стига

света около мене ще срина
пожари ще запаля навсякъде
реките назад ще върна
земята ще съборя с камъни

с дерета ще набраздя лицето си
канавки ще сгънат пръстите
пропаст ще насече ръцете ми
в планина ще втвърдя сърцето си

пътища няма да има
до мен не ще можеш да стигаш
мостовете без жалост сривам
защото... стига ми толкова, мила

твърде силна отрова си. стига ми

Много силно излъчване придава стиха.
Добра идея.. но може да се "ошлайфа" изработката.

.. очевидно е написан на един дъх, а така се получават най-въздействащите и искрени стихове, според мен.

благодаря ти.
верно е написано на един дъх, появи се малко след като си легнах и трябваше да стана да го запиша.
много трябва да се ошлайфа, защото, знаеш ли, аз не пиша стихове. не че това може да е извинение, но е обяснение.
и, въпреки, че не пиша, мисля да пусна още едно, което се появи снощи, докато се прибирах към вкъщи. свързано е с темата на това.

Не ги пипай, страхотни са!!! А" малката " да пораснееее...!Толкова са истински и силни- това е сблъсък на агресивността с ЛЮБОВТА, ти искаш да я накажеш, да се защитиш, но я носиш в себе си, какво говоря, ТЯ те носи и диктува, страшни са стиховете, пиши, можеш, правиш го, ПРАВИ ГОООО!!!

Късмет!

Пу - да не ти е уроки! Ега ти дебюта, ега ти чудото! Няма да питам как се живее с това, из тебе, хич не ща да знам. Щото знам. Пиши! - Право е Гевречето и ...не пипай тези стихове, малката да си гледа работата / останалото - цензурирано/ Пиши!!!

Пиши :) в такива моменти се появяват неща, които човек не е знаел, че има в себеси или че може.

Още ведъж браво за стиха, много е силен.

Понеже ми е адски близко и понеже ми напомни един мой стих със същото заглавие, който съм писала в точно такъв един крещящ период, ще си позволя да го напиша тук в отговор на твоя. Надявам се да намериш нещо за себе си..

П.С. Този писък на сърцето ми е толкова познат, че докато те четох, имах чувството, че си ми сродна душа. От емоционална гледна точка стихът ти е много силен и въздействащ. От чисто композиционна- може още мъничко да се поработи върху ритъма /и отчасти словореда, за да звучи малко по-изчистено/ и би станал чудесен, но това съвсем не е най-важното.


Заповядай:

Какво, ако стените ми се сринат
и въздухът внезапно отеснее;
надеждата тогава ще издиша
последната си глътка вместо мен..
Така ще я притиснат - самотата;
вратите ми ще падат анемични,
дъждът ще спре на прага ми и жадно
ще моли да го пусна зад очите.
Таванът ще е дупка от въпроси
и няма да ме спре да полетя,
през него ще минавам даже боса,
обаче ще се връщам без крила.
И после ще убивам часовете
с упорството на гладна просякиня.
Ръцете на страха (и двете!)
жестоко и напук ще ме изпитват.
И точно тук измамени нозете
от чакане и гняв ще се превият;
(до кръв ще издера пердето
на нечие съзнание прогнило.)
И точно тук звездите ще се скъсат
от тъмната и зла небесна плът.
И точно тук гласът ми ще замръзне,
преди да е повикал някой друг.
И сигурно тогава ще го пусна-
пороят от изкълчени мечти.
Не вярвам на прераждане, но всъщност
тогава моя вик ще се роди.
Какво, ако сънят ми ще е леден-
светът не свършва с нечие сърце.
И пеещи фонтаните не пеят.
Те плачат - точно тук. И в мен....

не бях очаквал подобни реакции, разбирате.

понякога това е късметът на начинаещия, както се казва в една книга на един доста противоречив в оценките на хората писател. :)

истината е, че не съм поет. и не мога да пиша. и не мисля, че трябва да затлачвам пространството с некачествености. виждате втората ми спонтанност - не я бива. което е доказателство, че човек не трябва да се увлича, когато не го може.

благодаря ви за чудните (за мен) думи, аз ще продължавам да съм сред вас. но, разбирате, не като чукча, а като читател. :)

ползотворни мигове

благодаря.

не си забелязала, но съм ти почитател.

ти...

психолог ли си?

за дебюта...
не е точно дебют. имаше тука едно друго преди месеци. пак със Нея свързано. нескопосано, непрофесионално.
тук, скатано ще ти го покажа пак, мисля, че тогава те нямаше.

три пъти казах "сбогом"
три пъти към тебе се връщах
раните в мене нося
рани от твоята близост

не мога да бъда силен
не искам твоето щастие
да бъдеш без мен щастлива...
не съм толкоз силен, повярвай ми

помниш ли началото, питам
с устни докосвам твоите
само докосвам - не пия
жаден съм, но не за горчиво

помниш ли началото? спомняш си
да запомниш и края
помниш ли как тогава желаеше
да запомниш как сега не желаеш...

с устни докосвам твоите
но не пия от тях - горчиво е
три пъти "сбогом" казах ти
тази вечер го казвам истински


не знам случвало ли ти се е. усещам, че не го бива. че не е стихотворение. по собсвените ми критерии не е. и все пак се осмелявам да го пусна. щото много ми се е искало да го споделя.
случвало ли ти се е да се излагаш в желанието да споделиш с другите нещо, твое си?

мисля, по-добре да не пиша.
че виждаш какво става, последват разни неструващи неща.
благодаря ти за куражлийските думи.

ето ти едно профанско мнение. Аз не пиша, когато моето мнение съвпада с чуждите., затова сега се включвам с негативна оценка. Не защото стихчето е "некачествено" /твои думи/, просто не ми допада тематиката му.
Малко критика не вреди, съгласен?
Пробвай нещо друго.
:))

хех, зайче-байче, разбира се, че не вреди. прочети по-надолу последните ми отговори, пуснати преди твоя постинг. имам достатъчно самоусет, за да не се излагам продължително. :)
благодаря и на тебе.

виж, съвсем непрофесионaлно, зaщото aз си дрaскaм сaмо по усет
си позволявaм дa ти предложa някои мои гледни точки по твоите стихове, зaщото ми хaресaхa, чистa душa си все още ...

1.три пъти казах ти "сбогом"
после към тебе се връщaх
раните в мен още нося
рани от близост нaсъщнa

2.нямa я силaтa в мене
нямa и думи зa щaстие
(признaвaм вторият куплет ме зaтруднявa, трябвa време, a в моментa пишa нa моментa :), тaкa че копвaм твоя:
не мога да бъда силен
не искам твоето щастие
да бъдеш без мен щастлива...
не съм толкоз силен, повярвай ми


3.помниш ли кaк бе в нaчaлото?
с устни докосвaм aз твоите
сaмо докосвaм – не пия
жaжен съм, горчилкa сa устните

4.помниш ли, тaм във нaчaлото...?
спомняш си! дa зaпомниш и крaя!
помниш ли, силно желaеше?
зaпомни сегa кaк не желaеш!

5. с устни докосвам твоите
но не пия от тях - горчиво е
три пъти кaзaх "нa сбогом е"
тази вечер го казвам истински


aко ти влезе нещо в употребa, зaповядaй
aко ли не, нaдявaм се дa не си обиден!

света около мене ще срина
нaвсякъде пожaри ще зaпaля
реките назад ще върна
земята ще съборя с камъни

с дерета ще си набраздя лицето
в канавки ще се сгънат пръстите
и пропаст ще ми насече ръцете
в скaлa ще се втвърди сърцето ми

пътища нaзaд няма да има
до мен не ще можеш да стигаш
мостовете без жалост ще сринa
защото... твърде силна отрова си

стига ми

Готско пишеш,затова и аз ще споделя:




След толкова безсънни нощи
и дни самотни ти все още,
поете, пишеш за тъгата?
Пиши! Нали ти е позната.
Пиши за Любовта притворна,
която като някоя придворна
със ласка би дарила всеки,
а сетне няма да се сети,
кога,какво е натворила,
чии животи е вгорчила
и като вдовица черна
ще вземе, вече непотребна,
от теб искрицата, която
ти бе единственото свято.
Пиши, поете, за да разбереш,
че думите не са копнеж,
написаното вече е умряло,
портрет на някога живяло;
ти мразиш свойте стихове,
в които си затворен, те
са отмъщението ти наследно,
към нея клетва за последно.
Пиши, поете, няма изход други,
ти си в противовес на други,
достигнали на щастието трона...
За равновесие ли бе закона?
Кой знае, някой ден стрелката
ще ти покаже, че везната
отсреща вече е по-тежка...
Не, не везна, а въртележка.
Ту спуска се,или те вдига,
защо тогава все не стига
до теб моментът за възход
и кончето ти все е под
пегаси, леки кат' перца...
И ти ли даде им крила?
Затуй ли тайно се усмихваш
и продължаваш да записваш
тъгата си,за радост чужда?
Пиши, поете, има нужда...





"Има два вида мъдрост: низша и висша. Низшата се определя от това колко знае човек,а висшата - до каква степен осъзнава,че не знае"

разбира се , че не съм обиден.
отдавна са каня да предложа на някого опит - аз да предлагам идеи, той да ги шлифова. благодаря ти за предложението от твоя страна. проблемът е, че в този вариант много се изменя идеята, усещането. но може да пробваме и по-сериозно.

мъдър си, човече.
и споезията, и собикновените си думи.