кого му стана по добре?

А може би виновните отдавна не са сами и нямат време да се стоят пред пс-то и да изливат болката си пред непознати - това е само един вариант.

Извинявай, Фройде, ама доколкото знам, ти си една щастливо омъжена жена. Няма лошо, дори напротив. Но може би наистина не се усещаш как влизаш и почваш да въртиш слонска задница, наричайки "всички тук от отбора на наранените, прецаканите, жертвите". Аз пък си мисля, че доста от хората тук са от отбора на борещите се и оцеляващите ВЪПРЕКИ това, което им се е случило! И дълбоко го уважавам това нещо - хората наистина се опитват да продължат напред, а това, уверявам те, е достойно за уважение... Ама не очаквай пък и да сме някакви свръх-хора - всеки си има лоши моменти и понякога клубът е уютното приятелско място, където да си изплачеш мъката. Нещо против това ли имаш!? А още по-слонско ми се вижда да ровиш и да подвикваш - алоооо, абе няма ли виновни тука беееей! Що не се чувствате виновни, беееей!?!? Все едно аз да отида в клуб Семейство и да викам - Алооооу, не виждате ли кви сте нещастни зависими, бееей, никой ли от вас няма човешко достойнство, бееей - или нещо такова
Впрочем винаги съм казвала, че в този клуб се е случило нещо уникално - НАИСТИНА сме се събрали само от Добрите Аз например, те уверявам, че не се чувствам жертва и дори се засягам, ако ме нарекат жертва. Не съм!
И нищо лично, Фройде! И аз като тебе само си питам на какво дължим това внезапно внимание от твоя страна!!!! Освен да ни напомниш, че сме виновни, нещо друго съществено да имаш да ни казваш!?

Желанията ни трябва да са леки като перце...

и че не си прочела как аз съм си признал моята част от вината за катастрофата на брака ми, която я аценявам на повече от 50%.

И ако миналата година ти не беше ме излъгала, землячке, и се бяхме видели както ти обеща - щеше да научиш твърде много подробности за вината ми - напълно осъзната и призната!

--

Ееех, едно време какво време имаше, сега дойде време - няма време!

Бракът ми все още не е провален, все още се опитвам да намеря пътя обратно или поне да си подадем отново ръка и да продължим /дано не са само вятърни мелници/, но вината.... вината определено е и на двамата, но по различно време. Не знам от къде започна, къде е началото, губи се във времето, но има ли значение? Роботохолици и двамата, една изневяра, едно признание, нарушено самочувствие, насадена вина, следва цупене и натякване. Общо взето държание на примадона и накрая мир, ражда се дете, отдавам се на детето и следва пак изневяра, кръга се завърта отново и следва второ дете и трета изневяра и кръгът се завърта пак... Само че този път и той и аз си имаме по още някой до нас. Все още не съм получила поредното признание, но поне си го познавам и съм на 90% убедена. За себе си обаче какво да кажа,виновна съм си, разкъсвам се в момента и съм в много странно положение омъжена с любовник - женен естествено, знаеща за любовницата на мъжа си, с чийто съпруг пък ходихме на екскурзия по стечение на обстоятелствата... Е кажете не е ли страхотна сапунка? Къде и в кой е точно вината?
И най-вече какво е значението със или без вина чувствата са достатъчно силни и като любов и като наранено самолюбие, и като болка и като щастие...

Не те разбирам - какво точно искаш да кажеш - и какво, ако сме виновни или не - на тебе по-добре ли ти е?

На мене постоянно ми се натрапва, че съм виновен - за това, че съм избързал да се разведа, заради това, че съм лош баща, че съм егоист, та сега и ти. Предлагам, да си направите клуб, ти може да си и председател, на обвинителите, пак тука, в дир'а!!!

Хайде със здраве!

И аз така, Айше.. и аз така я карам напоследък...!

При мен например деформацията се изразява в панически страх и ужас от задълбочаване на всяка връзка, с тровещата мнителност, че колкото и стойностна да е, тя няма как да не се разпадне в един момент.

Разликата между тебе и мене е, само в това, че аз минах отвъд границата на страха и ужаса и скочих в дълбокото, но това не ми попречи да ЗНАМ / не с чувствата си, а с РАЗУМА!/ - че всяка връзка се разпада рано или късно.

Май единственият изход е както казва Райън - просто да продължим да " танцуваме" и да се наслаждаваме на музиката, докато сме в състояние да я чуваме...

Non nova, sed nove.

аз съм от другия отбор, никога не съм го крила :)

В отбора на наранените и прецаканите бях преди развода, сега ми е гот :)
Мдам, идеята за развода беше моя и нито съжалявам, нито се срамувам от този факт.


Ти имаш ли?

Не съм съгласна
Това е нездрава нагласа, натрапчивост някаква, с чието катранливо присъствие не бива да се примиряваме като нещо нормално и в реда на нещата.
Не можеш да очакваш, че ще преуспееш в каквото и да е начинание, ако настройката ти е за провал. Все едно да си поръчаш ковчег и да си го държиш в килера за всеки случай. Абсурдно е. Не можеш да живееш пълноценно, непрекъснато тракайки със зъби, че всеки момент може да умреш. Или пък да не раждаш, понеже децата така или иначе един ден ще ги сполети същата участ. Това граничи повече с фобията, отколкото с реализма.
То е ясно, че на всеки ще му дойде края, но обсесията за предизвестен край на всяка любов е болезнена и се нуждае от самолечение.
Още не съм постигнала успехи в тази автотерапия.
Оттам и връзката със съседната тема, където става въпрос за това да "тровиш и облъчваш" другия с прекалената подозрителност за леталния изход на любовта си, вместо да даваш на себе си и евентуално на него (ако е заслужил) криле.







* Freedom is nothing but a chance to be better *

... пак ме караш да се хиля тази вечер, за кой ли път...

Как мога да се не се съглася с това очевидно правдиво твърдение!

Не можеш да очакваш, че ще преуспееш в каквото и да е начинание, ако настройката ти е за провал.

Съгласна съм, но нищо не мога да направя /както явно и ти/... поне за момента!
Странното е, че въпреки настройката ми за провал, почти винаги ми се е случвало в живота да успея по отношение на най-различни неща... главно като продължавах бавно, но упорито да правя, каквото чувствам за редно в името на успеха...
/ естествено мърморейки под нос, че всичко отива по дяволите /

Съгласна съм с "бойния" ти призив за самолечение..., но не виждам как мога да се излекувам и да давам на другия криле, като самата аз съм " паднал ангел"...
Какво пък толкова, ееееееее - не може ли веднъж някой мъж да даде криле на мен - ей, така за разнообразие!

Къде се крие моя Пигмалион?!

Non nova, sed nove.

Ааааа това за ковчега си е супер идея :)

Ми христоматиен пример си е дърводелецът от "Черният обелиск" Курт некой си беше... Та той си го ползваше ковчега за легло и що мацки вкара в него... :) :) :)

_____ Сайт на разведените _____
Бъди звезда, небе ще се намери!

Даа..., и при мен, а това наистина е страшнооо...,излиза , 4е не сме ...всъщност нищо не излиза, ноооо.. е трудно да го приемеш, да го възприемеш, да го осмислиш, да го осъзнаеш....

май въпросът е неточен
рядко има вина 100 % само на единия, а и той ще си признае ли
обикновено, ТЯ, вината, е някъде във времето, в неизказаното и несподеленото, в премълчанатото, когато е трябвало да се говори, спори и отстоява своето мнение в интерес на запазването на семейството

но, каквото и да става, НЕ БИВА ДА СЕ ПРЕДАВА СЕМЕЙСТВОТО

а, някои, заради лични интереси, го направиха...